Miss (da) Rain

Tolkova mnogo neshta mi lipsvat, che ako namerq vreme shte sedna i shte gi opisha edno po edno. shte se izvinqvam, che ne se sym chestitila nechie rd, che sym zabravila da kaja kolko me boli ot nqkoi i neshto, i kolko vsyshnost sym vlubena... Shte razkaja za dyjda, za vsichko! :)

Простички неща...неща...

За мен нещата седяха много просто.. Исках една елементарна, нормална и практически изчистена от лицемерие връзка. Понеже си затварям очите за много неща или поне така казвам, този път гледах толкова внимателно, че не съм пропуснала и един детайл от цялостното развитие на събитията. Няма думичка, която да съм забравила, поглед, който да съм пропуснала, няма нещо, което да не ми е направило впечатление. Явно, толкова се бях вманиачила по едно време, че чак ми казаха, че приличам на този човек. Е, може би малко, без да искам да съм влязлва в роля, ама чак пък толкова... Както и да е, това са неща, на които пак не можах да намеря отговора. Искам или не ми е ясно, че трябва да задам един съдбоносен въпрос, който може да ми ковства много, може да ме вкара в играта или да ме извади от там завинаги. Не се отказах, даже май го споменавах това доста честичко, да не би сама да забравя за решението си. Това определено са неща, които трудно се забравят, но никога не е сигурно. Понеже времето, което прекарахме заедно не е никак малко, ми се струва, че е трябвало доста отдавна да разбера някои неща. Ама аз разбираш ли не съм го поискала... и ето пак, аз виновната! Не, че не разбирам какво се случва и не вземам предвид всичко, което е възможно да се случи, но човешката психика е устроена така, че първо се сеща за възможно най-лошото и след това за всичко останало. Като знам, че съм инат и като знам, че когато искам нещо го постигам, то тогава май е време да те оставя в по задните планове и да видя как ще се развивам. Подчертавам факта, че нямаше да искам кой знае какво и, че компромисите щяха първо от мен да идват, но след като няма желание за консенсус, аз се оттеглям за малко от сцената, като пускам само едната завеса.
Извънредно ясно ми е, че нещата можеха да се получат и по-добре и сега да не съм на този етап от живота си. Елементарните факти, които някой така и не пожела да пренабрегне, поради причини, които напълно разбирам, но вече не подкрепям, направиха нещата абсолютно невъзможни. И в опита си да ти кажа, че изпитвах страшно силни чувства, които са ме обърквали до болка, изписах цяла плеяда от думи, в който има повече смисъл отколкто изглежда.
Приятно четене! Дано се сетиш и какво имам предвид и защо ти го казвам...просто вече съм готова да се сблъскам с истината очи в очи...

All al0n3 & l0n3lY

Аз си седя сама... фактът, че и те са сами, не!, по-скоро самотни, ме изгаря и ме боли двойно повече. Казах го точно преди 8 дни: "Никога не сме се делили. Сега вече ще усетим липсата си една на друга." На теб ти харесват съквартирантките, на нея пък не. Другата се оплакваше от латинския, а аз мрънкам, защото вас ви няма. Сигурно моето положение е доста за предпочитане прес вашето. Факт е, че видях и на трите ви събрания багаж... кашони, сакове, чанти, пликове. Животът ми свърши точно на три пъти. Ако е истина, че имам девет, то дано само следващите 5-6 не са толкова тежки и ужасни като тези. Каня ви да копаме ягоди, нищо, че ягоди не се копаят и, че им мина сезонът. Няма с кого да си говоря, не е същото по телефона, макар той да е единствената ни връзка сега. Не ви виждам само докато съм с отворени очи, затворя ли ги просто е неизбежно да не ви видя. Сънувам ви, плача за вас, тежко ми е. Останах ме ли сами накрая? Хората около нас са просто никои... те не са вас, няма и да бъдат. Желанието ми е да имам машина на времето или по-скоро да открия една академия на пъпа на Червен бряг. Може би градът е малък и не струва, може хората в него да са ужасни, но това е дом. Домът на човек е там, където са приятелите му. Следователно аз вече нямам дом, щом вас ви няма. Ще дойде време да се приберете и аз ще тръгна... ужасно болезнено, но непреодолима истина. Просто се надявам да издържим, да можем да стискаме зъби, да успеем да намерим мястото си... другото е само въпрос на време. Обичам ви!

Малко останахте тези, които обичам....

Със огъня си слънце ще ти влея

от топлата си кожа дъх солен -

ще вдишваш сила с мойта нежност...

С мечтите ми ще се родиш за мен.

Живея във магията съдбовна -

в смеха ти търся своята звезда.

Закриляй ме от демони... от Бога!

(За теб и пъкъла във Рай ще претворя.)

09.09.2007

Неслучайно двете 9-ки в датата се дублират, просто и рождениците днес са двама. Та по тоя повод да им кажа, че деля поста на две и им пожелавам няколко общи банални неща, като:

ЗДРАВЕ

УСПЕХ В РАБОТАТА (забележете и двамата са работни)

МНОГО ЩАСТИЕ

ДА НЕ ВИ НАПУСКА ЛЮБОВТА

СУПЕР ЯК КУПОН...

И да си мина на нещата, които искам да ви кажа лично, макар че вече го направих... няколко пъти:

Ред на дамата - Sea Sun Яна. Истината е, че не познавам толкова изтънчен и префинен човек като теб. От теб лъха на ягоди.. как го измислих само ;) Имаш вкус за нещата, имаш страхотно, голямо сърце, в което може да се побере и най-тежката мъка на света. Имаш невероятно позитивно излъчване, страхотен чар и характер. И аз се "влюбих" в теб още на курса. От тогава знам, че твоята чувствителност е неизмерима. За това ти пожелавам да си по-силна от всякога, да можеш стойчески да издържиш на всички гадости, които ти се изсипаха на главата. Да продължаваш да си купуваш бели блузки ;) да пиеш уиски, да ходиш тайно на дискотека и да се бориш с Еленчето за Бат Серго. Ти си звездата на шоуто и макар да не го осъзнаваш, винаги ще си останеш Красавицата с невероятна усмивка, и тази скормност, която те краси. Пожелавам ти да си вземеш самочувствието от закътания ъгъл на стаята и да си го сложиш на лицето, пожелавам ти да си заобиколена само от истински приятели и от хора, които наистина те обичат. Те ще ти го докажат, няма само да ти го казват. Аз съм с теб - винаги, за всичко, навсякъде! Make a wish.... {}

Дами и господа, Г-н Росен Георгиев... за мен просто Ричко ;)

