Понякога живея само заради ТЕБ!

Има случаи, в които се чувствам толкова безнадеждно изгубена, сама, празно ми е в душата. Няма смисъл, помислям си го за стотни от секундата, и тогава се сещам за теб. За най-голямото малко слънце във Вселената. Чувам смеха ти, виждам те как тичаш, спомням си как ме гушкаш. И живея за момента, в който от някъде ще се появиш изневиделица, ще ми свиеш играчките, ще оставиш мръсни пръстчета по клавиатурата ми, ще ми скъсаш някой плакат. Толкова ме радва присъствието ти. И си толкова малко и невинно. Докато пораснеш и някой реши да ти прочете това, аз вече може да не се сещам за него, но чувствата ми никога няма да са се променили. Обичам те безрезервно, бих дала живота си за теб, бих се била, бих убила, бих крещяла, бих живяла за теб. Правя го с цялото си сърце, толкова силна обич блика от теб, толкова чисти чувства, просто те обичам, обожавам, не мога да дишам без да ти видя личицето поне веднъж на ден, пък било то и на снимка. Нежност... това чувствам, желание да те пазя, да се грижа за теб... Ти си ангел, може би пазител на всички ни, може би обединител, може би сила, едно знам ти си Яна, ти си Яничка.. ти си прекрасно слънчево същество и те обичам от тук до Луната и обратно.