Оффффф... Misss Yaaaa

Липсва ми нещо... не знам и аз какво, но ми липсва. Сякаш имам някаква огромна дупка в сърцето, която зее толкова страшно, че никой не смее да се доближи до мен. Лиспват ми определени хора, адски ми липсват и не мога да го преглътна. Понякога просто се отдавам на спомените и ми се плаче, обзема ме носталгия, защото знам, че това няма да се повтори... И ми е мъчно...

За любовта на живота ми - Женя. Съкровище, между Бг и Америка има само няколко хиляди километра разстояние, но пътечката между моето и твоето сърце е съвсем, съвсем късичка :)))) Винаги си била моята втора половинка от сърцето с надпис Best Friend. И винаги ще бъдеш. Няма по-голяма сила от тази, която съм имала, когато си била до мене. Няма по-истински думички от тези, които ти си ми казвала. Истината е, че беше писано да сме заедно и аз не искам да се опълчвам срещу съдбата...

Мъчно ми е за моето френско sunshine - Dina. Преживях неща, които не могат да се преживеят с друг човек освен с теб. Знаеш, че хората се опознават с годините, ние с тебе вече се познаваме. Не от години, а от векове, макар да бяха само календарни месеци. Не бих и няма да се откажа от приятелството си с теб. И ти си знаеш, трябва ни не време, а само малко търпение и пак ще сме си двете. Ще се видим :)))

Пък за тебе голям гаден колко ми е мъчно... не искам да ти казвам, не искам да ти показвам, защото знам, че ти е кофти след това. Но на мене все пак ми е мъчно БраФтоФчеде Лари. Знам, че всеки път ще ни бъде все по-шашаво като сме заедно, обачеее все път на моя милост, Балки от Червен бряг, й е мъчно за личността Лари от Софето, щото Балки си има само един Лари, и тфа е Мартин! Аз съм кукла, а ти си човек!

Имам нужда да ме гушне едно малко, крехко и невероятно същество на име Ев. Зареждаш ме с толкова позитивни емоции, че за два дни събрах спомени като за две години напред. И да знаеш, че наистина си човече, което обикваш само с един поглед. Не те излъгах тогава не те лъжа и сега... Това, че ми казваш колко ме обичаш всеки ден ми помага толкова много, защото не всеки го прави. И да знаеш, искам да свириш на китара няма значение колко можеш, важното е че се учиш :))))

Мъчно ми е и за още един индивид, един котешки индивид - Василестият. Не знам дали съм ти казвала какво разнообразие и забавление си ти. Ти си уникум, просто нямаш равен. Мъчно ми е за малките спорчета, за игрите на билярд с тебе, за голямото напушване ;))) Мъчно ми е за това, че не беше и на най-важния празник в живота на Лили, но искам да й обещаеш, че ще се реваншираш. А пък аз ще ти кажа, че и тебе те обичам, точно толкова колкото и всички други далечни индивиди...МНОГО.

Обичам си ви далечни, мили, любими, сладички, ненагледни, недостижими, добри, упорити, и не знам си още какви същества. Обичам ви, защото сте заели толкова голяма територия в сърцето ми, че Русия и Китай могат да ми завидят. Обичам ви, защото не мога без вас. Всяка среща с вас ме качва много високо във въздуха, а всяка раздяла ме размазма със страшна сила на земята. Обичам ви, защото мога да имам хора като вас... Unique!

System Of A Down Chop Suey!

Why have you forsaken me???

Сладкото чувство наречено БОЛКА

Днес беше един от поредните дни, в който ме болеше. Не гърлото, не рамото, сърцето! Наистина ме болеше.. Не беше само физичекса болка, беше и психическа и умствена. Завладяла ме е, обгърнала ме е отвсякъде и ме притиска. Не мога да се отърва от нея. Как не ви писна да ми причинявате болка, да сте безмилостни, да ме карате да се моля, да съжалявам, да плача... Нима никой друг никога не ви е наранявал, та при най-малката стъпка в страни от моя страна и вече ме искате на клада. Заплюхте ме в очите, порицахте ме, омерзена съм вече, няма какво да ми вземете. Просто защото нищо не е останало... Няма какво да ми откраднете, няма какво да пречупите в мен, няма и какво да търсите... Остана съм толкова празна и сама! Обръщам се, а вас ви няма - така наречените ми приятели, пак ви няма, пак сте достатъчно далеч, за да чувам само присмеха ви. Толкова много ви обичам, не, или ви обичах. Вие ме обърквате, смачквате, мразите ме! Защо? Защото се изправих от пепелта, изтупах си издраните дрехи и се усмихнах, не ме интересуваше фактът, че ме бутнахте. Сега вече ми се плаче, сега искам да крещя, да ви издера очите, да ви сложа на мястото ви, да ви покажа колко грешите. Умирам.. бавно, но сигурно. Дано само сте доволни, че ме няма. Дано и вие някога изпитате онова сладко чувство болката. Ако някога прониже сърцата ви, да знаете, че не е обикновена болка, а съм аз. Аз съм болката, защото и позволих да ме обземе, да притисне сърцето ми... Боже колко ви мразя сега.. Мразя ви... Искам да ви боли! Искам да сте съпричастни с моята болка, но не можете.. защото не я познавате достатъчно...