Всичко започна на морето с рекламата за бара на плажа. За 4 месеца разбрах, че наистина си човек, който като си помисли нещо и го прави. Разбрах, че наистина може да се разчита на теб, че не познаваш лъжата и най-важното, че още не си минал на тъмната страна :) Ти си страхотен човек, с невероятна усмивка, интересно е, че си съвсем истински, съвсем земен. Дано реалността бъде малко по-благосклонна към теб, защото си тип, който трябва да види и хубавото в живота. Ако работата ти беше жена, нямаше да те пуска да си идеш, макар че Kaufland работи само, ако ти си там. Всъшност искам да ти пожелая културни клиенти, които не ти пречат да сложиш етикетчета на намалените стоки, успехи на АНТИ Клуба, на който имам честта да съм почетен член. И ти пожелавам никога да не си сам. HaPPy 19... Една "Маргарита" моля {}

Виктори И Мирославски

Като почнахме една Бг фиеста в ЧервеноБрежко.... цели 8 дена. Май няма недоволни доколкото аз знам. Като изключим люлките, сергийте, които почти липсваха, пуканките, от които ме хващаше шапатацията, памукът дето искаше да хвръкне, лукумът, който нямаше вкус на нищо (е топченцета ставаха де, ама и те малко безвкусни бяха). Та искам да направя специално обръщение към Виктори и Малкото Братче:

"Мили дечица, вече не сте толкова малки, че да си лягаме със Сънчо и да ставаме с кокошките. Факт е, че с вас никога и за нищо не сме се карали, не сме си скубали косите, винаги сме живели в някакъв мълчалив мир един с друг. Знам, че се обичаме, ако не другото, знам и, че мога да убия човек за вас. Много заслужавате, защото имате супер възпитание, защото показахте какво е да се държиш мъжки. Не сте обикновени момчета на по 15-16 години, детското май се е изпарило доста отдавна от вас. Радвам се, че не искахте да си тръгнете, че споделихте с мен и Мими, панаира, готините моменти и това, което ви мъчеше. Радвам се, че ви хареса нашия живот, това, което правим, начинът, по който го правим. Искаше ми се да сте още тук, искаше ми се да можете да живеете с нас, да си правим харашото всеки ден. Поне ще мога да ви контролирам (НяхНях) Благодарско, че ни понесохте на гръб, и в пряк, и в преносен смисъл. Благодаря и, че не сте слепи за хората и за събитията около нас и около вас. Видяхте Плевен, Кайлъка, СДС-то, мис Червен бряг, "циганската махала", Кройфа, рожден ден по "Нашенски" (като изключим изцепките).... Може би пропускам и други неща, които лично на вас са ви били по интересни, само че на мен спомените ми с вас са толкова много, че не знам от къде точно да започна. Обещавам ви, че ще се постарая да се виждаме по-често, нищо, че аз трябва да започна нов живот, да спра да комуникирам с глупостите в тоя град. Нищо и никой не може да ме раздели с вас и с Мими. Ще бъдем заедно, винаги, както до сега. И ще се подкрепяме, защото така са ни учили! Обичам ви и двамата! И не само аз... "

Любовна Бележка.. От Веси

Как пък няма да ти пиша нищо! Луда ли си? :) Аз та обичам, леко - далеко, много май! :P Или поне така мисля :)

И Ками е КИФЛА :P Владо е ГЕЙ, а Пинко е с МАЛЪК!

Това е, защото те "мразя" та не мое те гледам в очите :)

By VEsS

Ако не Аз и Ти, кой?

Една планувана почивка от преди 5 века (години) взе, че се случи тази година, разбираш ли?
Та с ЛиЛи най-после си събрахме багажа и заминахме на планинка. Няма досадни хора, никой не ни казва в колко да ставаме, в колко да си лягаме, какво да ядем. Бяхме си само двете сред природата. Едни планини, едно чудо ненагледно. Важното е, че си избрахме именно това местенце да сме пак двете заедно, за да може да обмислим някои неща, да можем да си поговорим като хората, и ако някой се издъни нещо да няма къде да бяга. Точно там се събрахме прeди 6 години... не на същата дата, ама приблизително.
Колко време не се бяхме виждали, ве, Генийййй?! Точно две седмици. Най-дългият период от време, в който сме били разделени. Бррррр.. Беше си студеничко, малко не си уцелихме времето, ама за 3 дни вярно си беше чудо. Правихме си здравословното плуване на около 8 дължини на басейна, тичане под, над, във вода. Беше забавно да си мислим за бъдещето. Мръзнахме си по нощите, увити в по едно одеало, за да гледаме "Вещиците от ИистУйк" (а тоя тип как хъркашеее! *хаха*), скъсахме се да гледаме City, изрешавахме де що Судоку имаше... и пак не ни беше скучно. Нали знаеш, че не е важно къде си, а с кой си?!
Сигурно Митко с неговите порно сайтове ще ни помни още дълго, че той кой може да забрави тия футболни срещи ЧервеноБрежко - Варненско, при това проведени в Шипково. ХАхаАХахХАх и тия двамата с дългите коси... все още мисля, че не бяха толкова хубави. Лично становище.
"Автобусът минава ли през Плевен?" "Офффф, ми тряя ловим за Ловеч!"
А ти си най-големият заплес на света... два пъти да си забравиш чантата в автобуса. Първият път от вълнение, а вторият? Май наистина си била много влюбенозагубена. ;) Няма такова хилене без причина, няма по-щастливи 3 дни в живота ми. Така е, след 5 години брак най-накрая отидохме на меден месец. В къщичката ни имаше други хора, дупка на тавана и решетки анти-крадец или анти-свобода, по собствен избор. Веси само ни пишеше шантави смс-и, да ни осведомява за новости от света на бедните и кифлите (puke).
Ето ви малко снимки да го видите Шипковото, в което се оказа, че няма нито една шипка, но имаше вода, за всеки тип болест. Какво да се прави... Holiday :P

Actually Love

Трудно е да обясниш любовта, защото тя има толкова много форми, размери и настроения, че все едно се заемаш с разгадаването на абсолютно неразрешим случай. Лошото е, че колкото хубави спомени ни донася една любов, винаги остава и горчивината на раздялата, изневярата, егоизма, ревността. Винаги има и мисли, които остават дълбоко скрити в сърцето и душата ни и не желаем, или не умеем да ги изказваме. Важно е, че можем да обичаме, малко по малко се научаваме на човечност, на разбирателство, на това, че каквото и да се случи в света винаги има един човек, който е готов да даде живота и здравето си за теб. Но и може да ти отнеме всичко с един замах. Понеже не може да не минете през няколкото типа любов, то всеки знае как може да започне и как може да завърши една връзка. Не винаги имаме тежко начало и Happy End....понякога е точно обратното, стига хората да осъзнават какво печелят и какво губят във връзката.

Казвали са ми, че ако си готов да направиш компромис със самия себе си, ако си готов да забравиш поне малко за свободата си, ако си готов да разделиш живота си с друг човек, то тогава си готов за връзка, готов си да обичаш. Без да ти пука за чуждите недостатъци, без да се тревожиш, без да трепериш в ужас от самотата. Всичко това в името на любовта.

