Прости ми, че не съм една от всички, а съм единствена. Прости ми, че не съм Слънце, а Луна. Прости за грешките, за мрака в душата ми. Прости ми, че бях там, прости ми и, че не те забравих. Прости ми за смисъла в бесмислиците, за ужаса от покварата и за страха от неизвестното. Прости ми, че бях аз, а не беше тя. И ми прости, че оставам там, където никой не може да стигне, защото място има само за един...
1 comment:
тц, не е така, винаги ще има място и аз мен, ако се посвиеш малко ;)
Post a Comment