Честит ми Имен Ден

Да ми е живо и здраво името... и на дядо ми Димитър, на който всъщност съм кръстена. От 18 години нося това име, преминаха през период, в който го мразех, след това го обичах, след това исках да се прекръстя..... но реших, че определено няма много смисъл. И така.. Та Десислава всъщност е била българска царица (божееее, да не повярваш!). По едно време сме я гледали по старите 20-левки, ама то е било много отдавна. Десислава е и архаична форма на "Де си слава?" В превод от инджикитайски: Къде е славата. Демек житейският ми път се характеризира с търсенето на славата и евентуалното и преживяване. Да видим колко слава има за мене. И така пожелавам си..... само хубави неща. И както ми пожелаха повечето хора: да ми и живо и здраво името и аз покрай него :)))) Иначе ето едно доста интересно пожелание: Честит имен ден! Да ти е живо и здраво името и с гордост да го носиш. Да не свършва винцето (в моя случай, каквото и да е пиене), много дръзки мечти, успех, щастие и любов!

Ауууу ще злоупотребя със себе си! Толкова мноо похвали :))))))

Linkin Park A Place for my head

Pozna li se ve4e? {}

Честито Пълнолетие, Слънчице <3

Нали знаеш, днеска вече си пълноправна личност на тая държавица, може да пиеш без спирачки, да правиш точно каквото си искаш. Но кофти е, че има малко неща дето тряя се съобразяваш тях, нищо де, не е за умиране сега. Два-три закона колко му е. :))) Искам да ти пожелая много неща, да те прегърна точно в 12 часа, когато знам, че се е родил най-ценният човек в живота ми. Искам 24 октомври да стане световен празник, защото хора като теб се раждат само в един живот, а и аз имам в начилност само един, така че ще го изживея за, с, заради, но не и без тебе. Не мога да си представя какво щях да бъда без тебе, каква щях да съм. Толкова много си ми показала и си ми дала, толкова много си ме научила, и то важни неща. Научих се да се радвам на малки неща, които до преди не съм и забелязвала. Знам, че няма утре за мен, ако теб те няма. Знам, че нямам сила да живея без тебе. Сега, тук , днес, ще напиша толкова неща, които може би никога повече няма да мога да кажа и напиша. Ти най-добре знаеш какво точно е да намериш диамант, макар да не вярвам все още, че аз мога да съм диамант, пък макар и нешлифован. Искам да ти кажа, че една твоя усмивка винаги ми е стигала, за да съм жива, за да продължа. Животът ми с тебе е толкова забавен, само ти знаеш колко много неща сме преживели. Помня как ме попита къде са ме приели, когато случайно се засякохме в Шипково точно преди 5 години. После как седна зад мен в училище и започна да си гоовориш с мен, все едно се познаваме от поне 15 години. А се познавахме само от 2 месеца. Помня всеки разговор с теб от самото начало, как започнахме да си споделяме, как ти казах всичко и не ми пречеше, и как тогава ти от страх ме излъга. Не съм го забравила, но съм го простила. Помня и как седя няколко пъти заради мене, точно на рождените ми дни, навън, в най-големите бури не се страхуваше от мълниите. Помниш ли как като започнех да плача по телефона и ти плачеше с мене. Помня и когато ти се раздели завинаги с баба си. Тогава може би не отреагирах адекватно, но не съм се примирила изобщо с мисълта. Познавам болките ти, познавам теб, просто знам, че когато имам нужда само трябва да се обърна и ти ще си там. Помня най-големия ужас, как вървим през ужасната буря и всичко пада около нас, а единственото, което чувствам е ръката ти, и знам, че ако те пусна няма да остана жива. Без тебе няма радост, няма желание за каквото и да било. Не си позволих да мисля за нашата раздяла, не мога да си я представя и сега, но ако се случи някога, искам само да ти кажа, че ти си там където никой не е стигал, и няма да стигне - ти си цялото ми съзнание. Не си сърце, защото съм ти го дала вече! Не си разумът ми, защото и него ти го дадох! Но си съзнанието ми. Ти си аз и аз съм ти! Щом ме познаваш..знаеш, сега вероятно плача, защото ти казвам нещо, което макар да знаеш, аз не мога да кажа. Проклета студенина. Най-хубавото е, че си успяла да стопиш обвивката ми да влезеш през нея. Не! Не мога вече..Обичам те!!! Това е края.. Искам само да си много щастлива, да продължиш да си моето малко изкушение, да си моята гордост и за напред. Искам да обичаш и да си обичана. Искам да изпълниш всичките си мечти, искам да си това, което си . Пожелавам ти всичко това.

