Да подпалиш сцената

Датата е 3 август, часът е около 7 и 20 българско време. И ние вече сме вътре, благополучно сме се набутали на оградите отпред и чакаме да се случи нещо, ама много грандиозно. След последния изпит, толкова огромното ми търпение да стигна до Плевен д'ге, после да се довлека до стадиона с един *Гарсон* :D да вземем на Лили билета и всякви такива неприятни неща от сорта на "Свалете си капачките!", "Дай си билета!", "На тая провери ли й чантата..." се домогнах до стадиона. Разквакнахме се най-отпред с компанията от 5 момичета и 1 момче, видяхме се с другите познати, които зорко следяха някой да не им заеме местата и се почна чакането. Толкова много исках да дойда на този концерт, че им е бедна Фантастиката на тея около мен *БиГ БрадъР ис уочинг*! А това да си там, пред сцена заемаща около 316 кв. метра площ, която има два огромни екрана, около 1000000 прожектора и още толкова хиляди озвучителни тела, е нещо велико. Усещането е като да се качваш на самолет, за който не си особено сигурен, че ще кацне. Но адреналина е толкова висок, че те хваща и те хвърля много надалеч, спираш да чуваш и да виждаш и се потапяш в музика и еуфория.
На сцената се появяват първо финалистите от Music Idol... един по един. Не са точно такива каквито ги помня от телевизора, променили са визията си, чарът им на живо е още по-голям, нищо, че те самите изглеждат миниатюрни в сравнение със сцената на която пеят. Публиката остава без дъх, няколко човека се опитват да ми проглушат ушите крещейки: "Пламен", "Кремена", "Валя", "Тео", "Невена". А айдълите си знаят работата. От тях лъха професионализъм от километри, сигурно и на скамейките отзад го усещат. Върховен момент на наслада от високоговорителите и публиката вече не може да търпи.
"Слави! Слави!" Съдираме си гърлата да крещим, ръцете на всички ни са много високо горе. Някои успяха да запалят цигари. И изведнъж всичко угасна. На големия екран се появява таймер, който отчита секудите преди великия старт... 3..2..1 И на сцената прозвучава великото "АЗ СЪМ И АД И РАЙ!" Вече не си усещам дланите от ръкопляскането, гълрото ме сърби от викане и кръста ме сецна малко. Това обаче са дребни, нищожни, мизерни кахъри. Защото шоуто си струва всичко това. Нямаше песен, която да не пеем, нямаше един човек от екипа на Слави, който да не беше посрешнат с аплодисменти и силно свиркане. На баладите във въздуха освен хилядите ръце се появяваха и светещи пръчки и запалки. Не знам как стана, но за 2 часа се бяхме изместили с няколко метра от първоначалната си позиция. Сега виждахме още по-добре. Светлини, фойерверки, огньове, танциорки, Метин... Това момче няма врат! Въртя се на глава има няма 2 минути. После с другите участници от "Танцувай с мен" направиха страхотно шоу на едноименната песен.
Една песен на мен ми остава в сърцето, а начина, по който я изпълниха Борис и Нели беше по-велик от всичко, което съм чувала до момента. Бели тоалети, приглушена светлина, балет МагаДанс и култовото "Дали съм жив". Красота! Нямам друга дума в речника си, която да описват по-добре случващото се. Следваше "Моя страна, Моя България", която доведе до сълзи всички предни редици на публиката. Слави се поклони, представи екипа си, благодари ни, че сме дошли и си тръгна, но.... само за да се появи 10 минути по-късно и да каже "Купонът започва сега!". Последва всичко, за което можете да се сетите. От "Комбайнеро-интелигентска", през "Досиетата Х" до "Кажи на майка си".
Като си спомняте скечовете от всеки понеделник и вечерта на актьорите, то умножете емоциите си и утроете радостта си... е да, тоталната сума е Гацо Бацов на живо и Станиславчо, който доведе кака си Гугутка Заспалова. Евала, евала *смях*
На излизане от стадиона някои нямаха глас, други не си усещаха ръцете и краката, трети искаха да изкарат още един концерт... Аз ли? Аз си изкарах емоциите и събрах позитивна енергия. ;)