Не ги разбирах тези неща до преди време! Не защото не можех, а защото не исках. Въобще не можеше да става дума някой да ми прекрачи личното пространство, да ми отнеме това, за което съм се борила и това, което дори родителите ми не могат да ми забранят. Обаче се случва да се прехвърлиш от едната в другата крайност. Започваш да си гризеш ноктите, дали това, което правиш няма да е грешка, дали няма да засегнеш човека с това и това действие. А всичко е въпрос на време и може би малко хъс! После пък се обясняваш, точно като ученичка пред черна дъска, а накрая сам си налагаш вечерен час. Да не би случайно да мине Сънчо и ти да не си там. За жалост колкото и глуповати да са тези неща те са просто неизменна част от бъдещата връзка на всеки еидн от нас или вече са част... Кой да ти каже?! Важното е, че като затворя очите си мога да отворя сърцето си и то да ме води вместо тях. Може да не виждам всичко, а пък и не смятам, че ми е нужно, обаче пък мога да чувствам... ФАКТ!

C ya for Christmas Alligator {}

Не исках да ти пиша прощално писмо. Не ми се ронеха нова кофа сълзи. Нали знаеш колко много те обичам. За пореден път мога да ти го кажа и пак няма да ми писне, благодаря ти. Когато ми се обади онази вечер и каза, че вече си в Бг, щах да се побъркам от кеф. А като те видях ми се доплака... от щастие. Мислех си, че няма да те видя, че няма да успея да си поговоря с теб, че няма да мога да те гушна. Но за жалост ;) ти ми направи най-яката изненада на света. Ти беше слънцето за мен, за изтерзаната ми душица тогава. Исках само и единствено да те видя, да те чуя. С теб си направихме незабравими спомени, снимки, имаме супер изцепки заедно, КифЛоооооо. Ще се опитам да сбъдна и другите ти мечти догодина, или не, още зимата като си дойдеш пак. Няма да можем да идем на пикник с Мартинището, или да си топим задниците на басейн, ама ще те овъргалям в снега. Не знам какъв подарък ще ти взема (стига с тия маймуни и патици, че сигурно и у ввас вече е зоопарк) Благодаря ти, че беше до мен, в онзи супер труден и кофти момент, че искаше да се включиш активно в побоя над оназ пача..грррр.... Съжалявам, че трябваше да ти се случат и толкова гадости, защото ти най-малко ги заслужаваш. Дано всичките амулетчета и всичките религии те пазят... Обичам те, Дино, Бустан, Слънчице, Маймуно, D number 1, My BF, my everything. <3

Хубавото свърши

Нали много се натисках за ваканция, не че не ми беше забавно по изпити и насам натам, ама айде де! Нямаше как да не помириша морето и тази година. Слънчице, пясъчец, който ми влиза къде ли не, ама какво ти дреме. Важното е да играеш плажен волейбол, да те носят на рамене и да те пуснат във водата, когато най-малко очакваш. Бе забавление голямо си е. Нямаше как да се мине и без инциденти - уверих се за пореден път, че ако в Бг падне човек на улицата и умре, никой няма да разбере докато не се спъне в него. Злощастни инциденти колкото искаш, май и това с изливането на акитата в морето също беше инцидент. Казват хората: "Не се къпете! Водата е мръсна! Стомашни разстройства..." Кой да те слуша, ве, братче. И плажа мръсен... стъпвах на клечки, фасове и пакетчета от "Слънчо/Зрънчо" по 30 стинки. Пак ми беше забавно обаче, нямаше кой да ми скапва деня, нямаше кой да ми играе по нервата, бях flushed всички файлове от главицата си. Извинявам се за което, може би са имали мирис на мокра котка ;) И "рибе, рибе" и "Метлите по левче".

"Познай какво ти пускам сега..."

"Борис Дали?

"Не! Славка Калчева. ХахХахХХахХах"

Благодарско на тия вече не"хлапета", който просто ми помогнаха да разтоваря: Пич Бюкянън и Коцето (без Преслава), и на сестра ми, и на М2, и на магазините със сувенири, и на Енчо, на малките кифли... бяха две на брой.

Кофти ми е само, че си заминавам, че трябва пак да кажа чао на място, което обичам, на хора, които обожавам...

Ех, моренце, аз ще се върна! Влака потегли. Време е Варна, морето, сините вълни , да дойде в Чб. Waiting....

За най -дългата връзка... е, за някой де ;)

Продължаваш напред независимо от всичко. Бориш се до последно, макар и понякога да не си заслужава. И падаш само, ако искаш да се нараниш, дори да не го осъзнаваш.

Няма смисъл да си тъжен, ако не можеш да плачеш. Ако не можеш да си там, където искаш бъдеш, то бъди там където си! Кафе 1.80 и некви бири и сандвич, баце. Гръмнал шейкър и некви хартийки с тайни по пода. Не стъпвай, ве! Не ми пресичай границата на леглото, щото не е с гънка по средата, а с двоеточие. Кой ти каза... За три дни толкова, като всяко друго чудо... Да Ра ДУ дАм!ХА!

И на третия месец кво ще стане? Ще сме: Първи номер на дъската в Свищов, втори нейде из щандовете на Kaufland, трети... еба ли му майката! Предполагам, че ще е на Търново, а английският ергенин вече си показа рогата. А пък ние - там, където можем.

Кой ще покори небето? Само този, който има крила... размахваш ги и политаш без да ти пука...

P.S.: За всичко се оказах права. А, и BTW.... Happy 3... Months ;)

Кандидат-студентскаааа... какво ли не....

13 юли - Български език и литература (СУ) - 4.25 (Йовков RulZZZZZ)
15 юли - Английски език (УНСС) - 3.93 (Гаден преразказ!)
19 юли - Английски език (СУ) - 2.00 (Да толкова е!)
23 юли - Писмен журналистика (УНСС) - 4.63 (Малеее не може да бъде ;) )
27 юли - Писмен журналистика (СУ) - 3.75 (УжасТна тема!)
28 юли - Устен журналистика (УНСС) - 5.25 (Милен Велчев = Министър на финансите *бивш*)
3 август - Устен Журналистика (СУ) - 6.00 ( И сега?!)

Mission Accomplished - Първо класиране.. Първо Желание - Журналистика Софийски Университет.
Официално съм студентка от 08.08.07. Имам си всякакъв тип документи.. :))
Факултетен номер: 17482
Факултет по журналистика и масова комуникация... Here i COME!