Happy birthday...make a wish!

Из пътищата вечни на България

Ей, забавно ми е, не се оплаквам, но ми е мъчително самото пътуване. Може би 'щото е първо и малко или много е странно. Нищо де, аз съм си виновна малко или много. Не се притеснявай за мене, аз ще се оправя някак си. Сега съм в Мездра, оживах, ама е кофти, че ще кисна тука 30 минути, малко в застой и за т'фа ми е некомфортно... Иначе всичко друго ми беше на 6! На мене си ми хареса при тебе, знаеш, че ми беше забавно и че те БИЧАМ! И изобщо не искам да ми се разболяваш, щото заклевам се, няма да ти го простя никога. Идвай пък каквото стане. А и btw, върна си ми го... хаххахаххаха... с лихвите {}{}{}

P.S.: "M" for miss, "M" for matters, "M" for more, "M" for me, "M" for MaLti :))))))

My Lucky Nine!

My arms keep missing you, who`s been kissing you since you run away!

I had a talk with you in my hand- you lucky YOU!

За малките "скъпоценности"

Днеска си вървя и си подритвам един кестен, и си мисля какво е да си една малка скъпоценност. Понякога си толкова малък, толкова незабележим, че хората просто те подритват и те подминвата по калния път. Лежиш си в калта и се въргаляш в пепелта. Виждаш как времето минава покрай теб, животът се върти като на кино-лента, виждаш картини, но не можеш да направиш нищо. Защото си незначителен и нямаш право на глас. Какво се случва обаче когато едно малко кестенче попадне в подходящата среда? Амиии пораства и става красиво дърво, тогава всички му се възхищават, ако ли не, си остава завинаги едно малко незначително кестенче. Защо го подритвам тогава... прибрах си го в джоба. Искам да създам нещо голямо и ценно... хмм...

Само с няколко думи

Толкова ми е странно когато хората изпадат в някакви странни ситуации и не знаят на къде да тръгнат. Не, че аз не съм попадала, обаче имам един много ефикасен и революционнен метод за решаване на създалата се ситуация-говоря. Да! Говоря... много ли е сложно, когато се съмняваме в нещо, или се интересуваме от него, защо само си задаваме риторични въпроси, а не отидем там където трябва? Чисто и просто - задайте си въпросите към правилните хора. Не разбирам как може да ви е кеф да се залъгвате и да се чудите. Толкова ли е трудно да се погледнете един друг в очите и да си кажете всичко, което трябва. Да истината боли, и да не е честно всеки път да ни я навират в лицето, обаче понякога имаме нужда от доза истина, за да слезем на земята и да направим сметка за всичко до момента. Един обикновен разговор може да спре дори световна война. Само че май не го осъзнаваме достатъчно често. Така че, хора, имате уста, имате езици... хайде кажете си каквото имате да си казвате! Не си говорете зад гърбовете и щом се обърнете и веднага млъквате. Дори когато са ме унижавали съм питала, говорила и молила. Не мислите ли, че е по безболезнено да си прегънеш няколко пъти правилно езика, отколкото да носите бремето на неказаната истина с векове. Е, не, хайде де! Кажете ми, говорете ми, слушам! Искам да чуя мнение, похвали, обвинения. Искам да си говорим!

И един глас ми каза...

