Само с няколко думи

Толкова ми е странно когато хората изпадат в някакви странни ситуации и не знаят на къде да тръгнат. Не, че аз не съм попадала, обаче имам един много ефикасен и революционнен метод за решаване на създалата се ситуация-говоря. Да! Говоря... много ли е сложно, когато се съмняваме в нещо, или се интересуваме от него, защо само си задаваме риторични въпроси, а не отидем там където трябва? Чисто и просто - задайте си въпросите към правилните хора. Не разбирам как може да ви е кеф да се залъгвате и да се чудите. Толкова ли е трудно да се погледнете един друг в очите и да си кажете всичко, което трябва. Да истината боли, и да не е честно всеки път да ни я навират в лицето, обаче понякога имаме нужда от доза истина, за да слезем на земята и да направим сметка за всичко до момента. Един обикновен разговор може да спре дори световна война. Само че май не го осъзнаваме достатъчно често. Така че, хора, имате уста, имате езици... хайде кажете си каквото имате да си казвате! Не си говорете зад гърбовете и щом се обърнете и веднага млъквате. Дори когато са ме унижавали съм питала, говорила и молила. Не мислите ли, че е по безболезнено да си прегънеш няколко пъти правилно езика, отколкото да носите бремето на неказаната истина с векове. Е, не, хайде де! Кажете ми, говорете ми, слушам! Искам да чуя мнение, похвали, обвинения. Искам да си говорим!