Thursday, December 28, 2006

Allegro Someone Else




Tazi pesen pyrvo ima strahoten tekst i vtoro govori adski mnogo za ... maskite i ogledalata, osobeno krivite!

Monday, December 25, 2006

Честит Рожден Ден, Съкровищееее <3

Днес, точно на 25 декември, Коледа, мойто си съкрище - ДинчувеЦЪъЪЪЪ прави 17 години. Да знаеш, Дин, животът като на 17 е страхотен. Пожелавам ти най-красивите неща на света, пожелавам ти Слънцето, Луната и звездите да светят този ден за теб. Пожелавам ти да срещнеш истинската любов, да си все така шантава, да си просто ... Дина! Обичам те!

Friday, December 22, 2006

Дали съм жив(a)


Кали


Вън вали и някак празно е в моята душа!


Цигара паля,този дим,така непоносим


пари твоето лице !


Сашо Роман


Остави!Остави ме, тая мъка само моя е!


Помогни ми да забравя ! Не поглеждай ме !


И без тебе аз ще дишам,но не знам за какво съм жив?!


Кали


Късно е и как е тъмно вън,както в моя дом.


Свещта догаря,но къде пак ще ме отведе

този сън жесток при теб !


Сашо Роман


Остави!Остави ме,тая мъка само моя е!


Помогни ми да забравя ! Не поглеждай ме !


И без тебе аз ще дишам,но не знам за какво съм жив?!



Песента говори достатъчно... Коледното ми настроение се помрачи! Боли ме...

Christmas Time

All I want for Christmas is you <3

Това, което ми подарихте...

Не знам! Мислех си, при положение, че това е последната ми Коледа с вас, че не знам къде ще бъдем след няколко месеца, след година, след 5-6 години. Исках да запомним тази Коледа като последна, да е много магична, да е наистина величествена. И се постарах. Подаръците ви, лицата ви, когато ги отваряхте, усмивките ви, когато ви разказах, колко много ми е ковствало, за да ви направя такава изненада, свитъците с песента на Pussycat Dolls... Исках да ви покажа колко много ви обичам. Колко много ще ми липсвате. Исках да ви подаря цялото щастие на земята. Понеже знам, че не сме толкова зависими от материалните неща, макар че Цвети се шашна, Лили умря от кеф, а Веси, макар и малко прикрито, си се радваше вътре, в себе си, знам че не това, което беше в кутиите, не това което получиха, не то ви зарадва. Щастливи бяхте от факта, че не сте забравени, че не сте очаквали нещо толкова хубаво. Благодаря ви, че ми подарихте толкова много свещи за годините, в които бяхме заедно. Обещавам ви, че на всяка една Коледа оттук нататък ще си ги паля всичките и ще си мисля за вас. Ще виждам как ми се усмихвате през пламъчетата им и как плачете. Ще чувам гласа ви в тишината на падащите снежинки. Ще знам, че винаги ще сте с мен. Заслужихте си ги! Всичките усилия, всичките подаръци, всичките ми нерви и сълзи... заслужихте си ги. Радвам се, че мога да споделя с вас най-хубавите си мигове, че преживяваме заедно най-красивия празник на земята - Коледа. Вие не ми подарихте само любовта си, подарихте ми и топлинка... I`ll be always loving you <3 <3<3

Thursday, December 14, 2006

Заради една сламка


Днес, докато се бях упътила за частните си уроци срещнах едни човек и той направи нещо, което винаги прави... Усмихна ме! Не е нужно да казвам името му, той е толкова известен, че само по 100 каратовата усмивка може да го познаете. И после да ме пита човек що се хилих толкова по целия път. Устата ми седеше в едно и също положение. Ей така :)))) ама много широко. Всичко стана зарди една проста сламчица, кочто той дъвчеше. Като се разминавахме го попитах дали замества цигарите със сламки...поколеба се какво да ми каже, но все пак отоговора беше негативен. И все пак с тая сламка си като бебе. ХАхХахАХхахА Той се оправда, че си таковал зъбите ;) Искаше да каже, че си ги почесва, ама аз си го разбрах и без друго. Даже сега 6 часа след това още се смея, заради една сламка. Благодаря ти, че ми помогна да си върна радостта за няколко минути {}

Monday, December 11, 2006

99 ПРИЧИНИ ДА ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ


И въпреки че това може да изглежда прекалено има известна доза истина в следните редове, не мислите ли?

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.

2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.

3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.

4. Държа да умра от рак на четиридесет години.

5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.

6. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.

7. Обичм да не ми плащат социалните осигуровки.

8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.

9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.

10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ...

11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.

12. Държа съседите ми да са олигофрени.

13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.

14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.

15. Панелните гарсониери ме кефът.

16. Дупките по пътищата са супер.

17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.

18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.

19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.

20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.

21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.

22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси

23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.

24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.

25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.

26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.

27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.

28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.

29. Радвам се когато мургав контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба

30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.

31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…

32. …после да ми я откраднат на втория ден.

33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.

34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.

35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.

36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.

37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!

38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!

39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.

40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.

41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.

42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.

43. Обичам попфолк.

44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.

45. Искам да имам хладилник втора употреба.

46. Искам и пералня втора употреба.

47. Искам и климатик втира употреба.

48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...

49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.

50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.

51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.

52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.

54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.

55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия

56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.

57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.

58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...

59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.

60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.

61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.

62. Обичам да ме лъжат на пазара.

63. Обичам да ме лъжат навсякъде.

64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.

65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.

66. Обичам да гледам тъпа телевизия.

67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”

68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.

69. Обичам да слушам тъпо радио.

70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.

71. Обичам тъпите вестници.

72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.

73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.

74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.

75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.

78. Радват ме бездомните деца по улицата ...

79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.

80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.

81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.

82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.

83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.

84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.

85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.

87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.

88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.

89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли

90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.

91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.

93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.

94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.

95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.

96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.

97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.

98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.

99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици.

Животът със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.Студентите се разсмяха."Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.

Saturday, December 02, 2006

Характеристика на Телеца

Зодиакален знак Телец: Земен и неподвижен
Управляваща планета: Венера
Символ: Бик
Цвят: Жълт, син, розов и зелен
Ден: Петък
Минерали: Ахат и смарагд
Щастливи числа: 6
Щастливи букви: В
Съдбоносни годни: От 6-тата през 7 години /6, 13, 20 и т.н./
Съдба: Животът им е изпълнен с промени и професионален възход
Девиз на знака: "Аз притежавам"