"... Не бъди сляпа! Не е нужно да си затваряш очите пред неща, за които знаеш, какви са точно. Не е хужно да се страхуваш, не е нужно да страдаш, за неща, които не съществуват. Нима когато те имаха нужда от съвет ти не беше там? Или когато имаха нужда от помощ? Да не би да не си търпяла чужди проблеми превръщайки ги в свои? Беше ли там когато някой те викаше?" Аз отговорих: "Да, винаги!" Гласът продължи: "А сега когато ти имаш нужда от помощ, от разбиране, къде са те? Когато искаше да изплачеш мъката си бяха ли там? Помогнаха ли ти поне малко, някога, някъде? Бяха ли до теб, когато беше тъжна?" Минутка мълчание и едно сподавено: "НЕ!" И ТЯ ми каза: " Тогава спри да живееш с нашийник и дистанционно. Не бъди просто марионетка, която всеки управлява. Не давай доверието си на всеки, защото не всички са ти приятели. Някои просто носят тази маска, те не са реални. Живей своя собствен живот и не си създавай проблеми заради другите, и без това си имаш твои собствени. Имаш твои си нужди, твои тревоги. Просто бъди силна!" И пак минутка мълчание и един крясък: "Обичам те ! Липсваш ми адски много! Защо когато те намерих и отново те загубих?" ТЯ ми отговори: "Аз съм тук! Винаги тук <3!"

Thanks, че когато имах нужда беше там. И че ми имаш доверие, че ми помагаш толкова много. Не искам да се страхувам да плача, защото ще ме сметнат за слаба. Писна ми да съм силна имам нужда от подкрепа. Имам нужда от сила...love power...DinNzZZ power...

Благодаря, че си истинска, че си приятел, а не само маска. Не ме интересува дали някой те харесва или ненавижда, мрази или обича. Важното е, че те обожавам... защото си ти, защото никога не ми каза "Не знам. Не мога да помогна. Не ме интересува." Дори да не си тук сега аз те държа в <3 си и няма да те пусна да си отидеш никога! Няма да те оставя да лежиш на земята, ще те вдигна. Няма да ет нараня, ще избърша сълзите ти. И ще те гушна, както ти ме гушна когато си отиваше...силно и нежно. Няма вечна раздяла...имаме само нужда от търпение...

I love you... I can`t live without you...I can`t get around you...

Paris Hilton Nothing in this world

Dare to DREAM! Cause DREAMER is not always a LOOSER! :))))))

Стенли - Обсебен

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.

Припев:

Как да те спра
нямам ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе.../на на на…yeah/ - 2x

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава

Припев:...

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфю
ми смях в тъжен ден
плод на болен ум.


P.S. : Смятам, че ако изобщо някога се появи ТОЙ, АЗ ще бъда точно това за него. Нещо умопомрачително, което ще обича! Мечти...

Малката нула

Имаше една малка Нула, кръгла като О,
те не беше сторила никоку зло,
но тъй като нямаше стойност горката
щом я съглеждаха, пищяха числата:
- Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! -
да не би да ги видят с нея.
Но ето тя срещна числото Едно,
което не беше с голяма стойност и то.
И също се чувстваше жалко,
понеже бе много малко.
И каза му Нулата:
- Я с мене ела! -
и купиха двамата една стара кола,
и смело поеха по шосето - пам, пам, пам...
И ето:
Четворката, Двойката, Тройката,
венага сменят си стойката.
Пет усмихнат ги гони,
Шест прави им поклони.
Какво се бе там случило?
Десет се бе получило.
Нали колата бе малка,
само с една седалка,
от Единицата наред с Нулата
Десетица се бе подула.
И стана тъй, че от тогава
за Нулата потръгна слава,
всички цифри я канеха,
подир нея се кланяха
и я хвалеха гласно,
и я слагаха в дясно!
Защото тайно ги беше страх,
да не мръдне случайно в ляво от тях!
И изобщо извадихте заключение,
че и малките нули имат свое значение!

Thanks to Ri4ko

Letter from the Drak side of my Soul

Cry. Sorrow. Pain. Kill.

Stain. Death. Worry. Loneliness.

Sad. Shoot. Scar. Road.

Scared. Broken. Ice. Tears.

Concrete. Far. Dark. Fear.

Bones. Gun. Funeral. Wings.

Winter. Sacrifice. Scorch. Burn.

Trigger. Screem. Murder. Rose.

Skull. Stick. Breathe. Fire.

Stone. Grave. Prist. Heart.

Cross. Bell. Blood. Always.

Last minute is coming!