Да подпалиш сцената

Датата е 3 август, часът е около 7 и 20 българско време. И ние вече сме вътре, благополучно сме се набутали на оградите отпред и чакаме да се случи нещо, ама много грандиозно. След последния изпит, толкова огромното ми търпение да стигна до Плевен д'ге, после да се довлека до стадиона с един *Гарсон* :D да вземем на Лили билета и всякви такива неприятни неща от сорта на "Свалете си капачките!", "Дай си билета!", "На тая провери ли й чантата..." се домогнах до стадиона. Разквакнахме се най-отпред с компанията от 5 момичета и 1 момче, видяхме се с другите познати, които зорко следяха някой да не им заеме местата и се почна чакането. Толкова много исках да дойда на този концерт, че им е бедна Фантастиката на тея около мен *БиГ БрадъР ис уочинг*! А това да си там, пред сцена заемаща около 316 кв. метра площ, която има два огромни екрана, около 1000000 прожектора и още толкова хиляди озвучителни тела, е нещо велико. Усещането е като да се качваш на самолет, за който не си особено сигурен, че ще кацне. Но адреналина е толкова висок, че те хваща и те хвърля много надалеч, спираш да чуваш и да виждаш и се потапяш в музика и еуфория.
На сцената се появяват първо финалистите от Music Idol... един по един. Не са точно такива каквито ги помня от телевизора, променили са визията си, чарът им на живо е още по-голям, нищо, че те самите изглеждат миниатюрни в сравнение със сцената на която пеят. Публиката остава без дъх, няколко човека се опитват да ми проглушат ушите крещейки: "Пламен", "Кремена", "Валя", "Тео", "Невена". А айдълите си знаят работата. От тях лъха професионализъм от километри, сигурно и на скамейките отзад го усещат. Върховен момент на наслада от високоговорителите и публиката вече не може да търпи.
"Слави! Слави!" Съдираме си гърлата да крещим, ръцете на всички ни са много високо горе. Някои успяха да запалят цигари. И изведнъж всичко угасна. На големия екран се появява таймер, който отчита секудите преди великия старт... 3..2..1 И на сцената прозвучава великото "АЗ СЪМ И АД И РАЙ!" Вече не си усещам дланите от ръкопляскането, гълрото ме сърби от викане и кръста ме сецна малко. Това обаче са дребни, нищожни, мизерни кахъри. Защото шоуто си струва всичко това. Нямаше песен, която да не пеем, нямаше един човек от екипа на Слави, който да не беше посрешнат с аплодисменти и силно свиркане. На баладите във въздуха освен хилядите ръце се появяваха и светещи пръчки и запалки. Не знам как стана, но за 2 часа се бяхме изместили с няколко метра от първоначалната си позиция. Сега виждахме още по-добре. Светлини, фойерверки, огньове, танциорки, Метин... Това момче няма врат! Въртя се на глава има няма 2 минути. После с другите участници от "Танцувай с мен" направиха страхотно шоу на едноименната песен.
Една песен на мен ми остава в сърцето, а начина, по който я изпълниха Борис и Нели беше по-велик от всичко, което съм чувала до момента. Бели тоалети, приглушена светлина, балет МагаДанс и култовото "Дали съм жив". Красота! Нямам друга дума в речника си, която да описват по-добре случващото се. Следваше "Моя страна, Моя България", която доведе до сълзи всички предни редици на публиката. Слави се поклони, представи екипа си, благодари ни, че сме дошли и си тръгна, но.... само за да се появи 10 минути по-късно и да каже "Купонът започва сега!". Последва всичко, за което можете да се сетите. От "Комбайнеро-интелигентска", през "Досиетата Х" до "Кажи на майка си".
Като си спомняте скечовете от всеки понеделник и вечерта на актьорите, то умножете емоциите си и утроете радостта си... е да, тоталната сума е Гацо Бацов на живо и Станиславчо, който доведе кака си Гугутка Заспалова. Евала, евала *смях*
На излизане от стадиона някои нямаха глас, други не си усещаха ръцете и краката, трети искаха да изкарат още един концерт... Аз ли? Аз си изкарах емоциите и събрах позитивна енергия. ;)

T_Sim SmileS

То не е човек да иде на пикник

Дина: Тука има нещо умрялоооо. УАаааааа!
Лили: Чакай, бе, жена! Не прави така, че получих потенциален инфаркт!
Дина: И то от един Бостан. (бурен смях)

Дина:Ешшш, тфа е браотвчед ми.

Деси: Ама не се заглеждаи по момчето, бе!

Дина:Малиии, ако можех да събера всичките си братовчеди на едно...

Дес: Щеше да ги скъсаш от ... (още по-бурен смях)

Дина (говори с МЕН): .. и Мартин...

Мартин(към Лили): Тя какво каза за мен?

Лили: Не знам!

Мартин: Ш' я прибия! (гледа изненадано)

Лили: Ох, как добре духа...

Мартин: И там има пожар.

Дина: Депресант?!

Мартин: Искате ли да ви разкажа една страшна история?

(трите в един глас): Не!

Лили: Мартине, яж, щото кренвирша ти се спаружи.

Лили (се стряска от нещо) : Втори потенциален инфаркт.

Дина и Деси: Пак от един БОСТАН! ХахХахХХахХАх

Дина (крещи): Плика! Плика!

Деси(ставайки): Дръж го, че нямаме друг!
Мартин (засилва се след плика): Аз съм мъж, за това гоня пликове!

Мартин: Аз съм мъж! И съм пораснал!

Дина: Не съм сигурна.

Лили: Мартине, три сме и нито една от нас не е убедена в твоята мъжественост...

Деси: Споко, сега като идем на баира няма къде да се скрие.

(умряхме да се смеем)

Ultra Blue

For someone who I think is trying to get really far from me...

The Guano Apes Passion

OPEN YOUR EYES




PRETTY IN SCARLET

This was

This was our CHURCH. And we helt our hurts every single day. So when your friends become your enemies just try to pretend that nothing has happend. Cause when your enemies become your friends it means you have reached something that is bigger and better then what you have ever dreamt of.

