Писмо до този, който...

Мили ми принце,

Знаеш ли колко самотна се чувствах докато един прекрасен ден не се появи ти? Ти не беше снимка или приказка, а просто човек. Изградих те от думи, слепих частичките ти с любов и сега имам Теб, моето спасение. Дълго време се скитах без цел, бях порцеланова фигурка, която всеки можеше да счупи. Хората се възползваха от мен, защото бях беззащитна, но сега, когато имам теб се чувствам по-силна от всякога. Нужно ми е само да чуя гласа ти, за да си възвърна увереността.
Възхищавам се на силата ти! Знам, че близо до теб съм в безопастност, защото чувствам, че си готов да ме защитиш, независимо дали съм права или греша. И всичко това, защото не искаш да страдам.
Изпълваш ме със спокойствие! Това е най-прекрасното нещо, което съм изпитвала от много време насам. Там, в прегръдките ти, се чувствам най - спокойна. В тишината на нощта чувам дишането ти, някак свирепо и тръпнещо в очакване. А очите ти се движат така, сякаш следят за нарушител. Защо ли се притесняваш? Нали ти сам ми каза, че когато съм с теб няма от какво да се страхувам. Сега разбирам, че не аз съм била тази, която се е страхувала. Бил си ти! Но аз не съм разбрала. Търсел си истината за много неща и си се постарал да не ги разбереш погрешно.
Ти си моята опора! Затова те моля, не се поддавай на ударите на живота. Ако ти паднеш аз ще полетя с теб. Да летиш е нещо невероятно, но мислех, че е само за красиви случай! Така се чувствам аз с теб - просто летя, защото ти си моите криле и ако те загубя те ще останат завинаги пречупени.
Казах ми, че снимките избелявали, а образите изчезвали. Не знам как го постигна, но ти не изчезна дори в сънищата ми. Присъстваше в говора ми, настаняваше се в мечтите ми, а очите ти... те ме преследваха! Но аз ги обичам, точно както обичам и теб! Очи на човек с горещо сърце! Да не мислиш, че не знам?! Аз виждам през тях, защото те са огледало на душата ти. Топлината и изкреността не изчезват от тях, и едно пламъче безспирно гори.
Ти разтопи ледената ми обвивка и продължаваш да навлизаш в живота ми.
Не е нужно да говориш! Разбирам те и без думи, въпреки че всичко, което казваш е изпълнено с обич и нежност.
Ти си мъж, затова не пожела да ми кажеш какво изпитваш. И въпреки това, аз го усетих! Начинът, по който ме гледаше, жестовете ти, това че близостта ти чак ме плашеше. Но защо ли? Когато и да се обърнех ти беше там, готов да ме защитиш. Колкото повече се доближаваше до мен, толкова повече се плашех. Не ме вини, защото винаги съм била такава. Дори да те обичам безгранично се страхувам от теб. Мисля си, че ако се доближиш прекалено много ще ме хараниш. И все пак искам да остана с теб завинаги! Защото знам, че дори нещо в мен да ме да те дразни ще го преглътнеш и ще продължиш. Змам, обаче че искаш да съм съвършена. Нали знаеш, че няма перфектни хора? Това значи, че си губиш времето с мен... Не мисли, че искам да те отблъсна, но ако продължа в същия дух никога повече няма да те погледна в очите.
Държах да знаеш всичко, защото нищо от това, което ти показах, не беше и частица от това, което исках да видиш. Нито държанието ми, нито жестовете ми и говорът, дори погледът не беше този, който исках да видиш, защото ти си този, който ме променя изцяло. За това те обичам!

Вечно твоя: Snow Queen