Слънцето в знака на Телеца определя родените под негово влияние като хора с много жизнена енергия, която обаче спи и се проявява когато те искат. За тях е много важно да не са в състояние на безпокойство и да имат необходимия им сън. След такъв отдих те са още по-жизнени и трудоспособни.
Най-атрактивната им черта чуждия поглед е тяхното богатство, но не само неговото материално изражение или пък умението им да трупат много и непрекъснато, а богатството на техния Дух, което се разкрива много по-късно. Представляват тази част от човечеството, която управлява всичко земно, всичко, което ражда планетата ни, всичко, което се произвежда и може да се докосне, вкуси и помирише. Те харесват да са заобиколени от неща, които имат за тях определена стойност и независимо дали тя е само емоционална, това ги кара да се чувстват спокойни и щастливи.
Стремят се към най-доброто. Радват ги земните и обикновени неща. Не обичат да се реят из облаците на неопределени фантазии, ако това в крайна сметка не опира до усещане, свързано с физическото възприятие, което задължително трябва да им е приятно.
От първостепенна важност за телците е да печелят парите си сами, със собствения си труд и да съхранят спечеленото. Нямат навика да жертват спечеленото заради каквото и да било, защото след това се чувстват като ограбени. Не са никак глупави, надушват рисковете във финансовата сфера, знаят как да се предпазят от тях и да ги избегнат. Това е и основната причина, поради която успяват да съхранят всичко, което са спечелили, и да си осигурят добра материална опора и резерв за крайни случаи. Това далеч не бива да се приема като егоизъм или липса на щедрост, напротив, те са щедри, но не обичат да се пилее без мярка и за безсмислени неща.
Телецът е последователен в отношенията си с хората. Привързва се към тях, защото не обича да е сам. В партньора си, той търси не само емоционалното, но и духовното привличане, физическата близост, материалните взаимоотношения. Трудно слага край на една връзка, не само защото проявява присъщото си търпение и желае да съхрани семейство си, но и защото никак не му е приятно да загуби материални придобивки, в които е вложил част от себе си. Намери ли подходящата си половинка, разкрива своята богата душевност и създава за себе си и за нея много щастливи изживявания и радостни мигове. Готов е да сподели всичко с нея, но при положение, че му принадлежи напълно. Усети ли, че се опитват да ги манипулират и мамят, става много нервен и избухва с цялата си ярост и мощ.
Добре е да приемат за възможни и невъзможните наглед неща, така ще могат да вървят напред, независимо, че ще им се струва, че животът им се е преобърнал с краката нагоре.
Влияние върху живота им оказва и тяхната вечна загриженост и отговорност към близките им. Това често е пречка да живеят както на тях им се иска или както им е предопределено от съдбата. Не са склонни да са далече от хората, които обичат, защото изпитват непрекъснато потребността да дават и да получават обич. При проблеми, възникнали в тяхното собствено семейство, трябва да си направят преоценка на действията и равносметка, и да намерят верния път, по който да продължат, за да намерят отново спокойствието си и да жънат успехите, които им се полагат.
Телецът е верен и ценен приятел, на който винаги може да се разчита. Приятелствата им са дълготрайни, ако някой не ги излъже или не направи опит да им отнеме личната свобода.

Wednesday, November 29, 2006

VessyLacious

Отиваме с Веси в понеделник у тях, с нагласата, че ще пием кафе, ще видя някви снимки и ще решaваме задачите за класното по математика, което, да подчертая, беше днес. Всичко точно, нямаме проблеми, обаче в момента, в който седнахме да пишем по математика, е казвам ти, човече, такъв хилеж няма! То не бяха простотии, не бе чудо! При което на мене ми идва на ум, че след като не мога да запомня всичките и простотии, ще ги записвам. Без майтап! Записах ги.. и наистина имаше опасност да умрем.. от смях! ;)

(сочи си главата с пръст и ми казва) " Това, тука, е бял дроб!"
" И може да е грешно, ама аз така съм го решила!"
"... върху ХЕКС от 3..."
"Ааах, ООооох, Аооао... Мале, чакай, че тати може да е долу в кухнята..." (тук имитира оргазъм с пълен глас)
- Веси, забавляваш ме, душа!
- Природен талант... :))))
"Чаки си погала скъсанкото." (аз, след поредната и простотия си скъсах тетрадката)
" Ше надраскаш плочките и ща прибия! (в опита ми да избягам от нея, влачейки стола си по пода)
" Тя се прай, че я няма!" (в разговор с милото й, описва как се крия зад една тетрадка)
" Чупих са от училище и от смях се чупих!" (в СМС до милото й)

P.S. :Кажи ми сега, че не си забавна! <3>

Saturday, November 25, 2006

И други красиви гледки:)))
















A това тук са снимки от Реселец. Правени са миналата седмица в петък. Красота!









Това са други снимки от Рибарица, които правих март месец, за жалост почти нямаше сняг. Ще се постарая тази година да вися планината в сняг.











<3 Най-любимото ми място на света <3

Село Рибарица е с население малко над 1 000 жители, разположено е на 600 м надморска височина и е най-южното и живописно селище от Тетевенска община. Отстои на 12 км от Тетевен и на 138 км от столицата. Разположено е по поречието на река Бели Вит и притоците и в дължина 12 км и се развива като перспективно курортно селище. От 1963 год. Рибарица е обявена за планински климатичен курорт и посреща над 6 000 летуващи всяко лято. В селото са съхранени националните традиции и обичаите по посрещане на празниците.
Най-голямата забележителност на Рибарица е биосферния резерват "Царичина", включен в световната мрежа на биосферните резервати. Името на резервата е свързано с чудната легенда за царската дъщеря Тамара, излекувана от коварната болест с магията на огнено червеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат “царичина”. От селото тръгват и най-преките туристически пътеки за билото на Стара планина и връх Вежен, където минава Европейския туристически маршрут Е-3. В Рибарица е локализиран един от местните офиси на Дирекция Национален парк "Централен Балкан". От Рибарица удобни туристически пътеки водят и до двата съседни на Царичина резервати Боатин на югозапад и Козя стена на югоизток. Селото не случайно носи името Рибарица, а бронзовата фигура на Рибарчето – символа на курорта, се вижда на една скала вдясно от пътя още на влизане в селото. От тук най-бързо се стига до хижите “Георги Бенковски”, “Ехо” и “Вежен. Истински рай за орнитолозите представлява защитената местност “Черният рът”, където може да наблюдавате разнообразие от птици.
Чарът на Рибарица са множеството пръснати из целият курорт кокетни малки вилички и къщи, потънали в зеленина и цветя, които предлагат не само тишина и спокойствие, но и възможност да се почувства автентично неповторимата селска атмосфера и домашен уют. Тук, в Рибарица традициите още са живи: старите воденици продължават да мелят, валявиците да валят пъстрите рибаришки черги, казаните да варят прочутата Рибаришка сливова ракия, сръчните домакини да правят вкусните сладка от горски плодове, майсторите животновъди да приготвят прочутото балканско саламурено сирене, сръчните ръце на майстори-занаятчии да творят красотата от вълна и дърво.

Friday, November 24, 2006

Не съжалявам!

Много ми е мъчно, защо да лъжа! И ми е криво, а знаете ли не тряя да е така, щото с нищо не сте го заслужили. Вие, всичките, използвачи и предатели, които ме търсехте само когато знаехте, че мога да ви измъкна, че съм ви достатъчно полезна, за да ме цедите, като пиявици! Защо си мислите, че хората не се променят, и че всеки се стреми да ви се подмаже точно на вас? Не сте нито най- важните, нито най-ценните! Напротив, хора, които вие смятате за много под вашето ниво са хиляди, милиони, милиарди пъти по-добри от вас. И знаете ли защо? Защото могат открито да говорят за себе си и не се страхуват от хорското мнение. За това ги ценя тия хора, и за това с времето такива като вас започнаха да стават все по-малко, или поне тези, които ми се пишеха за приятели. Не намерих смисъл в безкрайното ви цупене и недоверие, не намирам смисъл и днес. Не оценихте нищо от това, което ви дадох и от това, което ми взехте. Залагала съм си хиляди пъти главата в торбата, заради хора, които просто се обръщат и казват: "Не искам да те познавам!". Вие сте страхливци! И колкото и да се доказвам пред вас ще е все тая. Само че аз все още съм убедена в едно - ТРЯБВАМ ВИ! Било то за да решите малък проблем или за да покажете пред другите колко сте велики, когато унижавате някого. Много сте забавни! Нима не се усещате, че рано или късно хората ще ви разкрият, ще разберат, че нито сте толкова велики, нито сте толкова големи и известни. Всичко това е само, за да се избият няколко комплекса. Казвам си го открито - кофти ми беше. Да се опитвам да се върна назад, да се променям, да си поправям грешките, не ми ли станахте малко много тия с желанията? Ако бях продължила да живея заради вас, а не заради себе си никога нямаше да се осъзная и да видя нещата от друга страна. Разбрах не само, че нямам желание вече да говоря с вас, но и, че ми е все тая дали сте тук или някъде другаде. Защото аз нямам приятели вече, нямам и претенции да ви имам... Достатъчно познати имам, и с нетърпение чакам да се махна от тук и да започна живота си от начало. Не си мислете, че ви заплашвам, не ми и трябва, защото достатъчно добре знам, че както на мен, така и на вас ви е все тая. И няма да се променя, само защото на някой си не му изнася, това че не съм типичната курва или тъпанарка, и че не се влача по задниците на всички. Сама съм си добре! Нали и вие сте така? Нека всеки си живее сам за себе си, и да не се връща в миналото, защото нищо не се постига. И спомените ми не струват, като се замисля... Но нищо, аз все още имам хора, които ме обичат! Може да остана сама след време, може да съм старата дама с котките и плетките, обаче въобще не ми пука! Няма смисъл да се обърна след няколко години и да кажа, тука и тука не ми харесва кво е станало, и да ми тежи на съвестта. Мерси! Имам си собствени проблеми, собствени нужди, не съм парцал, не съм играчка, и не позволявам да ми се подиграват! Вървете където искате, правете каквото искате, всичко си е само и единствено за вас, останалото.. то си е за мене! Не съжалявам, че казах всичко това, не съжалявам за нищо, което съм или не съм направила, Важното е, че успях да порастна. Надминах очакванията си, надминах себе си. Елементарните неща са за бебетата! И пак не съжалявам!