I decide who lives and who dies (Hameleon)

Косата ми лилава

Понякога просто ми ничат разни идеи из главата и си търсят поле за изява. Сега когато ми се случват толкова много неща едно след друго, и като че ли ми става още по - трудно да ги пиша и да ги казвам. Споделянето никога не ми е било силна черта, просто рядко казвам какво ми е или изобщо не го показвам, защото смятам, че т'фа си е лично моя работа. Не ме бива и в сърцераздирателните сълзи и хленчения...Не мога! Има хора, които се трогват от най-малкото. Истината е, че те са адски раними и не е добра идея да показват сълзите си навсякъде, макар че.. може и т'фа да им е козът в живота. Е , оня ден си говорехме с душата и аз й казах, че лично за себе си съм открила причини , поради които хората харесват повече нея или повече мене. Душата знае що за човек съм и с две три думи се разбрахме. Всичко се базира на това, че сме коренно различни и двете. Тя е по - приветлива, по - слънчева, докато аз съм малко по - студена и дръпната. Поне на мене така ми изглежда. Другата разлика е в самите нас като приятелки. Тя е по-импулсивната, по-харизматичната, "по-изразителна". А пък аз..хм..абе хора, защо никой не ме предупреждава, че понякога е по-добре да не мислиш много, 'щото така се забъркваш още повече сам. Ем , се си мислех, че е по-добре да си някой друг, да не си себе си, обаче се оказа, че не е баш така. Всеки е различен и има някакъв чар, някакво обаяние. И всеки тип човек се харесва на друг даден тип хора, не всеки харесва всеки! Радвам се, че съм намерила хората, които както обичам да казвам, ме издържат в пълната ми форма! Малко са, ама много малко. Така че, хорица, да си различен може да не е предимство, или поне не тук, но то определено не е недостатък. Когато хората са различни светът е по-цветен, иначе щяхме още да гледаме филмите на черно-бял екран. Така че нека всеки си хареса нещо нестандартно да си държи на него... аз лично харесвам лилави коси, симаптизирам ан Пеньо от ВВ3, обожавам фантастиката и всичко свързано със зодии и странни неща. Be yourself! Be different!

Morandi - Love me

Never told you the truth...Won`t stop loving you...It`s a promisse 4ever <3

ХАхХАхХХАХАхХХАХхХахАхх

Перфектният ден на една жена
08.15 Събуждане с гушкане и целуване
08.30 Кантара показва 2кг по-малко от вчера
08.45 Закуска в леглото: Фреш и кроасан. Отваряне на подаръци - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
09.15 Гореща вана с благоуханни масла
10.00 Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
10.30 Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 Обяд с най-добрата приятелка в модно заведение.
12.45 Случайна среща с бившата приятелка на партньора - надебеляла е 7 кг.
01.00 По магазините с приятелки и неограничен кредит.
03.00 Следобеден сън.
04.00 Пристига огромен букет рози от таен обожател.
04.15 Малко стречинг във фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, които твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
05.30 Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
07.30 Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
10.00 Горещ душ (сама)
10:50 Занасяне на ръце до току що оправеното и изгладено легло.
11.00 Гушкане,секс,три оргазма.
11.15 Сладък сън в неговите силни ръце.


Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка. 12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
02.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
02.30 Полет към Монте Карло.
03.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
05.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
06.45 Сране, душ, бръснене,парфюмиране.
07.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), Марихуаната, Кокаина и белите робини са легализирани.
07.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите цици на Памела Андерсън.
09.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
09.30 Секс с 3 жени (всичките и с лесбийски наклонности)
11.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в жакузито.
11.30 Свирка за лека нощ.
11.45 Сам в леглото
11.50 10 секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да избяга от стаята.

Spookey

Дали ме дразнят? Едва ли. Човешко чувство - завист, любопитство. Боли ли ме? Достатъчно! Дали се чувствам предадена? Логично! И когато търсиш истината - доста далеч. Чудно ми е защо само аз - съдба. Затварям си очите - завинаги! След мен нищо няма да оставям - не искам! Чувствам се изхабена, лоша, тъжна - тъпа депресия. Не искам да обичам вече, просто няма истински неща. Исках да владея - паднах в боя. Ще летя - друг ден - нямам крила?! Времето ме смачква, че да не съм само аз?! Ще си тъна в заблуждение - нека ме мачкат. Всеки сам си е виновен - уви! Думи хиляди, безброй - няма смисъл. Шибана тъга, за какво ли ми е да знам - олекна ми! Или поне мъчението вече не е толкова голямо... Що не спирам? По пътя си ще продължа сама - мерси! Не искам чужда помощ, за к'во да се хабите - оставете ме!

Любовни сълзи

Когато те боли най - много страдаш.

Когато плачеш искаш да си сам.

Сърдито е небето и също плаче.

Дъжд, сълзи в сивото небе...

Моите сълзи неспирно капят

на сън и на яве не ще спрат.

Докато в чуден ден се срещнат

моята болка и твоята надежда.

