Оффффф... Misss Yaaaa

Липсва ми нещо... не знам и аз какво, но ми липсва. Сякаш имам някаква огромна дупка в сърцето, която зее толкова страшно, че никой не смее да се доближи до мен. Лиспват ми определени хора, адски ми липсват и не мога да го преглътна. Понякога просто се отдавам на спомените и ми се плаче, обзема ме носталгия, защото знам, че това няма да се повтори... И ми е мъчно...

За любовта на живота ми - Женя. Съкровище, между Бг и Америка има само няколко хиляди километра разстояние, но пътечката между моето и твоето сърце е съвсем, съвсем късичка :)))) Винаги си била моята втора половинка от сърцето с надпис Best Friend. И винаги ще бъдеш. Няма по-голяма сила от тази, която съм имала, когато си била до мене. Няма по-истински думички от тези, които ти си ми казвала. Истината е, че беше писано да сме заедно и аз не искам да се опълчвам срещу съдбата...

Мъчно ми е за моето френско sunshine - Dina. Преживях неща, които не могат да се преживеят с друг човек освен с теб. Знаеш, че хората се опознават с годините, ние с тебе вече се познаваме. Не от години, а от векове, макар да бяха само календарни месеци. Не бих и няма да се откажа от приятелството си с теб. И ти си знаеш, трябва ни не време, а само малко търпение и пак ще сме си двете. Ще се видим :)))

Пък за тебе голям гаден колко ми е мъчно... не искам да ти казвам, не искам да ти показвам, защото знам, че ти е кофти след това. Но на мене все пак ми е мъчно БраФтоФчеде Лари. Знам, че всеки път ще ни бъде все по-шашаво като сме заедно, обачеее все път на моя милост, Балки от Червен бряг, й е мъчно за личността Лари от Софето, щото Балки си има само един Лари, и тфа е Мартин! Аз съм кукла, а ти си човек!

Имам нужда да ме гушне едно малко, крехко и невероятно същество на име Ев. Зареждаш ме с толкова позитивни емоции, че за два дни събрах спомени като за две години напред. И да знаеш, че наистина си човече, което обикваш само с един поглед. Не те излъгах тогава не те лъжа и сега... Това, че ми казваш колко ме обичаш всеки ден ми помага толкова много, защото не всеки го прави. И да знаеш, искам да свириш на китара няма значение колко можеш, важното е че се учиш :))))

Мъчно ми е и за още един индивид, един котешки индивид - Василестият. Не знам дали съм ти казвала какво разнообразие и забавление си ти. Ти си уникум, просто нямаш равен. Мъчно ми е за малките спорчета, за игрите на билярд с тебе, за голямото напушване ;))) Мъчно ми е за това, че не беше и на най-важния празник в живота на Лили, но искам да й обещаеш, че ще се реваншираш. А пък аз ще ти кажа, че и тебе те обичам, точно толкова колкото и всички други далечни индивиди...МНОГО.

Обичам си ви далечни, мили, любими, сладички, ненагледни, недостижими, добри, упорити, и не знам си още какви същества. Обичам ви, защото сте заели толкова голяма територия в сърцето ми, че Русия и Китай могат да ми завидят. Обичам ви, защото не мога без вас. Всяка среща с вас ме качва много високо във въздуха, а всяка раздяла ме размазма със страшна сила на земята. Обичам ви, защото мога да имам хора като вас... Unique!