Заради един инат

Понякога хората се страхуват и то от най-различни неща, като започнеш от най-малките и ежедневните и стигнеш до най-невероятни глупости. Но всяка фобия, може би е от части оправдана, от части истинска, от части нестандартна и тя прави човека уникат. Истината е, че най-кофти е когато те е страх от самия теб, от това, което си, което искаш или можеш да бъдеш, но не си позволяваш. Не от друго, а от инат. От факта, че не можеш да пречупиш себе си, да прекрачиш границата на мисълта, да престъпиш принципите си. Всеки човек изпитва малко гордост, малко вина, държи в себе си ключа за самочувствието си, но един ден от многото мисъл губи себе си. Оказва се на финалната права сам, защото е забравил да забави ход, да се огледа и да изчака поне още един човек. Когато останеш сам няма с кого да се състезаваш, нямаш конкуренция, ти си върхът, но всъщност върхът е толкова далеч от теб, че ти просто не можеш да го съзреш. А се страхуваше да не си последен... Историята на догарящата цигара, която гасне сама и се задушава в собствения си дим, и гори в собствената си жар, защото не иска да бъде използвана, не иска да я докоснат, макар да знае, че това трябва да се случи един ден. Така е и с хората, повечето знаят, че нещото трябва да се случи, и просто чакат да се случи, вярват, че може да стане. Но има и такива, които се съпротивляват въпреки всичко. Борят се докрай, докато паднат в капана на собствения си инат, на твърдоглавието си. Това е по-страшно отколкото изглежда, защото тогава вече човек наистина е сам, няма кой да го измъкне от собствените му гадости и да го върне в реалността. Подадената ръка за помощ може да бъде достигната в момента на падането, на подхлъзването, че дори и на ръба да си. Но зависи колко ще дълго ще се бориш с гордостта си, колко дълго ще си казваш, че можеш сам. Е , съжалявам, не винаги човек може сам. Човек не се ражда сам, за да живее сам, ражда се сам, за да се приобщи към другите. За да стане част от тях, да се научи да обича. Скоро четох някъде, че на света винаги има един човек, който би дал всичко за теб, без дори да го осъзнава, какво остава за теб самия. Хубаво е да има кой да те обича, да се чувстваш желан, да си нужен, да си търсен и намерен. Тогава сблъсъкът на чувствата е толкова мълниеносен, че забравяш всичко и всички, не ти пука какво ще стане утре, в други ден, не помниш вчера, защото искаш да живееш днес, да си точно там в този момент и да го запазиш завинаги. Бъдещето е нещо, което градиш, винаги ще имаш, независимо хубаво или лошо. Миналото е част от самите нас, от характерите ни, от сърцата ни. То ни е изградило. Но понякога трябва да живееш за днес, за настоящето. Да искаш, значи да можеш. Да казваш "Не мога!", значи, че просто не искаш, значи да се предадеш преди да си опитал. Ако всеки се отказваше още преди старта, никой нямаше да е успял сега. Аз ще тръгна по пътя си, ако наистина всички се разделим, то ще се старая моята пътечка да върви успоредно на тази на приятелите ми. А ако има друго нещо, ще се постарая да влизам от моята пътечка в неговата, да преплитам кръстопътищата, да чакам. Готова съм на всичко, парченцата лед ги няма, разбити са, разрушени. Най-важното е, че ми показах път.. към неизвестното, към днес, към утре, към всичко, което поискам, когато поискам. Аз мисля за бъдешето, да, знам какво искам, и да, знам какво виждам там... Само че ще си гледам сама както винаги, поне ми е по-лесно да се разбирам със себе си. Инат ли.. пуш пауза!

Placebo - Protect me from what i want

The Verve - Bittersweet Symphony

Olicetvorenieto na celiq mi jivot, nqma dumi koito da me harakterizirat pove4e... ot tezi izpqti tuk... Zashtoto veche ne e samo moqta pesen, a nashata pesen :)))

Don Juan D`ge says:

Ne moje6 da si predstavi6 kolko mnogo se radvam, 4e tazi ve4er si s men, obi4am te i utre 6te se zati4am, 6te doida vupreki rabotata, 6toto si mi po-vajna ot nekvi dokument. Po-kusno 6te otida moo qsno, to si mi e bude6teto se pak, no pak se obesnqvam, vuprosyt e, 4e mnogo mi pomogna tazi ve4er, ne sam o4akval i po malko. I za razlika ot tova, koeto bi trqbvalo da se kaje, ti mi vduhna uverenost sas svoq realizum i me podkrepi, ne me izluga, a podkrepi. Tova men me udrq ei tuk (h) i go pomnq cql jivot. Ponqkoga go zabravqm, slu4va se, no to e 6toto sam razseqn tip. Vinagi se vru6tam nazad rano ili kusno i si spomnqm za tezi koito sa bili do men i koito sa me obi4ali i s koito sme se obi4ali i tova izkarva edna ei takava :) usmivka na liceto mi. Iska6e mi si4ki hora da sa kato teb taka nqma6e nujda mnogo mnogo da se misli, no ostavam az da se obesnqvam na 7 000 000 4oveka, gorkite te. Iska mi se sega da si tuk i da te pregurna ne silno, no kolkoto si dulgo iskam, dokato ne me zabolqt bicepsite malki i ne te otpusna, no pak 6te te gu6na i s izmoreni muskuli, za6toto tati mi e kazal, 4e kogato nai-mnogo te zabolqt bicepsite ot girite, pak trqbva da gi vdigne6. I sigurno po-dulgo obesnenie ot 4ovek ne si polu4avala, no po iskreno i ot surce nqma da polu4i6. Prosto nqma drug s takova malko sladko i puhkavo... sur4ice na tozi svqt. Obi4am te !

I was part from both of you.. Am I still TherE????

