Стъпка по напред, мираж, и пак тъга.
Тънещ в жълта самота.
Омерзен, убит от облаците прах,
нима загубил си ти твоя страх?
Умираш и се раждаш пак,
но нищо не остава, само мрак.
Капка кръв във вените човешки,
носещ товар на морни плещи.
Падам, удар и отново мрак...
Мразя този кръговрат!
No comments:
Post a Comment