Тогава ще се слеят в едно,

за да дадат началото на изгрева

на една любов - пречистена и страстна,

една любов - във времето прекрасна.

Най-добрият ми предател

Една голяма, черна дупка,

в която всеки може да умре.

Подушил страх от тази тръпка

животът ще го завлече.

И в спомени пропити с болка

ще търся аз едно лице,

лице рисувано то мъка

човек любим, но без сърце.

Радвах се на верните ти думи

чувствах те приятел свой,

но залутан сред неравни друми

се превърна във предател мой!

Saliva - Always

I love you: shmatko, kokosh, dummy, dusha, miuo mishuence, miui vaniui...Just LILI ^^

Писмо до този, който...

Мили ми принце,

Знаеш ли колко самотна се чувствах докато един прекрасен ден не се появи ти? Ти не беше снимка или приказка, а просто човек. Изградих те от думи, слепих частичките ти с любов и сега имам Теб, моето спасение. Дълго време се скитах без цел, бях порцеланова фигурка, която всеки можеше да счупи. Хората се възползваха от мен, защото бях беззащитна, но сега, когато имам теб се чувствам по-силна от всякога. Нужно ми е само да чуя гласа ти, за да си възвърна увереността.
Възхищавам се на силата ти! Знам, че близо до теб съм в безопастност, защото чувствам, че си готов да ме защитиш, независимо дали съм права или греша. И всичко това, защото не искаш да страдам.
Изпълваш ме със спокойствие! Това е най-прекрасното нещо, което съм изпитвала от много време насам. Там, в прегръдките ти, се чувствам най - спокойна. В тишината на нощта чувам дишането ти, някак свирепо и тръпнещо в очакване. А очите ти се движат така, сякаш следят за нарушител. Защо ли се притесняваш? Нали ти сам ми каза, че когато съм с теб няма от какво да се страхувам. Сега разбирам, че не аз съм била тази, която се е страхувала. Бил си ти! Но аз не съм разбрала. Търсел си истината за много неща и си се постарал да не ги разбереш погрешно.
Ти си моята опора! Затова те моля, не се поддавай на ударите на живота. Ако ти паднеш аз ще полетя с теб. Да летиш е нещо невероятно, но мислех, че е само за красиви случай! Така се чувствам аз с теб - просто летя, защото ти си моите криле и ако те загубя те ще останат завинаги пречупени.
Казах ми, че снимките избелявали, а образите изчезвали. Не знам как го постигна, но ти не изчезна дори в сънищата ми. Присъстваше в говора ми, настаняваше се в мечтите ми, а очите ти... те ме преследваха! Но аз ги обичам, точно както обичам и теб! Очи на човек с горещо сърце! Да не мислиш, че не знам?! Аз виждам през тях, защото те са огледало на душата ти. Топлината и изкреността не изчезват от тях, и едно пламъче безспирно гори.
Ти разтопи ледената ми обвивка и продължаваш да навлизаш в живота ми.
Не е нужно да говориш! Разбирам те и без думи, въпреки че всичко, което казваш е изпълнено с обич и нежност.
Ти си мъж, затова не пожела да ми кажеш какво изпитваш. И въпреки това, аз го усетих! Начинът, по който ме гледаше, жестовете ти, това че близостта ти чак ме плашеше. Но защо ли? Когато и да се обърнех ти беше там, готов да ме защитиш. Колкото повече се доближаваше до мен, толкова повече се плашех. Не ме вини, защото винаги съм била такава. Дори да те обичам безгранично се страхувам от теб. Мисля си, че ако се доближиш прекалено много ще ме хараниш. И все пак искам да остана с теб завинаги! Защото знам, че дори нещо в мен да ме да те дразни ще го преглътнеш и ще продължиш. Змам, обаче че искаш да съм съвършена. Нали знаеш, че няма перфектни хора? Това значи, че си губиш времето с мен... Не мисли, че искам да те отблъсна, но ако продължа в същия дух никога повече няма да те погледна в очите.
Държах да знаеш всичко, защото нищо от това, което ти показах, не беше и частица от това, което исках да видиш. Нито държанието ми, нито жестовете ми и говорът, дори погледът не беше този, който исках да видиш, защото ти си този, който ме променя изцяло. За това те обичам!

Вечно твоя: Snow Queen

Не си ми Бог!

