Tuesday, July 01, 2008

July пладне

Така.. историята е дълга, но никак не е тъжна, а който е бил там и го е преживял.. да си каже ;)


Понеже с колегите не можем да стигнем до морето, поради неналични финанси, та една хижа реши, че може да ни приюти за една нощ.



Идеята, че всичко беше като в приключенията на Индиана Джоунс, а ние бяхме Обречените, само че без храм. Но пък достигнхаме заветната си цел (хижа "Момина скала"). Иначе нещата си бяха точно като в онези американски филми, в които група младежи тръгват някъде, всичко се обърква, появяват се някви странни обстоятелства и чудовища, които ги оглозгват до кости. Е, нас не ни оглозгаха, само ни понаядоха комарите, но ние си им го върнахме в безмилостна битка.



Първо, бутахме една нещастна маршрутка по един доста павиран булевард. Но поне си извоювахме правото на превоз до където искаме. После, разбира се, не се размина и без губене по пътя, объркване на местоположението, намиране с другата група, нападнахме си зарзавата, който предвидливо беше заделен за вечеря. Тъпият американски филм в български вариант всъщност е толкова забавен, колкото никой не може да си представи. Овековечихме се върху една талашитена беседка: "ФЖМК 2008 - July Morning". Бирата се изпи още по пътя, едно шише с вино падна в боя с паветата на Руски паметник, но бързо беше заменено от нов войник и строя беше пълен.



До тук добре! Мислите си, че сме се отказали да търсим, дори след като 4-ри пъти си объркахме пътя по горичките. Ще ви разочаровам - не сме. И като стигнахме имаше викове и тананикане на победния марш. После победихме аварията и факта, че няма вода, като използвахме всички налични мокри кърпички, за да се "хигиенизираме".



Идилията на 1 курс журналистика, се рамкираше в правенето на салата, опитите да се изпече добре пилешкото месо и да не останат полусурови картофите. Таз битка взе много жертви, както от наша страна, така и от страна на местоо и дървата. И като вземе да огладнява човек става доста изобретателно животно. Бучи мръвки на клечка, облизва се и обикаля около огъня готов да бръкне с голи ръце и да си вземе това, което му се полага. Образно казано ;) Иначе всичко вървеше добре - пиенето, пеенето, наргилето до към някое си време.



За малко да порпспим морнинга, но се оказа че слънцето не е на наша страна и не пожелае да изгрее. Затова ние се върнахме да си доспим, поне бяхме помирисали джулая, ако не го бяхме видели. По -добре July пладне, отколкото нищо.



Не объркахме пътя надолу, не закъсняхме... илии поне така си мислехме. Маршрутката по поръчка после си ни го върна, все едно караше зарзавата от вчера по пътя надолу. Е, както и да е. слагам няколко доказателства, че всъщност всичко е много готино, когато си с правилните хора.



До следващата хижа и следващият ни Джулай!