Sunday, November 19, 2006

Cradle of Filth Nymphetamine

Кодекс на шопа

1.Haй-мpaзим дa миcлим.
2.Koгa ми ce пpиpaбoти ceдaм и чeкaм дa минe.
3.Koгa cъм глaдeн нe ми ce paбoти. Koгa ce нapучaм ми ce пpecпи.
4.Питaт мe кaквo мoжeш дa paбoтиш?- Moa дa кoпaм.- Дpугo?- E, пa мoa и дa нe кoпaм.
5.Я чe cи зaпaлим къщaтa, тa дa изгopи нa Bутe плeвнятa.
6.Я нe caкaм нa мeн дa e дoбpe. Я caкaм нa Bутe дa му e злe.
7.Hикoгa нe мoгaт ми плaтят тoлкoвa мaлкo, кoлкo я cъм изpaбoтил.
8.Hикoгa нeмa дa мe ocъдят тoлкoвa, кoлкo я cъм кpaл.
9.И пo дeceт лeвa дa нaпpaвят бeнзинa, я пaк чe cи кapaм кoлaтa: и бeз пapи дa e - пaк чe гo кpaднeм.
10.И caм дa cъм у тpaмвaйo, пaк чe ce бутaм.
11.И caм дa cъм нa oпaшкo, пaк чe ce пpepeдим.
12.Haй-oбичaм дa cъм змия - eм cи лeжим, eм cи oдим.
13.И caм дa cъм нa ocтpoвa, я пaк чe ce зaгpaдим.
14.Я нe пoмним кpъчмapo дa имa дa ми дaвa нeщo.
15.Я нe пoмним дa имaлo дeн дa ми ce e paбoтилo и дa нe ми ce e пилo.
16.Ha paбoтa дa cи пoчинeм. Чe cи гo oтpaбoтим в къщи.
17.Oт дeкa дa cи въpтим гъзo, oн пaк чe cи e oтзaд.
18.Kaкви бeeмe - кaкви cтaнaaмe.
19.Oти дa ce кocим, кaтo чe ми минe.
20.Oни ми плaщaтaт кoлкo дa нe умpeм aмa я paбoтим кoлкo дa нe зacпим.
21.Kaквo e зaкoнo?Зaкoнo e тecнa вpaтa у шиpoкo пoлe. Caмo улaвитe минувaт у нeгo.
22.- Kaк cи Haнe?- Дoбpe cъм. Teбe яд ли тe e?
23.- Bутe oти кoпaш ceднaл?- Oти oпитax лeгнaл, aмa нe мoe.

Колко струва женското щастие?

Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар
3) Любовник
4) Брат
5) Баща
6) Учител
7) Възпитател
8) Майстор готвач
9) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер на интериори
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) С богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) но преди всичко... ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН.
Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1. Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.2. Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата,3. Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...
Особено е важно да:
Не се забравят рожденните дни, годишнината откакто сте заедно, от сватбата, абитуриенските балове, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рожденните дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото й, на най-добрата й приятелка.

За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не гарантират напълно, че ще се чувства истински щастлива , понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия нещастник-животар, който намери!
Бог е казал: Обичайте ги!!!! ... НИКОГА НЕ Е КАЗВАЛ "РАЗБЕРЕТЕ ГИ"




Какво струва мъжкото щастие?!
НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ПОСТИГАНЕТО НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
На мъжа му трябват единствено :
1) СЕКС
2) ХРАНА
Ей, жени, хайде сега кажете, дали не ни излизат почти гратис?!

Мечтаех си

Мечтаех си да ти кажа толкова много неща. Но исках да започна от най-важното и същевременно най-малкото: Обичам те! Малко трудно се произнася имайки предвид, че говоря само за мечта, и все пак ми е трудно. И си мечтаех след като ти го кажа и ти да ми отоговориш със същото. Мечтаех си за първата ни целувка, макар и осъществена вече, все пак щяхме да имаме друга първа целувка, друго първо докосване. Мечатех си за очите ти, нищо че вече ги имах, без значение, че продължавам да ги виждам и до днес, просто си мечтая да гледам през тях и да виждам сърцето ти. Но не онова сърце, което си подарил на хиляди преди мен и те са разбили само с едно докосване. Мечтаех си за малко позакърпеното ти, но цяло сърце. Мечтаех си да ме попиташ: "Ще бъдеш ли моя?", а аз да ти отвърна, че винаги съм била само и единствено твоя. Мечтаех си да се гоним по плажа, да се къпем в слънчеви лъчи. Мечтаех си да ти споделя тайните си, да ти разкрия мислите си, да изживеем мечтите си. Мечтаех си за едно недоизживяно детство, прекъснато от прекалено бързото израстване. Мечтаех си само да седя и да те гледам как спиш. Мечтаех си да плачем и да се смеем заедно. Мечтаех си да си моя опора, а аз да съм рамото ти за отдих. Мечтаех си за романтичните ни вечери, за безкрайните прегръдки, мечтаех си за усмивките ти. Мечтаех си един ден ти да си ТОЙ в живота ми. Мечтаех си да ти дам всичко без да ти искам нищо в замяна. Мечтаех си никога да не се разделим, да останем заедно завинаги. Като всяко момиче си мечтаех за сватбата ни, виждала съм я хиляди пъти. Мечтаех си да се врека във вярност на една... мечта! Всъщност аз само си мечтаех, сега вече не го правя. Защото ти не си мечта, а груба реалност, която не искам да имам до себе си!

P.S. В един момент нещата се преобръшат на 360... Миналото не може да се сравни с настоящето...

Sunday, November 12, 2006

Sarah Connor From Sarah with love



Kogato slusham tazi pesen moga da si mislq samo za edin chovek... I nezavisimo, che iskam mu kaja mnogo neshta, to te shte si ostanat moqta malka taina...

Saturday, November 11, 2006

Thanks Jamie


Hungry Lucy Stay

I come through the door

You're not sitting by the table

AnymoreI look away

Can't hold this image in my mind

I wish I was blind

To the hope your face will bring

Why should I

Keep this guilt wrapped up in chains

Pain again

'Cause my heart's not made that way

We can be

Just as close if I am far away

Love you enough

To stay ... to stay

Oceans of love

Fill my empty heart And I wonder

Would it always be the same

Carry me inside

These feelings will not die

You'll be with me forever

Why should I

Keep this guilt wrapped up in chains

Pain again

'Cause my heart's not made that way

We can beJust as close if I am far away

Love you enough

To stay ... to stay Why should I

Keep this guilt wrapped up in chains

Pain again'Cause my heart's not made that way

We will be

Just as close though I am far away

I loved you enough

To stay ... to stay

Tuesday, November 07, 2006

Исках да ти кажа, че те обичам :)))


- Ало, Лили?