Какво мога да напиша.... в момента съм в постделириумна ситуация. Боли ме сърцето, главата, коремът, но най-много ми тежи там, някъде вътре, където никой не вижда, не пипа, не е чувал и не може да стигне. Мразя да губя хората около себе си, особено онези, които обичам и ще обичам. А всеки рано или късно поема по своя път, по същия път на живота, по който се отправяш, за са си търсиш щастието или поне това, което наричаме щастие. Понякога просто искам да спра времето или по - добре, да не се явявам въобще в настоящето или пък в бъдещето. Гадно е да преплетеш пътя с някого, с когото искаш да бъдеш, а моментът да е неподходящ, времето да е прецедент, разстоянието да е само няква двуцифрена сума, която да ти скапва деня, като се сетиш, че не можеш да се видиш с когото трябва. Жалко е да се предавам преди да съм опитала, да кажа "Не мога" преди да съм си дала и малко зор, само че пак се чувствам кофти, а сега вече съм твърде голяма, за да се грижи някой за мен, да ми тича по задника и да казва "Добре си! Ще се оправиш!" Знам, че ще се оправя и знам, че съм направила невъзможното да съм с вас, минала съм през Ада няколко пъти, била съм там, където никой не е бил, за да усети... Аромата на току що изпечени месца, бирата в пластмасови чаши, прословутата текила, *егати шибаното нанагорно и наандолно*, и огънят, и ние, и сбъдната мечта. Или разговор 1:13h, с две различни карти.. не за друго, а защото сме ние. Това ми е лошото на мене, трудно се привързвам, но направя ли го веднъж съм готова да стъпя в огъня за този човек. А вие наистина си заслужавате уважението, търпението, чакането, изпращането, посрещането ... и тая салата... с много зеле. Седенето до 7 часа да се обясняваме един на друг, или като оня малкия, сладкия, дето мисли, че е нужно да ми се обяснява, макар че ако ме беше забравил наистина щях да страдам много повече. Трябваше ли да си построя стена от морални простотии и да кажа "Не! До тук!"? И не! Тряяше ли да не се захващам въобще! Говоря си направо, като че някой ще ме разбере точно за какво става дума, макар че който трябва вече ме е разбрал, подкрепил, обича ме, уважава ме. Исках промяна - получих я. Сега идва важната част от живота ми, която се състои от 7 изпита.... за които с Веси чакахме 5 часа и повече. Оплаквам ли се.. всъщност страдам... не съм го казвала, но и за това дойде ред. Много е кофти да не можеш да владееш чувствата си, да си сам със себе си и да не можеш да кажеш, че не искаш нещо, защото ти е повече от ясно, че точно в този момент умираш за него. Все едно да газиш жаден в езеро и упорито да настояваш, че не си жаден. А на мене ми се пие.. бира, текила, от коктейлите ала д'ге. So lately been wandering... Помогнах ти и ти на мен, искам да си щастлив и .. той да е щастлив, макар че искам да съм с него, а не да сме поотделно. Един ден за толкова много неща, искам да ти кажа и ти на мен, а пък той не знам как ще се обяснява после, макар че не е нужно и нали ти казах, слънчице, не се мятай с главата надолу... ударът е по -болезнен отколкoто мислиш.. знам ли и аз какво говоря. Просто имам нужда от гушване... и да се разтреперя.. отново. Що не живея там? Щото няма да оцелея.. бахти как можах да ти кажа такова нещо?! Толкова съм тъпа. Говоря и на двама ви и се усещам как си бъркам думите, вероятно имам 21526356561326155476 грешки и после ще си ги търся с лупата. Но пък искам да ми олекне, независимо от жертвата. Мразя да си губя приятелите заради чужди хора, заради хора, които просто временно минават, казват "Аз съм велик!" и съсипват всичко... Преживях го един път, преживях го втори път.. не мога трети.. просто не ми стигат сили. И да, май най-големият кошмар се сбъдва... единият го чака работа, другия пътуване, мене учене и още някви си мижави 8 дена, които не знам как да подредя... Съжалявам, че имах три седмици, в които се мотах, можехме да се видим поне хиляда пъти, искам си ходенето за риба, тъпотиите на Cutey, оная пренабрежителна усмивка и наш'та песен.. Cause it`s a bittersweet symphony this life... Сладко ми е с вас и ми е мъчно без вас. Не съжалявам за нито един момент, за нито едно каране и викане, за нито едно малко нещо, което сме преживели. Мога ли повече да ви обичам... Малкият каза, че не можело повече, т.с. че можело, но толкова ме обичал, че не можел повече... и пак ще ми се извинява после.. Глупаааккк! Приличам ли на него?! А той на мен?! Да не би да сме си разменили ролите за една нощ и после да сме забравили да се върнем към себе си?! Идвам! Не ми пука! Трябва да говорим, да ти кажа за плановете, за това, което си мисля и сега, а пък на тебе... да ме подсетиш братовчед ми, история, да ти кажа. Аз си записвам тука, че да се подсещам... Меланхолийка... и тъжни песнички, здрав метъл, друго не ми помага... Чух ви гласовете, нещо липсваше, всички ли сме толкова сами колкото си мисля... Наистина си липсваме, вече го мисля, сериозно, макар че не го вярвам докато не го видя.. не, вярвам го, вярвам във вас, двамата, и в Англия, и в месец август, вярвам в текилата... Щото само текилата не стига явно, ама си седи де.. радвам се, че я пазиш, нищо, че ти се пие. И бира искам. И искам да пуша... Не вярваше, че ще го кажа, не вярваше, че мога да говоря така, и той не можа да повярва първия път, обаче после ме попита кога за последно съм се дънила.. 11 май.. последната ми цигара за месеца. Стихчетата ще си ги запазя, ако решиш да ги подариш на друга след това, ще те разбера, все още са вкъщи, не смея да ги чета... страшно ми е, че съм загубила нещо. И ти си сам с колелото в гората, караш си, а пък аз мисля... за теб... и за него.. и за това, че трябва да се стегна и да се постарая да не ви забравям , да не ви изпускам, да не ви захвърлям. Вие не го направихте с нас, с мен, с нея, и с Fabo (чете се Фейбоууу :) ) Избора ви? Беше ли правилен? Прецакахте ли правилния човек или избрахте неправилния... Абе, боли ме, ко тука се мъча да не рева... ще си изляза долу на стълбите прословути и ще си гледам звездичките, и ще остана сама със себе си. Прав си, имам за какво да мисля, има какво да премисля. Черна кутийка.. бях ти измислила подарък от морето и на оня, малкия, също му готвех изненада.. Зайчеее.. радвам се, че го пазиш.. сантименталности!!! Шитове колкото искаш... Почна да ми се отпуска сърцето, че ме беше стегнало, като тебе, онази вечер в апартамента, като ми изкара акъла и после се спукахме да се смеем. А пък на теб - да наистина... обичам те! Не ти го казах тогава, мисля, че го знаеш. Пък и си избрах теб, не някой друг, и врабчето с бирата... и кучето, а пък облаците, нямаше как да са по пуФкаФи. Обичкам те! Ще го изтъркаме от ползване ми се струва, ама ако е истинско, и сестра ми не ми казва как да се държа с теб, все си мисля, че тряя да си взема още един ваучер. 5 за тоя месец... пари като за двамата.. пак бих ги дала. Не знам какво да правя сега. Да чакам утре.. други ден.. или по други ден. Да си затворя очите, да кажа "Стига!" и да спра да си мисля лоши неща... Хората са ценности, камъчета, ако не си ги пазиш, може някой да ти ги вземе. Много ли съм властна? Старая се да се променя... не искам да съм майка (освен на теб, но се разбрахме, че истинската ти майка е преди мен... все пак те е родила) или да съм гадното, ревнива гадже (еее ревнива, няма как да не съм, човешко е! Освен това си й пуснал ръка!) Получи се километричен пост, ако някой се познае да ми се обади.. номерът ми е в телефонния ви указател, само чака да го наберете. "Ко стаа?"; "Тъкмо щях да те питам същото?" ; "Липсваш ми!" ; "И ти на мен..." Kiss you! Miss you! Love you! *скобичка* hug *скобичка*

I found it for You :)))

Dori da ti kaja, 4e e pozdrav, ti mnogo dobre go znae6, da ti kaja, 4e sy6to sum inlove with this song, i tova go znae6, radvam 4e, 4e ti pomognah da q nameri6. (h)

За пеперудите лъвовете не са опасни.

Този пост трябваше да е дълъг, проницателен, изпълнен със смисъл, с горчивина, но човека, за когото е предназначен не желае да ме слуша... мии мисля, че поговорката е достаъчно красноречива в този сучай.

VS.

Rihana Feat. Jay Z - Umbrella

Понякога живея само заради ТЕБ!

Има случаи, в които се чувствам толкова безнадеждно изгубена, сама, празно ми е в душата. Няма смисъл, помислям си го за стотни от секундата, и тогава се сещам за теб. За най-голямото малко слънце във Вселената. Чувам смеха ти, виждам те как тичаш, спомням си как ме гушкаш. И живея за момента, в който от някъде ще се появиш изневиделица, ще ми свиеш играчките, ще оставиш мръсни пръстчета по клавиатурата ми, ще ми скъсаш някой плакат. Толкова ме радва присъствието ти. И си толкова малко и невинно. Докато пораснеш и някой реши да ти прочете това, аз вече може да не се сещам за него, но чувствата ми никога няма да са се променили. Обичам те безрезервно, бих дала живота си за теб, бих се била, бих убила, бих крещяла, бих живяла за теб. Правя го с цялото си сърце, толкова силна обич блика от теб, толкова чисти чувства, просто те обичам, обожавам, не мога да дишам без да ти видя личицето поне веднъж на ден, пък било то и на снимка. Нежност... това чувствам, желание да те пазя, да се грижа за теб... Ти си ангел, може би пазител на всички ни, може би обединител, може би сила, едно знам ти си Яна, ти си Яничка.. ти си прекрасно слънчево същество и те обичам от тук до Луната и обратно.

