Днеска си вървя и си подритвам един кестен, и си мисля какво е да си една малка скъпоценност. Понякога си толкова малък, толкова незабележим, че хората просто те подритват и те подминвата по калния път. Лежиш си в калта и се въргаляш в пепелта. Виждаш как времето минава покрай теб, животът се върти като на кино-лента, виждаш картини, но не можеш да направиш нищо. Защото си незначителен и нямаш право на глас. Какво се случва обаче когато едно малко кестенче попадне в подходящата среда? Амиии пораства и става красиво дърво, тогава всички му се възхищават, ако ли не, си остава завинаги едно малко незначително кестенче. Защо го подритвам тогава... прибрах си го в джоба. Искам да създам нещо голямо и ценно... хмм...
No comments:
Post a Comment