Честито Пълнолетие, Слънчице <3

Нали знаеш, днеска вече си пълноправна личност на тая държавица, може да пиеш без спирачки, да правиш точно каквото си искаш. Но кофти е, че има малко неща дето тряя се съобразяваш тях, нищо де, не е за умиране сега. Два-три закона колко му е. :))) Искам да ти пожелая много неща, да те прегърна точно в 12 часа, когато знам, че се е родил най-ценният човек в живота ми. Искам 24 октомври да стане световен празник, защото хора като теб се раждат само в един живот, а и аз имам в начилност само един, така че ще го изживея за, с, заради, но не и без тебе. Не мога да си представя какво щях да бъда без тебе, каква щях да съм. Толкова много си ми показала и си ми дала, толкова много си ме научила, и то важни неща. Научих се да се радвам на малки неща, които до преди не съм и забелязвала. Знам, че няма утре за мен, ако теб те няма. Знам, че нямам сила да живея без тебе. Сега, тук , днес, ще напиша толкова неща, които може би никога повече няма да мога да кажа и напиша. Ти най-добре знаеш какво точно е да намериш диамант, макар да не вярвам все още, че аз мога да съм диамант, пък макар и нешлифован. Искам да ти кажа, че една твоя усмивка винаги ми е стигала, за да съм жива, за да продължа. Животът ми с тебе е толкова забавен, само ти знаеш колко много неща сме преживели. Помня как ме попита къде са ме приели, когато случайно се засякохме в Шипково точно преди 5 години. После как седна зад мен в училище и започна да си гоовориш с мен, все едно се познаваме от поне 15 години. А се познавахме само от 2 месеца. Помня всеки разговор с теб от самото начало, как започнахме да си споделяме, как ти казах всичко и не ми пречеше, и как тогава ти от страх ме излъга. Не съм го забравила, но съм го простила. Помня и как седя няколко пъти заради мене, точно на рождените ми дни, навън, в най-големите бури не се страхуваше от мълниите. Помниш ли как като започнех да плача по телефона и ти плачеше с мене. Помня и когато ти се раздели завинаги с баба си. Тогава може би не отреагирах адекватно, но не съм се примирила изобщо с мисълта. Познавам болките ти, познавам теб, просто знам, че когато имам нужда само трябва да се обърна и ти ще си там. Помня най-големия ужас, как вървим през ужасната буря и всичко пада около нас, а единственото, което чувствам е ръката ти, и знам, че ако те пусна няма да остана жива. Без тебе няма радост, няма желание за каквото и да било. Не си позволих да мисля за нашата раздяла, не мога да си я представя и сега, но ако се случи някога, искам само да ти кажа, че ти си там където никой не е стигал, и няма да стигне - ти си цялото ми съзнание. Не си сърце, защото съм ти го дала вече! Не си разумът ми, защото и него ти го дадох! Но си съзнанието ми. Ти си аз и аз съм ти! Щом ме познаваш..знаеш, сега вероятно плача, защото ти казвам нещо, което макар да знаеш, аз не мога да кажа. Проклета студенина. Най-хубавото е, че си успяла да стопиш обвивката ми да влезеш през нея. Не! Не мога вече..Обичам те!!! Това е края.. Искам само да си много щастлива, да продължиш да си моето малко изкушение, да си моята гордост и за напред. Искам да обичаш и да си обичана. Искам да изпълниш всичките си мечти, искам да си това, което си . Пожелавам ти всичко това.

Happy birthday...make a wish!