Pfff.....

Такава съм си.. ужасТНа жена

Съжалявам.. Forgive me.. Me scuziiiii.. Не съм го мислила, просто така прозвуча... Аз съм си такава, уж няма логика пък винаги целя кьоравото.

[11:40:41 PM] VesS says: napi6i
[11:40:45 PM] VesS says: sledva6tiq post
[11:40:49 PM] VesS says: voda te4e nagore
[11:40:54 PM] VesS says: riba pluva v pqsyk
[11:41:00 PM] VesS says: ebano e v ebalnqta
[11:41:00 PM] VesS says: :D

Ми написах го :) ЛоФффф ЮюЮюЮюЮ

Объркваш ми мислите...

Защо точно сега, когато имам нужда от най-много спокойствие и съсредоточение се появяваш ти. Толкова голяма каша стана в главата ми, че ми иде да хвана пътя и да се махна за малко. Да си събера мозъка... някъде.. където и да е. Объркване до мозъка на костите, а не знам какво ще се случи, ако те видя... И ми се иска света да е на обратно и да не се случват такива неща, или ми се иска да се случват, но не си го признавам... Спри да ровиш в главата ми. Даже не знам какво мислиш ти, а пък си тровя и без това отровените клетки. Боли ме всичко, което може да ме боли, защото пак съм на кръстопът и пак нямам решение. Не ми е любимо да съм слаба и беззащитна, не харесвам да съм стъклена, а така се получи, че дори не мога да помогна на себе си. Дали, ако викна за помощ ще се отзове някой?! Едва ли няма кой.. проблема пак си е мой и пак аз трябва да си го реша. А самотниците са никой на този свят... Връщам се към мозъчния си барламбоч.... I think something has broken in me !

Прости ми

Прости ми, че не съм една от всички, а съм единствена. Прости ми, че не съм Слънце, а Луна. Прости за грешките, за мрака в душата ми. Прости ми, че бях там, прости ми и, че не те забравих. Прости ми за смисъла в бесмислиците, за ужаса от покварата и за страха от неизвестното. Прости ми, че бях аз, а не беше тя. И ми прости, че оставам там, където никой не може да стигне, защото място има само за един...

Звездите ми го говорят

Това е един специален пост, който посвещавам на главните герои в сценария от морето. Нищо, че съм последна с хвалбите, момчета, още има какво да се каже. Малко изчаках, за да не кажете после от първия път всичко знае ;) Ако се сещате, ама вие се сещате. ХАХАХХаххаХАХ По ред на номерата или по реда, в които се бяхте наредили като се запознавахме.
Владиииииии. Вечното коминче, което точно като мен предпочита руската салата пред снежанката. Оня със 7 месечната депресия, вечно хилещ се въпреки всичко. Прическа бодър косъм, лично се познава с Митрелето, който и да е тоя :D Не млъква, освен като не го "помоля". Ако можеше да бъде сериозен.... не би бил сериозен. "После хората в компютърния клуб най-много обичам Влади!" Get it?! :P <3

Uno momentooo por favor.... Ричи. Суетата си има ново лице, ама като и драснеш клечката много бързо се пали. Черни очи, през които, можеш да видиш стига да искаш. Даде ми няколко обещания, да видим колко от тях ще изпълни ;) И ще отидем за риба, защото хобито си е хоби, но неговото е МАНИЯ {}

Това е момчето на крайностите, момчето на моментите. Супер амбицията, който обаче първо трябва да бъде побутнат, за да тръгне. В него си има нещо кралско, нещо по-особено. Силата на доброто побеждава, ако вярваш. И знам, че цениш честността, но едно знам още по-добре, че си единственияt човек, който ми влияе толкова разнежващо. SmilE JorJi SmilE (hug) {}

За един неразделен клас....

Всеки оставя нещо в историята, ние оставаме с неподправените си същности, с мечтите си.
Имахме си човекът, който може всичко и без бой не се дава – Атанас; интелигентният Дон Жуан – Венцислав; моделката с най-дълги крака и най-голямо сърце – Вероника; вечната бунтарка и вярна приятелка – Веселка; къдрокосата Мис „Каприз” – Виктория; голямото момче с детска душа – Владислав; амбициозната писателка и журналистка – Десислава; най-младата и сладка леля – Диана; „богът на математиката” – Иво; момичето, Мис „Грация”, без нито един кусур – Инна; невероянто забавната в логиката си – Ирина; момичето с отлични способности по математика и физика – Кристина; лъчезарната романтичка пълна с комплименти – Лили; купонджията с далаверите – Любомир; сладкодумната златна рибка – Марина; доброта, красота и ум събрани в едно – Мария; тихата и потайна – Нели; слънчевото момиче с девиз: „Напред и нагоре” – Петя: най-добрата и модерна компания за кафе – Поля; момичето, с много способности и една единствена мечта - да стане полицай – Силвия; момичето със златна душа и мистични зелени очи – Таня; розовата оригинална блондинка – Теодора; човекът, който винаги отива на училище, но никога не влиза в него – Христо; и най-малката, но съвсем истинска фея – Цветелина.
Едно малко общество пълно със страностти и огромни амбиции, но достатъчно мотивирано, за да постигне целите си.

Бал на МоренцеЕееее

Какво да ви кажа за морето, за вълничките, за застроените площадки, билярда, пиенето, басейна, постоянно гадното време, комшиите, за супермаркета с готвено и за всички забавни неща, които преживяхме. Има ли смисъл да се опитвам да говоря като си има достатъчно красноречиви снимки....

А не мога

Аз управлявам там, където границата между хаоса и мира се изпарява. Държа юздите на вярата и недоверието. Дресирала съм щастието и болката. Обладала съм истината и лъжата. Доверието ми е роб, а силата ми е в тъмното, в неизчерпаемия мрак, в силата на злото, в силата на неземното, адското, в отвъдното. Не ми трябва никой и нищо, и няма да го бъде, наслада ще има само с кръв, а победата ще дойде след смъртта. Толкова много неща ме натъжават, но не искам да им позволя да се загнездят в мен. Защото не искам да чувствам, а да мисля, не искам да страдам, а да плача. Искам да съм далече.

Благодаря на Водката

Правя го така, за да ми е по-лесно. Не искам питието в чашата ми да свърши изведнъж, както няма да свърши проклетата болка. Чуден момент на уединение, на вглъбеност, на задълбочаване и себепорицание. Поредна глътка... Мислиш ли, че ми е лесно да го крия?! Мислиш ли, че е лесно да не си себе си, за да не си наранен?! Преди да тръгна исках най-накрая да съм взела правилното решение, да не сгреша в избора си. Раздирах се между сърцето и разума си. И накрая установих, че за теб верни решения няма, че си неразрешим случай, че си бъдеще, минало, всекидневие, но едно не си - настояще. Боже, как ме боли. Казвала ли съм ти го? Или съм пропуснала? Толкова съм сама, отхвърлена, и все пак не мога да заплача. Не е честно! Не е честно да съм там, а никога да не съм съществувала за теб. Какви спомени, благодаря ти за тях. За благородството, за човечността, за злобата и усилието да не ме мразиш, което не се увенча с успех. Красота, само в болката я има, а какво по-красиво от страдаща душа, раздирана в кървящи рани и болка подсилвана от солта в тях. Сили не ми останаха да се боря. Като знам, че не си струва, а те обичам, благодаря на водката....