- Момент. (Лили, ела на телефона) - Да?

- Здрасти }:)

- Кажи?

- Ами аз... имам да ти кажа нещо много важно...

- Какво?

- Маааа не знам как точно да ти кажа, 'щото е мноо важно...

- Добре де, кажи ми!

- Ох, не знам как ще го приемеш, 'щото е много много сложно за обяснение.

- Плашиш ме! Казвай!

- Дано само да ме разбереш, 'щото наистина не знам как да го кажа и е много сложно, и е супер важно... обаче...

- КАЗВАЙ!

- Амиии, аз..... такова.... Обичам те :DD

- Луда ли си, бе, жена! Как може така да ме плашиш?! Аз си помислих, че вече умираш, че кой знае какво е станало?

- Изплаших ли те? :)))))

- Мислех си, че всеки момент ще ми кажеш, че се местиш или, че заминаваш някъде, или дори, че ти има нещо... но не и тфа :))))

- А ако ти го бях казала?

- Нямаше да доживееш да се изместиш....

- Е, а стига де! Аз ти казах, че те обичам ти ще ме убиваш.. тогава не те обичам вече...

- Е-е-е! Кви за тия? Ми и аз те обичам, ама не ми изкарвай акъла повече!


ахХахХХахХаххахаАААа Извинявай, просто не се сдържах накрая....

Thursday, November 02, 2006

"Най-малкият" човек порастна най-много

Днеска, точно в 12:00 на 2 ноември "най-малкият", най-сладкият, най-милият човек на света прави 19 годинки. Мило Цветенце, ти определено си расла в една градина пълна не само с други хубави китки, макар че такова второ като тебе няма, а и с много бурени. Знаеш цената на много неща, пък и пълнолетието вече мина и си влязла в живота с пълна сила. За толкова малко време си постигнала много неща... Мина през ада на здравето и любовта, мина през вихъра от бурни нощи и партита безкрай, научи се да стъпваш сама по трънчетата, без да усещаш много болка. Научи се да караш онази голяма тенекия на колела, имам предвид колата, да не се помисли нещо друго :))) Научи се къде ти е силата, определено е в математиката и слава богу, че си ти да ни помагаш, 'щото иначе няма да оцелеем. Изгради си една ценносттна система, която никой друг не може да ти даде или оформи, различаваш истината от лъжата. Плака и се смя, а това определено покза, че вече си голямо "малко човече". Исках да ти кажа, че да си отговорен не трябва да ти е фикс идея, а само част от задълженията. Искам да ти пожелая много широки, красиви и слънчеви усмивки, не искам да виждам незаслужени сълзи, не искам страдащи физиономии по личицето ти. Пожелавам ти да продължаваш да се "напишкваш" от смях и да се просълзяваш само на много, ама много смешни простотии. Пожелавам ти най-голямата любов на света, защото човек като теб не е създаден да бъде сам! Пожелавам ти и дъжд от рози на бала, да си най-хубавата и всички да искат да танцуват само, само с теб. Да не си шеиш сама балната ролкя, не че нещо, но не ставаш за тия дейности :) И запази детето в себе си независимо какво ще става за напред.
Сега, мило мое, ненагледно Цве тръгвай.... тръгвай по пътя на истинския живот. Защото за 19 ти преживя неща като за 119... И все пак 19 е хубава цифра {} :P
Тези картинки всъщност представляват нещата които само двете си знаем.. И да те са специално за ТЕБ! <3

Monday, October 30, 2006

Оффффф... Misss Yaaaa

Липсва ми нещо... не знам и аз какво, но ми липсва. Сякаш имам някаква огромна дупка в сърцето, която зее толкова страшно, че никой не смее да се доближи до мен. Лиспват ми определени хора, адски ми липсват и не мога да го преглътна. Понякога просто се отдавам на спомените и ми се плаче, обзема ме носталгия, защото знам, че това няма да се повтори... И ми е мъчно...
За любовта на живота ми - Женя. Съкровище, между Бг и Америка има само няколко хиляди километра разстояние, но пътечката между моето и твоето сърце е съвсем, съвсем късичка :)))) Винаги си била моята втора половинка от сърцето с надпис Best Friend. И винаги ще бъдеш. Няма по-голяма сила от тази, която съм имала, когато си била до мене. Няма по-истински думички от тези, които ти си ми казвала. Истината е, че беше писано да сме заедно и аз не искам да се опълчвам срещу съдбата...
Мъчно ми е за моето френско sunshine - Dina. Преживях неща, които не могат да се преживеят с друг човек освен с теб. Знаеш, че хората се опознават с годините, ние с тебе вече се познаваме. Не от години, а от векове, макар да бяха само календарни месеци. Не бих и няма да се откажа от приятелството си с теб. И ти си знаеш, трябва ни не време, а само малко търпение и пак ще сме си двете. Ще се видим :)))

Пък за тебе голям гаден колко ми е мъчно... не искам да ти казвам, не искам да ти показвам, защото знам, че ти е кофти след това. Но на мене все пак ми е мъчно БраФтоФчеде Лари. Знам, че всеки път ще ни бъде все по-шашаво като сме заедно, обачеее все път на моя милост, Балки от Червен бряг, й е мъчно за личността Лари от Софето, щото Балки си има само един Лари, и тфа е Мартин! Аз съм кукла, а ти си човек!
Имам нужда да ме гушне едно малко, крехко и невероятно същество на име Ев. Зареждаш ме с толкова позитивни емоции, че за два дни събрах спомени като за две години напред. И да знаеш, че наистина си човече, което обикваш само с един поглед. Не те излъгах тогава не те лъжа и сега... Това, че ми казваш колко ме обичаш всеки ден ми помага толкова много, защото не всеки го прави. И да знаеш, искам да свириш на китара няма значение колко можеш, важното е че се учиш :))))
Мъчно ми е и за още един индивид, един котешки индивид - Василестият. Не знам дали съм ти казвала какво разнообразие и забавление си ти. Ти си уникум, просто нямаш равен. Мъчно ми е за малките спорчета, за игрите на билярд с тебе, за голямото напушване ;))) Мъчно ми е за това, че не беше и на най-важния празник в живота на Лили, но искам да й обещаеш, че ще се реваншираш. А пък аз ще ти кажа, че и тебе те обичам, точно толкова колкото и всички други далечни индивиди...МНОГО.
Обичам си ви далечни, мили, любими, сладички, ненагледни, недостижими, добри, упорити, и не знам си още какви същества. Обичам ви, защото сте заели толкова голяма територия в сърцето ми, че Русия и Китай могат да ми завидят. Обичам ви, защото не мога без вас. Всяка среща с вас ме качва много високо във въздуха, а всяка раздяла ме размазма със страшна сила на земята. Обичам ви, защото мога да имам хора като вас... Unique!

Friday, October 27, 2006

System Of A Down Chop Suey!



Why have you forsaken me???