Не си ми Бог! Аз мразя боговете и всички техни храмове руша. По кой закон, не зная, е прието, че те спокойно могат да грешат.
Не си ми идол! В идолите рухва измъчена от клетви любовта. И в болката измъчена и глуха безкрайно кратка става вечността. И много трудно е да вярваш в хората, нали? Една любов почти не се повтаря, една сълза на две не се дели.
Така обикновен помня те аз, така обикновена помни ме и ти! И казвай почти те мразя, но никога обичам те ПОЧТИ!

Papa Roach - Take me

The Autsider!!!!

Сега е моят ред

Сега е моят ред да те накажа с презрение, с мълчание дори. Ще бъда кратка, за да ти покажа, че все пак нещо не върви!
Сега е моят ред да бъда безразлична, разсеяна, с блуждаещи очи. Да те приемам като част от всички, да нека те боли!
Сега е твоят ред да се разплачеш, да бъдеш в самотна самота! Да помечтаеш, че до тебе крача, че двамата държим се за ръка.
Сега е моят ред да кажа сбогом, с усмивка аз, а ти - на колене! Да помолш да простя , а аз да не мога. Отдавна двамата сме врагове...

Не ми трябваш вече

Стоя си в стаята сама, тук, на ръба на лудостта и спомням си онези дни, когато бяхме само аз и ти. Сълзи се стичат по моето лице и чувставам се като безпомощно дете. Как може да си толкова жесток? Или пък любовтa ти е порок? За твоите очи си спомням аз, поисках да ги виждам всеки час, ала съзрях... Какво ли е това? Прилича ми на къс студенина. Разбрах! А заслепена бях от любовта и що за човек си не разбрах. От чувствата си пращам те далече. Разбрах - не ми трябваш вече!

Благодаря на най-прекрасния човек в живота ми за този спомен <3

Kamelot Karma

:~((( Who will trade his karma for my kingdom???????

Stop hurting me You fools!!!!!!!!!

They all hate me!

Small part... Just nothing...

Let me go!

Need to cry :~(((

May be a releaf...

My bleeding heart feels pain!

Who will trade his karma

for my kingdom???

Save me...

I hate you. All of you!

In flames - My sweet shadow

Stone Sour - Through glass

Cause you`re real.. My real.. My sunshine...DinzZzZ <3

Three Days Grace I hate (everything about you)

Te quero!

Ти си олицетворение на мечтите

Не знам дали познавате "перфектни" хора, ама наистина перфектни. Е, вярно, малко е невъзможно и невероятно, обаче просто знам, че има поне един човек и аз го срещнах. (: Не ме убивай, иначе ще забравиш да ти дойда на гости :) Та ставаше дума за "перфектното". Какво всъщност представлява и най - важното, кой е негово олицетворение. Не знам дали се сещате за типичния BG, балкански мъж. Оня с косматите ръце, наболата черна брада и редовната реплика: "Сипи, ако нема - донеси!" Ем, човече, издивявам всеки път кат ги видя такива, направо ми бъркат в здравето. Е за т'фа казвам, че си "перфектен". Ти си олицетворение на всичко нормално човешко (и мъжко, де!) Та става дума за милия ми братоФчед - МаЛти. *хихихи*
Та МаЛти е онова същество, което... бе де да знам, който го познава вече знае... Абе, братоФчеде, не се сещам за момче, което да се държи по - мило с момичетата и да е по - нахален ;) Това е майтап, държа да го отбележа! Исках да кажа, че си нахален, защото не поиска поне един път да си делим сметката по другарски, все ти! Все се буташе да ми отваряш вратата :)))) Другото, което ще ти кажа, пък и не само на тебе е, че не предполагам, защото съм убедена, че си The Best домакин Ever! Swear! Сега остава само да ми сготвиш нещо и... ше те цаним за Майстор Готвач. Поредното нещо, което ми направи впечатление е, че вървиш "в крак". Другите момчета, мили дами, или ще ви настъпват по петите, или ще ви говорят с гърба си. А пък Мартин, абее, казах ви вече, ходи "в крак", ама не само с вас. И с модата също. Казват, че личният стил е като визитка за човека. Емии, твоята визитка е супер, мега, гига, тера, хипер готина. Малко са хората със собствен, готин стил, а твоя е perfect. Не само стилът ти е perfect и възпитанието ти, и поведението ти. Повярвай, малко са хората, които ме "издържат" в цялостната ми форма. Пък като започнем вече да си говорим за лични неща, за бивши, сегашни, минали, за един ден, за една нощ... ти зи знаеш...не те знаят, абее какво те занимавам!
И последно, ама според мене най-важно, каква е лихвата на кредитните карти, щото...два дена преди, още два дена съвсем скоро...хаха... %?