Да си на 19 не значи, че си различен

Разликата днес е, че не е вчера. за пръв път се чувствам толкова тъжна на рождения си ден. Може би е от факта, че завършвам и се разделям с хората, с които делях всичко 5 години. Може би е от факта, че не започнах деня си както трябва или факта, че просто 19 не е по - различно от 18 или от 6. Пък и емоцията я няма, не е като преди, когато знаех, 4е ми предстои шумно прати с много хора и подаръци. Сега отивам на по-хубаво място, пак ще има купон, пак ще има подаръци, дори ще е по-весело от всякога, но... Не е същото. Дали пък не помъдрях още малко. Плаках снощи, когато ми честитиха рд-то толкова много скъпи за мен хора, и както казах на Лили ще си сваля песента "Побелях и остарявам". Наздраве от мен. На въпроса как се чувствам.. като всеки друг ден...

Чорбата в главата ми

Всъщност се дразня, но не се страхувам. Чувствам се неудобно, но не и нестабилно. И определно се отегчавам към края. Иска ми с е да щракна с пръсти и да стане чудо, ама не ми се изменя гледаната точка за това. Ще ми се да си запазя другарчетата от тук, а те дали ме искат е спорен въпрос. Мисля, че всичко се гради в комуникацията, като монолога на Хамлет, който всъщност е диалог с другот му аз. Топло ми е, а чорбата в главата ми се сгъстява все повече, но дори и да изляза няма да е по-различно. Въздухът пак не ми стига. а вее ветрец, това поне ме успокоява. И времето изведнъж набира скорост и после рязко спира, все едно се сблъсква с невидима стена. Не ми се иска да злоупотребявам с него, но ми се иска да пренавия часовника и да се върна по-бързо в къщи. Да ги видя ония трите, искам и да не завършвам. Всеки казва, че студентският живот бил най-хубав, стига да има с кой да го споделиш. Защото чувството, че си изолиран е много кофти. Последни 15-20 минути, определно ми тежи, а пък не ми се плаче. Разни хора, разни идеали! Тук е фул с нови лица, с различни цветове и идеали. Но пък повечето споделят моите възгледи, на едно мнение сме относно много неща, нищо, че не го изразяваме много гласно! Чудя се дали да се надъхвам за тия изпити или не?! За енти път ми е трудно да преценя... Пък уж не ми се случваше често. Омотах се в собствените си мисли - чух някакъв запис от телефон, някоя от мацките си закопча ципа на чантата, затвориха си тетрадките, една химикалка изщрака, вентилатор, уф-ф-ф-ф...

P.S. Това нещо ме налегна в един от дните когато бях на курс. И макар тук да съм написла някои доста объркани неща едно знам със сигурност... Искам да следвам там... Мястото е страхотно, хората са супер, а преподавателите са професионалисти.

What`s a Subject?

Can I live with a subject that is no more than a suggestion and can`t be brought no further than someone`s own view?

Beware of the Bull

One night and one more time,
Thanks for the memories,
Even though they weren't so great,
He tastes like you, only sweeter,
One night, yea, one more time,
Thanks for the memories,
Thanks for the memories,
See, he tastes like you, only sweeter.

(Thanks For The Memories by Fall Out Boy)

Linkin Park What I've Done

THEY ARE BACK!!!!!!!!!!!!!!

Толкова много да се радвам :)

Знам, че хубавото начало не винаги значи успешен финал, но пък дава стимул, за да го постигнеш, нали? :)

Sweet ninteen

Има един човек, за който често си мисля, че вече е пораснал и то преди да е минало детството му. И този човек знае, може и иска много от живота. Най-важното е, че може да го постигне. Та, мило, сладко, неземно, красиво, истинско човече, пожелавам ти тези 19 наистина да са сладки, пожелавам ти да си достатъчно твърда и упорита, и да не се предаваш пред нищо и пред никого. Искам да си твърда, за да се чувстваш конфортно със самата себе си, за да не те прекърши някоя буря. Пожелавам ти успешно пътуване с кораба на знанието по реката на учението, да отплуваш там където искаш. Пожелавам ти сама да си си капитан, да имаш попътен вятър.. и ти пожелавам да срещнеш своя моряк в открито море, да го спасиш от някой самотен остров.. и не знам още какво.. Мога да ти пожелая само усмивки... хиляди, милиони, безброй, безчет . Обичам те до края на света ;)

Последната ми ваканция, но без вас....

Адски ми е тежко, а трябваше да се радвам. Не мога. Не ми е спокойно... Една седмица без вас, а толкова ми се искаше в оставащите месец и нещо да не се разделяме. Вие сте хората, без които не мога да живея.. Не мога!

A true friend stabs you in the front!<3

I love you... I hate you...I can't live without you... I breathe you... I taste you... I can't live without you...I just can't take anymore...

Just one love, just one life.

Just once chance to believe in my..

Prison Break Anthem

10 начина да накараш Майкъл Скофийлд да се разплаче

Всеки верен фен на сериала "Бягство от затвора" знае, че Майкъл е изключително издръжлив на болка, но нима няма нещо, което може да го разплaче?! Давам ви 10 вариaнтa, които си намерих по форумите тези дни. :)))

1. Да убием Сара!
2. Да види как Сара се целува с някой друг.

3. Сара е лезбийка.

4. Да го погъделичкаме по ходилата - винаги помага, и може да го разплаче от смях ;)

5. Да убием брат му.

6. Да измъчваме Сара пред пъстрите му очи. ;)

7. Да измъчваме Линкълн пред очите му!

8. Да го убием...

9. Да се окаже, че Линкълн наистина е виновен!

10. Да го накараме да преброй до 10 на пръстите на краката си :D

П.С. : Според мен, тоя човек е толкова хладнокръвен, че едва ли нещо е в състояние да му придаде привидно болезнено изражение. Но все пак.

П.П.С.: Представете си лицето му, когато го помолите: "Майк преброй си пръстите на краката." *усмихва се злобно* "1,2,3,4,5,6,7...." *усмивката му пада* "Сигурен съм, че имах, но къде може да са отишли? Но определенооо си спомням, че имах... *навежда глава* - А аз вече се спуквам от смях. :DD

Емоции от днес :))

<= Това нещо ми го подари (нарисува) един много мил човек... нещо подобно ми беше обещано още преди време, но какво пук... нали си се сетила {{{{}}}}

Life is one half over, the rest is up to you!

(by Lily of The Valley)