Сладкото чувство наречено БОЛКА


Днес беше един от поредните дни, в който ме болеше. Не гърлото, не рамото, сърцето! Наистина ме болеше.. Не беше само физичекса болка, беше и психическа и умствена. Завладяла ме е, обгърнала ме е отвсякъде и ме притиска. Не мога да се отърва от нея. Как не ви писна да ми причинявате болка, да сте безмилостни, да ме карате да се моля, да съжалявам, да плача... Нима никой друг никога не ви е наранявал, та при най-малката стъпка в страни от моя страна и вече ме искате на клада. Заплюхте ме в очите, порицахте ме, омерзена съм вече, няма какво да ми вземете. Просто защото нищо не е останало... Няма какво да ми откраднете, няма какво да пречупите в мен, няма и какво да търсите... Остана съм толкова празна и сама! Обръщам се, а вас ви няма - така наречените ми приятели, пак ви няма, пак сте достатъчно далеч, за да чувам само присмеха ви. Толкова много ви обичам, не, или ви обичах. Вие ме обърквате, смачквате, мразите ме! Защо? Защото се изправих от пепелта, изтупах си издраните дрехи и се усмихнах, не ме интересуваше фактът, че ме бутнахте. Сега вече ми се плаче, сега искам да крещя, да ви издера очите, да ви сложа на мястото ви, да ви покажа колко грешите. Умирам.. бавно, но сигурно. Дано само сте доволни, че ме няма. Дано и вие някога изпитате онова сладко чувство болката. Ако някога прониже сърцата ви, да знаете, че не е обикновена болка, а съм аз. Аз съм болката, защото и позволих да ме обземе, да притисне сърцето ми... Боже колко ви мразя сега.. Мразя ви... Искам да ви боли! Искам да сте съпричастни с моята болка, но не можете.. защото не я познавате достатъчно...

Thursday, October 26, 2006

Честит ми Имен Ден


Да ми е живо и здраво името... и на дядо ми Димитър, на който всъщност съм кръстена. От 18 години нося това име, преминаха през период, в който го мразех, след това го обичах, след това исках да се прекръстя..... но реших, че определено няма много смисъл. И така.. Та Десислава всъщност е била българска царица (божееее, да не повярваш!). По едно време сме я гледали по старите 20-левки, ама то е било много отдавна. Десислава е и архаична форма на "Де си слава?" В превод от инджикитайски: Къде е славата. Демек житейският ми път се характеризира с търсенето на славата и евентуалното и преживяване. Да видим колко слава има за мене. И така пожелавам си..... само хубави неща. И както ми пожелаха повечето хора: да ми и живо и здраво името и аз покрай него :)))) Иначе ето едно доста интересно пожелание: Честит имен ден! Да ти е живо и здраво името и с гордост да го носиш. Да не свършва винцето (в моя случай, каквото и да е пиене), много дръзки мечти, успех, щастие и любов!

Ауууу ще злоупотребя със себе си! Толкова мноо похвали :))))))

Tuesday, October 24, 2006

Linkin Park A Place for my head



Pozna li se ve4e? {}

Честито Пълнолетие, Слънчице <3



Нали знаеш, днеска вече си пълноправна личност на тая държавица, може да пиеш без спирачки, да правиш точно каквото си искаш. Но кофти е, че има малко неща дето тряя се съобразяваш тях, нищо де, не е за умиране сега. Два-три закона колко му е. :))) Искам да ти пожелая много неща, да те прегърна точно в 12 часа, когато знам, че се е родил най-ценният човек в живота ми. Искам 24 октомври да стане световен празник, защото хора като теб се раждат само в един живот, а и аз имам в начилност само един, така че ще го изживея за, с, заради, но не и без тебе. Не мога да си представя какво щях да бъда без тебе, каква щях да съм. Толкова много си ми показала и си ми дала, толкова много си ме научила, и то важни неща. Научих се да се радвам на малки неща, които до преди не съм и забелязвала. Знам, че няма утре за мен, ако теб те няма. Знам, че нямам сила да живея без тебе. Сега, тук , днес, ще напиша толкова неща, които може би никога повече няма да мога да кажа и напиша. Ти най-добре знаеш какво точно е да намериш диамант, макар да не вярвам все още, че аз мога да съм диамант, пък макар и нешлифован. Искам да ти кажа, че една твоя усмивка винаги ми е стигала, за да съм жива, за да продължа. Животът ми с тебе е толкова забавен, само ти знаеш колко много неща сме преживели. Помня как ме попита къде са ме приели, когато случайно се засякохме в Шипково точно преди 5 години. После как седна зад мен в училище и започна да си гоовориш с мен, все едно се познаваме от поне 15 години. А се познавахме само от 2 месеца. Помня всеки разговор с теб от самото начало, как започнахме да си споделяме, как ти казах всичко и не ми пречеше, и как тогава ти от страх ме излъга. Не съм го забравила, но съм го простила. Помня и как седя няколко пъти заради мене, точно на рождените ми дни, навън, в най-големите бури не се страхуваше от мълниите. Помниш ли как като започнех да плача по телефона и ти плачеше с мене. Помня и когато ти се раздели завинаги с баба си. Тогава може би не отреагирах адекватно, но не съм се примирила изобщо с мисълта. Познавам болките ти, познавам теб, просто знам, че когато имам нужда само трябва да се обърна и ти ще си там. Помня най-големия ужас, как вървим през ужасната буря и всичко пада около нас, а единственото, което чувствам е ръката ти, и знам, че ако те пусна няма да остана жива. Без тебе няма радост, няма желание за каквото и да било. Не си позволих да мисля за нашата раздяла, не мога да си я представя и сега, но ако се случи някога, искам само да ти кажа, че ти си там където никой не е стигал, и няма да стигне - ти си цялото ми съзнание. Не си сърце, защото съм ти го дала вече! Не си разумът ми, защото и него ти го дадох! Но си съзнанието ми. Ти си аз и аз съм ти! Щом ме познаваш..знаеш, сега вероятно плача, защото ти казвам нещо, което макар да знаеш, аз не мога да кажа. Проклета студенина. Най-хубавото е, че си успяла да стопиш обвивката ми да влезеш през нея. Не! Не мога вече..Обичам те!!! Това е края.. Искам само да си много щастлива, да продължиш да си моето малко изкушение, да си моята гордост и за напред. Искам да обичаш и да си обичана. Искам да изпълниш всичките си мечти, искам да си това, което си . Пожелавам ти всичко това.
Happy birthday...make a wish!

Monday, October 23, 2006

Из пътищата вечни на България


Ей, забавно ми е, не се оплаквам, но ми е мъчително самото пътуване. Може би 'щото е първо и малко или много е странно. Нищо де, аз съм си виновна малко или много. Не се притеснявай за мене, аз ще се оправя някак си. Сега съм в Мездра, оживах, ама е кофти, че ще кисна тука 30 минути, малко в застой и за т'фа ми е некомфортно... Иначе всичко друго ми беше на 6! На мене си ми хареса при тебе, знаеш, че ми беше забавно и че те БИЧАМ! И изобщо не искам да ми се разболяваш, щото заклевам се, няма да ти го простя никога. Идвай пък каквото стане. А и btw, върна си ми го... хаххахаххаха... с лихвите {}{}{}


P.S.: "M" for miss, "M" for matters, "M" for more, "M" for me, "M" for MaLti :))))))
My Lucky Nine!
My arms keep missing you, who`s been kissing you since you run away!
I had a talk with you in my hand- you lucky YOU!

Thursday, October 19, 2006

За малките "скъпоценности"


Днеска си вървя и си подритвам един кестен, и си мисля какво е да си една малка скъпоценност. Понякога си толкова малък, толкова незабележим, че хората просто те подритват и те подминвата по калния път. Лежиш си в калта и се въргаляш в пепелта. Виждаш как времето минава покрай теб, животът се върти като на кино-лента, виждаш картини, но не можеш да направиш нищо. Защото си незначителен и нямаш право на глас. Какво се случва обаче когато едно малко кестенче попадне в подходящата среда? Амиии пораства и става красиво дърво, тогава всички му се възхищават, ако ли не, си остава завинаги едно малко незначително кестенче. Защо го подритвам тогава... прибрах си го в джоба. Искам да създам нещо голямо и ценно... хмм...

