Стоя си в стаята сама, тук, на ръба на лудостта и спомням си онези дни, когато бяхме само аз и ти. Сълзи се стичат по моето лице и чувставам се като безпомощно дете. Как може да си толкова жесток? Или пък любовтa ти е порок? За твоите очи си спомням аз, поисках да ги виждам всеки час, ала съзрях... Какво ли е това? Прилича ми на къс студенина. Разбрах! А заслепена бях от любовта и що за човек си не разбрах. От чувствата си пращам те далече. Разбрах - не ми трябваш вече!
Благодаря на най-прекрасния човек в живота ми за този спомен <3
1 comment:
V jivota na vs 4ovek ima po edin takuv 4ovek:P
Post a Comment