SuPel MaLti ;))) Luv U *hugs*

P.S.: Нищо казано от индивиди незапознати с личността Мартин братоФчеда, не се счита за валидно и нормално! Репликите се мерят с дърводелския метър на дядо ми. Така че хора, глейте си ваште бумаги и nicknames...away... За слава, не ми се занимава!

Караш ме да се усмихвам

Има един човек, който винаги може да ме накара да се усмихна, независимо какво става, независмо за какво става дума, винаги... Това е един от малкото хора с усмивка 24 карата, ама наистина 24. Като се усмихне и слънцето спира да свети *blink*. Както и да е с тоя човек, никога не сме спирали да вършим некфи простии, а къде ни ги ражда главата глупсотите... еба ли го!? Сещаш ли се вече за кой говоря??? Не се сещаш.. ем, който го е чел тфа ще се сети...

***

"Аз се казвам Ева Лонгурия. Името ми е испанско и идва от думата лонгур - висок, строен. А пък презимето ми е Кранта, което на испански значи красива."

***

"Талашка да та лашка, те тава е работа юнашка!"

" На мене първия ми път беше трудова злополука... кат са подлизнах и са нанизах на т'слата на дръжката."

***

"Извинете, тука бельото ви се вижда.

- Вие с какво бельо сте?

- Па я съм без гащи. Скъсаа са на трактора."

***

"Ма много ви е хубава адамовата ябълка. Много изразителна."

***

"И аз преди време имах малка злополука в студиото. Един път седнах върху микрофона..."

***

"Като гледам голям номер носите. Обувките ви да не са китайски?

- Ами те китайките са по-едри така..."

P.S.: Е те т'фа ти казвам умирам с, за, от, без, пред тебе...

От Тоши

за Пеши

{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}{}

Ill Nino - How can i live

Istinata e, 4e koito e cenitel na hubava muzika prosto ne moje da podmine takova stihiino 4udo kato Ill Nino i osobeno pesen kato "How can I live".

Do you think of me, do you dream of me?
I always dream about you..
P.S.: Posveteno na tozi, koito...

И днес...

Стъпка по напред, мираж, и пак тъга.
Тънещ в жълта самота.
Омерзен, убит от облаците прах,
нима загубил си ти твоя страх?
Умираш и се раждаш пак,
но нищо не остава, само мрак.
Капка кръв във вените човешки,
носещ товар на морни плещи.
Падам, удар и отново мрак...
Мразя този кръговрат!

Само звездите ми останаха...

Да останеш сам, когато всичко тук се срутва, когато пада и последната тухла на изградената надежда. И под ударите застава гордо изпъчила се една малка вяра. Горката, защо си мисли, че ще успее да спаси дори себе си?! Тя ме моли да се махна оттук, казва ми, че ще ме затрупа голямо зло, толкова голямо, колкото не предполагам. Но нещо ме влече, искам да остана тук, в тази изрутена и изоставена сграда представляваща целия ми живот. Прозорците зеят с изпочупени стъкла, точно като раните в душата ми. Стените са изкъртени като любовта ми, а светлина няма. Всичко тук е толкова мрачно, страшно, прашно, прилича на мечтите ми. Поглеждам около мен, да тук наистина нищо не е останало, само страх и мрак. Казвам си: "Егати живота дето го живея!". Затова ли се боря, да възстановя порутената къща? Боря се за изгубена кауза, за празни мечти и за няколко шепи прах. Нищо светло, нищо красиво.
Излизам от унеса си и виждам как се срутва първата стена, след това втората. Гредите на покрива се пукат и падат със страшен грохот. Открива се черното небе, но по него не блестят звезди. Ето нещо, за което мога да се боря - да достигна звездите. Малката вяра я няма, затисна я последната тухла от падащия ми живот. Сега около мен е празно, глухо и страшно. Духа леден вятър, пронизва ме с толкова остър връх, че усещам как сърцето ми започва да кърви. Сега вече искам да избягам! Тука наистина няма нищо, защо да оставам, защо не мога да избягам? Мъглата от пепел ме обгръща, остава ми единствено крясъкът на случайно минаваща сова. Животът отново се връща, усещам как краката ми се отделят от калния под, издигам се за миг и... отново падам. Но този път съм далече от срутения ми живот. Сега вървя по кален и трънлив път. Клоните издират лицето ми, разкъсват дрехите ми, но продължавам да вървя. Ще вървя дори завинаги да остана на този път. Има ли по-голям инат от мене? Искам да докажа, че няма. Искам болката да спре, страхът да се изпари. Вместо да бягам забавям ход. Само звездите ми останаха...