Tuesday, October 17, 2006

Само с няколко думи

Толкова ми е странно когато хората изпадат в някакви странни ситуации и не знаят на къде да тръгнат. Не, че аз не съм попадала, обаче имам един много ефикасен и революционнен метод за решаване на създалата се ситуация-говоря. Да! Говоря... много ли е сложно, когато се съмняваме в нещо, или се интересуваме от него, защо само си задаваме риторични въпроси, а не отидем там където трябва? Чисто и просто - задайте си въпросите към правилните хора. Не разбирам как може да ви е кеф да се залъгвате и да се чудите. Толкова ли е трудно да се погледнете един друг в очите и да си кажете всичко, което трябва. Да истината боли, и да не е честно всеки път да ни я навират в лицето, обаче понякога имаме нужда от доза истина, за да слезем на земята и да направим сметка за всичко до момента. Един обикновен разговор може да спре дори световна война. Само че май не го осъзнаваме достатъчно често. Така че, хора, имате уста, имате езици... хайде кажете си каквото имате да си казвате! Не си говорете зад гърбовете и щом се обърнете и веднага млъквате. Дори когато са ме унижавали съм питала, говорила и молила. Не мислите ли, че е по безболезнено да си прегънеш няколко пъти правилно езика, отколкото да носите бремето на неказаната истина с векове. Е, не, хайде де! Кажете ми, говорете ми, слушам! Искам да чуя мнение, похвали, обвинения. Искам да си говорим!

Sunday, October 15, 2006

И един глас ми каза...


"... Не бъди сляпа! Не е нужно да си затваряш очите пред неща, за които знаеш, какви са точно. Не е хужно да се страхуваш, не е нужно да страдаш, за неща, които не съществуват. Нима когато те имаха нужда от съвет ти не беше там? Или когато имаха нужда от помощ? Да не би да не си търпяла чужди проблеми превръщайки ги в свои? Беше ли там когато някой те викаше?" Аз отговорих: "Да, винаги!" Гласът продължи: "А сега когато ти имаш нужда от помощ, от разбиране, къде са те? Когато искаше да изплачеш мъката си бяха ли там? Помогнаха ли ти поне малко, някога, някъде? Бяха ли до теб, когато беше тъжна?" Минутка мълчание и едно сподавено: "НЕ!" И ТЯ ми каза: " Тогава спри да живееш с нашийник и дистанционно. Не бъди просто марионетка, която всеки управлява. Не давай доверието си на всеки, защото не всички са ти приятели. Някои просто носят тази маска, те не са реални. Живей своя собствен живот и не си създавай проблеми заради другите, и без това си имаш твои собствени. Имаш твои си нужди, твои тревоги. Просто бъди силна!" И пак минутка мълчание и един крясък: "Обичам те ! Липсваш ми адски много! Защо когато те намерих и отново те загубих?" ТЯ ми отговори: "Аз съм тук! Винаги тук <3!"


Thanks, че когато имах нужда беше там. И че ми имаш доверие, че ми помагаш толкова много. Не искам да се страхувам да плача, защото ще ме сметнат за слаба. Писна ми да съм силна имам нужда от подкрепа. Имам нужда от сила...love power...DinNzZZ power...

Благодаря, че си истинска, че си приятел, а не само маска. Не ме интересува дали някой те харесва или ненавижда, мрази или обича. Важното е, че те обожавам... защото си ти, защото никога не ми каза "Не знам. Не мога да помогна. Не ме интересува." Дори да не си тук сега аз те държа в <3 си и няма да те пусна да си отидеш никога! Няма да те оставя да лежиш на земята, ще те вдигна. Няма да ет нараня, ще избърша сълзите ти. И ще те гушна, както ти ме гушна когато си отиваше...силно и нежно. Няма вечна раздяла...имаме само нужда от търпение...


I love you... I can`t live without you...I can`t get around you...

Thursday, October 12, 2006

Paris Hilton Nothing in this world




Dare to DREAM! Cause DREAMER is not always a LOOSER! :))))))

Стенли - Обсебен

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.

Припев:

Как да те спра
нямам ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе.../на на на…yeah/ - 2x

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава

Припев:...

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфю
ми смях в тъжен ден
плод на болен ум.


P.S. : Смятам, че ако изобщо някога се появи ТОЙ, АЗ ще бъда точно това за него. Нещо умопомрачително, което ще обича! Мечти...

Малката нула

Имаше една малка Нула, кръгла като О,
те не беше сторила никоку зло,
но тъй като нямаше стойност горката
щом я съглеждаха, пищяха числата:
- Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! -
да не би да ги видят с нея.
Но ето тя срещна числото Едно,
което не беше с голяма стойност и то.
И също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата:
- Я с мене ела! -
и купиха двамата една стара кола,
и смело поеха по шосето - пам, пам, пам...
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката,
венага сменят си стойката.
Пет усмихнат ги гони,
Шест прави им поклони.
Какво се бе там случило?
Десет се бе получило.
Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единицата наред с Нулата
Десетица се бе подула.
И стана тъй, че от тогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно,
и я слагаха в дясно!
Защото тайно ги беше страх,
да не мръдне случайно в ляво от тях!
И изобщо извадихте заключение,
че и малките нули имат свое значение!

Thanks to Ri4ko

Letter from the Drak side of my Soul


Cry. Sorrow. Pain. Kill.

Stain. Death. Worry. Loneliness.

Sad. Shoot. Scar. Road.

Scared. Broken. Ice. Tears.

Concrete. Far. Dark. Fear.

Bones. Gun. Funeral. Wings.

Winter. Sacrifice. Scorch. Burn.

Trigger. Screem. Murder. Rose.

Skull. Stick. Breathe. Fire.

Stone. Grave. Prist. Heart.

Cross. Bell. Blood. Always.

Last minute is coming!

I decide who lives and who dies (Hameleon)

Косата ми лилава


Понякога просто ми ничат разни идеи из главата и си търсят поле за изява. Сега когато ми се случват толкова много неща едно след друго, и като че ли ми става още по - трудно да ги пиша и да ги казвам. Споделянето никога не ми е било силна черта, просто рядко казвам какво ми е или изобщо не го показвам, защото смятам, че т'фа си е лично моя работа. Не ме бива и в сърцераздирателните сълзи и хленчения...Не мога! Има хора, които се трогват от най-малкото. Истината е, че те са адски раними и не е добра идея да показват сълзите си навсякъде, макар че.. може и т'фа да им е козът в живота. Е , оня ден си говорехме с душата и аз й казах, че лично за себе си съм открила причини , поради които хората харесват повече нея или повече мене. Душата знае що за човек съм и с две три думи се разбрахме. Всичко се базира на това, че сме коренно различни и двете. Тя е по - приветлива, по - слънчева, докато аз съм малко по - студена и дръпната. Поне на мене така ми изглежда. Другата разлика е в самите нас като приятелки. Тя е по-импулсивната, по-харизматичната, "по-изразителна". А пък аз..хм..абе хора, защо никой не ме предупреждава, че понякога е по-добре да не мислиш много, 'щото така се забъркваш още повече сам. Ем , се си мислех, че е по-добре да си някой друг, да не си себе си, обаче се оказа, че не е баш така. Всеки е различен и има някакъв чар, някакво обаяние. И всеки тип човек се харесва на друг даден тип хора, не всеки харесва всеки! Радвам се, че съм намерила хората, които както обичам да казвам, ме издържат в пълната ми форма! Малко са, ама много малко. Така че, хорица, да си различен може да не е предимство, или поне не тук, но то определено не е недостатък. Когато хората са различни светът е по-цветен, иначе щяхме още да гледаме филмите на черно-бял екран. Така че нека всеки си хареса нещо нестандартно да си държи на него... аз лично харесвам лилави коси, симаптизирам ан Пеньо от ВВ3, обожавам фантастиката и всичко свързано със зодии и странни неща. Be yourself! Be different!

