Spookey

Дали ме дразнят? Едва ли. Човешко чувство - завист, любопитство. Боли ли ме? Достатъчно! Дали се чувствам предадена? Логично! И когато търсиш истината - доста далеч. Чудно ми е защо само аз - съдба. Затварям си очите - завинаги! След мен нищо няма да оставям - не искам! Чувствам се изхабена, лоша, тъжна - тъпа депресия. Не искам да обичам вече, просто няма истински неща. Исках да владея - паднах в боя. Ще летя - друг ден - нямам крила?! Времето ме смачква, че да не съм само аз?! Ще си тъна в заблуждение - нека ме мачкат. Всеки сам си е виновен - уви! Думи хиляди, безброй - няма смисъл. Шибана тъга, за какво ли ми е да знам - олекна ми! Или поне мъчението вече не е толкова голямо... Що не спирам? По пътя си ще продължа сама - мерси! Не искам чужда помощ, за к'во да се хабите - оставете ме!