Tuesday, October 10, 2006

Morandi - Love me




Never told you the truth...Won`t stop loving you...It`s a promisse 4ever <3

ХАхХАхХХАХАхХХАХхХахАхх

Перфектният ден на една жена
08.15 Събуждане с гушкане и целуване
08.30 Кантара показва 2кг по-малко от вчера
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
01.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
03.00 Следобеден сън.
04.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
04.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, които твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
05.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
07.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
10.00 Горещ душ (сама)
10:50 Занасяне на ръце до току що оправеното и изгладено легло.
11.00 Гушкане,секс,три оргазма.
11.15 Сладък сън в неговите силни ръце.


Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка. 12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
02.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
02.30 Полет към Монте Карло.
03.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
05.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
06.45 Сране, душ, бръснене,парфюмиране.
07.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), Марихуаната, Кокаина и белите робини са легализирани.
07.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела Андерсън.
09.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
09.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
11.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в жакузито.
11.30 Свирка за лека нощ.
11.45 Сам в леглото
11.50 10 секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да избяга от стаята.

Spookey


Дали ме дразнят? Едва ли. Човешко чувство - завист, любопитство. Боли ли ме? Достатъчно! Дали се чувствам предадена? Логично! И когато търсиш истината - доста далеч. Чудно ми е защо само аз - съдба. Затварям си очите - завинаги! След мен нищо няма да оставям - не искам! Чувствам се изхабена, лоша, тъжна - тъпа депресия. Не искам да обичам вече, просто няма истински неща. Исках да владея - паднах в боя. Ще летя - друг ден - нямам крила?! Времето ме смачква, че да не съм само аз?! Ще си тъна в заблуждение - нека ме мачкат. Всеки сам си е виновен - уви! Думи хиляди, безброй - няма смисъл. Шибана тъга, за какво ли ми е да знам - олекна ми! Или поне мъчението вече не е толкова голямо... Що не спирам? По пътя си ще продължа сама - мерси! Не искам чужда помощ, за к'во да се хабите - оставете ме!

Любовни сълзи


Когато те боли най - много страдаш.

Когато плачеш искаш да си сам.

Сърдито е небето и също плаче.

Дъжд, сълзи в сивото небе...


Моите сълзи неспирно капят

на сън и на яве не ще спрат.

Докато в чуден ден се срещнат

моята болка и твоята надежда.


Тогава ще се слеят в едно,

за да дадат началото на изгрева

на една любов - пречистена и страстна,

една любов - във времето прекрасна.

Най-добрият ми предател


Една голяма, черна дупка,

в която всеки може да умре.

Подушил страх от тази тръпка

животът ще го завлече.


И в спомени пропити с болка

ще търся аз едно лице,

лице рисувано то мъка

човек любим, но без сърце.


Радвах се на верните ти думи

чувствах те приятел свой,

но залутан сред неравни друми

се превърна във предател мой!

Saliva - Always



I love you: shmatko, kokosh, dummy, dusha, miuo mishuence, miui vaniui...Just LILI ^^

Monday, October 09, 2006

Писмо до този, който...

Мили ми принце,

Знаеш ли колко самотна се чувствах докато един прекрасен ден не се появи ти? Ти не беше снимка или приказка, а просто човек. Изградих те от думи, слепих частичките ти с любов и сега имам Теб, моето спасение. Дълго време се скитах без цел, бях порцеланова фигурка, която всеки можеше да счупи. Хората се възползваха от мен, защото бях беззащитна, но сега, когато имам теб се чувствам по-силна от всякога. Нужно ми е само да чуя гласа ти, за да си възвърна увереността.
Възхищавам се на силата ти! Знам, че близо до теб съм в безопастност, защото чувствам, че си готов да ме защитиш, независимо дали съм права или греша. И всичко това, защото не искаш да страдам.
Изпълваш ме със спокойствие! Това е най-прекрасното нещо, което съм изпитвала от много време насам. Там, в прегръдките ти, се чувствам най - спокойна. В тишината на нощта чувам дишането ти, някак свирепо и тръпнещо в очакване. А очите ти се движат така, сякаш следят за нарушител. Защо ли се притесняваш? Нали ти сам ми каза, че когато съм с теб няма от какво да се страхувам. Сега разбирам, че не аз съм била тази, която се е страхувала. Бил си ти! Но аз не съм разбрала. Търсел си истината за много неща и си се постарал да не ги разбереш погрешно.
Ти си моята опора! Затова те моля, не се поддавай на ударите на живота. Ако ти паднеш аз ще полетя с теб. Да летиш е нещо невероятно, но мислех, че е само за красиви случай! Така се чувствам аз с теб - просто летя, защото ти си моите криле и ако те загубя те ще останат завинаги пречупени.
Казах ми, че снимките избелявали, а образите изчезвали. Не знам как го постигна, но ти не изчезна дори в сънищата ми. Присъстваше в говора ми, настаняваше се в мечтите ми, а очите ти... те ме преследваха! Но аз ги обичам, точно както обичам и теб! Очи на човек с горещо сърце! Да не мислиш, че не знам?! Аз виждам през тях, защото те са огледало на душата ти. Топлината и изкреността не изчезват от тях, и едно пламъче безспирно гори.
Ти разтопи ледената ми обвивка и продължаваш да навлизаш в живота ми.
Не е нужно да говориш! Разбирам те и без думи, въпреки че всичко, което казваш е изпълнено с обич и нежност.
Ти си мъж, затова не пожела да ми кажеш какво изпитваш. И въпреки това, аз го усетих! Начинът, по който ме гледаше, жестовете ти, това че близостта ти чак ме плашеше. Но защо ли? Когато и да се обърнех ти беше там, готов да ме защитиш. Колкото повече се доближаваше до мен, толкова повече се плашех. Не ме вини, защото винаги съм била такава. Дори да те обичам безгранично се страхувам от теб. Мисля си, че ако се доближиш прекалено много ще ме хараниш. И все пак искам да остана с теб завинаги! Защото знам, че дори нещо в мен да ме да те дразни ще го преглътнеш и ще продължиш. Змам, обаче че искаш да съм съвършена. Нали знаеш, че няма перфектни хора? Това значи, че си губиш времето с мен... Не мисли, че искам да те отблъсна, но ако продължа в същия дух никога повече няма да те погледна в очите.
Държах да знаеш всичко, защото нищо от това, което ти показах, не беше и частица от това, което исках да видиш. Нито държанието ми, нито жестовете ми и говорът, дори погледът не беше този, който исках да видиш, защото ти си този, който ме променя изцяло. За това те обичам!

Вечно твоя: Snow Queen

Не си ми Бог!


Не си ми Бог! Аз мразя боговете и всички техни храмове руша. По кой закон, не зная, е прието, че те спокойно могат да грешат.
Не си ми идол! В идолите рухва измъчена от клетви любовта. И в болката измъчена и глуха безкрайно кратка става вечността. И много трудно е да вярваш в хората, нали? Една любов почти не се повтаря, една сълза на две не се дели.
Така обикновен помня те аз, така обикновена помни ме и ти! И казвай почти те мразя, но никога обичам те ПОЧТИ!

Saturday, October 07, 2006

Сега е моят ред


Сега е моят ред да те накажа с презрение, с мълчание дори. Ще бъда кратка, за да ти покажа, че все пак нещо не върви!
Сега е моят ред да бъда безразлична, разсеяна, с блуждаещи очи. Да те приемам като част от всички, да нека те боли!
Сега е твоят ред да се разплачеш, да бъдеш в самотна самота! Да помечтаеш, че до тебе крача, че двамата държим се за ръка.
Сега е моят ред да кажа сбогом, с усмивка аз, а ти - на колене! Да помолш да простя , а аз да не мога. Отдавна двамата сме врагове...

Не ми трябваш вече


Стоя си в стаята сама, тук, на ръба на лудостта и спомням си онези дни, когато бяхме само аз и ти. Сълзи се стичат по моето лице и чувставам се като безпомощно дете. Как може да си толкова жесток? Или пък любовтa ти е порок? За твоите очи си спомням аз, поисках да ги виждам всеки час, ала съзрях... Какво ли е това? Прилича ми на къс студенина. Разбрах! А заслепена бях от любовта и що за човек си не разбрах. От чувствата си пращам те далече. Разбрах - не ми трябваш вече!

Благодаря на най-прекрасния човек в живота ми за този спомен <3

Kamelot Karma



:~((( Who will trade his karma for my kingdom???????

Friday, October 06, 2006

Stop hurting me You fools!!!!!!!!!



They all hate me!
Small part... Just nothing...
Let me go!
Need to cry :~(((
May be a releaf...
My bleeding heart feels pain!
Who will trade his karma
for my kingdom???
Save me...
I hate you. All of you!

Wednesday, October 04, 2006

In flames - My sweet shadow

Stone Sour - Through glass



Cause you`re real.. My real.. My sunshine...DinzZzZ <3

Three Days Grace I hate (everything about you)





Te quero!

Ти си олицетворение на мечтите

Не знам дали познавате "перфектни" хора, ама наистина перфектни. Е, вярно, малко е невъзможно и невероятно, обаче просто знам, че има поне един човек и аз го срещнах. (: Не ме убивай, иначе ще забравиш да ти дойда на гости :) Та ставаше дума за "перфектното". Какво всъщност представлява и най - важното, кой е негово олицетворение. Не знам дали се сещате за типичния BG, балкански мъж. Оня с косматите ръце, наболата черна брада и редовната реплика: "Сипи, ако нема - донеси!" Ем, човече, издивявам всеки път кат ги видя такива, направо ми бъркат в здравето. Е за т'фа казвам, че си "перфектен". Ти си олицетворение на всичко нормално човешко (и мъжко, де!) Та става дума за милия ми братоФчед - МаЛти. *хихихи*
Та МаЛти е онова същество, което... бе де да знам, който го познава вече знае... Абе, братоФчеде, не се сещам за момче, което да се държи по - мило с момичетата и да е по - нахален ;) Това е майтап, държа да го отбележа! Исках да кажа, че си нахален, защото не поиска поне един път да си делим сметката по другарски, все ти! Все се буташе да ми отваряш вратата :)))) Другото, което ще ти кажа, пък и не само на тебе е, че не предполагам, защото съм убедена, че си The Best домакин Ever! Swear! Сега остава само да ми сготвиш нещо и... ше те цаним за Майстор Готвач. Поредното нещо, което ми направи впечатление е, че вървиш "в крак". Другите момчета, мили дами, или ще ви настъпват по петите, или ще ви говорят с гърба си. А пък Мартин, абее, казах ви вече, ходи "в крак", ама не само с вас. И с модата също. Казват, че личният стил е като визитка за човека. Емии, твоята визитка е супер, мега, гига, тера, хипер готина. Малко са хората със собствен, готин стил, а твоя е perfect. Не само стилът ти е perfect и възпитанието ти, и поведението ти. Повярвай, малко са хората, които ме "издържат" в цялостната ми форма. Пък като започнем вече да си говорим за лични неща, за бивши, сегашни, минали, за един ден, за една нощ... ти зи знаеш...не те знаят, абее какво те занимавам!
И последно, ама според мене най-важно, каква е лихвата на кредитните карти, щото...два дена преди, още два дена съвсем скоро...хаха... %?

SuPel MaLti ;))) Luv U *hugs*
P.S.: Нищо казано от индивиди незапознати с личността Мартин братоФчеда, не се счита за валидно и нормално! Репликите се мерят с дърводелския метър на дядо ми. Така че хора, глейте си ваште бумаги и nicknames...away... За слава, не ми се занимава!

Monday, October 02, 2006

Караш ме да се усмихвам

Има един човек, който винаги може да ме накара да се усмихна, независимо какво става, независмо за какво става дума, винаги... Това е един от малкото хора с усмивка 24 карата, ама наистина 24. Като се усмихне и слънцето спира да свети *blink*. Както и да е с тоя човек, никога не сме спирали да вършим некфи простии, а къде ни ги ражда главата глупсотите... еба ли го!? Сещаш ли се вече за кой говоря??? Не се сещаш.. ем, който го е чел тфа ще се сети...
***
"Аз се казвам Ева Лонгурия. Името ми е испанско и идва от думата лонгур - висок, строен. А пък презимето ми е Кранта, което на испански значи красива."
***
"Талашка да та лашка, те тава е работа юнашка!"
" На мене първия ми път беше трудова злополука... кат са подлизнах и са нанизах на т'слата на дръжката."
***
"Извинете, тука бельото ви се вижда.
- Вие с какво бельо сте?
- Па я съм без гащи. Скъсаа са на трактора."
***
"Ма много ви е хубава адамовата ябълка. Много изразителна."
***
"И аз преди време имах малка злополука в студиото. Един път седнах върху микрофона..."
***
"Като гледам голям номер носите. Обувките ви да не са китайски?
- Ами те китайките са по-едри така..."
P.S.: Е те т'фа ти казвам умирам с, за, от, без, пред тебе...
От Тоши
за Пеши
{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}

Ill Nino - How can i live



Istinata e, 4e koito e cenitel na hubava muzika prosto ne moje da podmine takova stihiino 4udo kato Ill Nino i osobeno pesen kato "How can I live".

Do you think of me, do you dream of me?
I always dream about you..
P.S.: Posveteno na tozi, koito...

Sunday, October 01, 2006

И днес...


Стъпка по напред, мираж, и пак тъга.
Тънещ в жълта самота.
Омерзен, убит от облаците прах,
нима загубил си ти твоя страх?
Умираш и се раждаш пак,
но нищо не остава, само мрак.
Капка кръв във вените човешки,
носещ товар на морни плещи.
Падам, удар и отново мрак...
Мразя този кръговрат!

Само звездите ми останаха...


Да останеш сам, когато всичко тук се срутва, когато пада и последната тухла на изградената надежда. И под ударите застава гордо изпъчила се една малка вяра. Горката, защо си мисли, че ще успее да спаси дори себе си?! Тя ме моли да се махна оттук, казва ми, че ще ме затрупа голямо зло, толкова голямо, колкото не предполагам. Но нещо ме влече, искам да остана тук, в тази изрутена и изоставена сграда представляваща целия ми живот. Прозорците зеят с изпочупени стъкла, точно като раните в душата ми. Стените са изкъртени като любовта ми, а светлина няма. Всичко тук е толкова мрачно, страшно, прашно, прилича на мечтите ми. Поглеждам около мен, да тук наистина нищо не е останало, само страх и мрак. Казвам си: "Егати живота дето го живея!". Затова ли се боря, да възстановя порутената къща? Боря се за изгубена кауза, за празни мечти и за няколко шепи прах. Нищо светло, нищо красиво.
Излизам от унеса си и виждам как се срутва първата стена, след това втората. Гредите на покрива се пукат и падат със страшен грохот. Открива се черното небе, но по него не блестят звезди. Ето нещо, за което мога да се боря - да достигна звездите. Малката вяра я няма, затисна я последната тухла от падащия ми живот. Сега около мен е празно, глухо и страшно. Духа леден вятър, пронизва ме с толкова остър връх, че усещам как сърцето ми започва да кърви. Сега вече искам да избягам! Тука наистина няма нищо, защо да оставам, защо не мога да избягам? Мъглата от пепел ме обгръща, остава ми единствено крясъкът на случайно минаваща сова. Животът отново се връща, усещам как краката ми се отделят от калния под, издигам се за миг и... отново падам. Но този път съм далече от срутения ми живот. Сега вървя по кален и трънлив път. Клоните издират лицето ми, разкъсват дрехите ми, но продължавам да вървя. Ще вървя дори завинаги да остана на този път. Има ли по-голям инат от мене? Искам да докажа, че няма. Искам болката да спре, страхът да се изпари. Вместо да бягам забавям ход. Само звездите ми останаха...