I was part from both of you.. Am I still TherE????

Какво мога да напиша.... в момента съм в постделириумна ситуация. Боли ме сърцето, главата, коремът, но най-много ми тежи там, някъде вътре, където никой не вижда, не пипа, не е чувал и не може да стигне. Мразя да губя хората около себе си, особено онези, които обичам и ще обичам. А всеки рано или късно поема по своя път, по същия път на живота, по който се отправяш, за са си търсиш щастието или поне това, което наричаме щастие. Понякога просто искам да спра времето или по - добре, да не се явявам въобще в настоящето или пък в бъдещето. Гадно е да преплетеш пътя с някого, с когото искаш да бъдеш, а моментът да е неподходящ, времето да е прецедент, разстоянието да е само няква двуцифрена сума, която да ти скапва деня, като се сетиш, че не можеш да се видиш с когото трябва. Жалко е да се предавам преди да съм опитала, да кажа "Не мога" преди да съм си дала и малко зор, само че пак се чувствам кофти, а сега вече съм твърде голяма, за да се грижи някой за мен, да ми тича по задника и да казва "Добре си! Ще се оправиш!" Знам, че ще се оправя и знам, че съм направила невъзможното да съм с вас, минала съм през Ада няколко пъти, била съм там, където никой не е бил, за да усети... Аромата на току що изпечени месца, бирата в пластмасови чаши, прословутата текила, *егати шибаното нанагорно и наандолно*, и огънят, и ние, и сбъдната мечта. Или разговор 1:13h, с две различни карти.. не за друго, а защото сме ние. Това ми е лошото на мене, трудно се привързвам, но направя ли го веднъж съм готова да стъпя в огъня за този човек. А вие наистина си заслужавате уважението, търпението, чакането, изпращането, посрещането ... и тая салата... с много зеле. Седенето до 7 часа да се обясняваме един на друг, или като оня малкия, сладкия, дето мисли, че е нужно да ми се обяснява, макар че ако ме беше забравил наистина щях да страдам много повече. Трябваше ли да си построя стена от морални простотии и да кажа "Не! До тук!"? И не! Тряяше ли да не се захващам въобще! Говоря си направо, като че някой ще ме разбере точно за какво става дума, макар че който трябва вече ме е разбрал, подкрепил, обича ме, уважава ме. Исках промяна - получих я. Сега идва важната част от живота ми, която се състои от 7 изпита.... за които с Веси чакахме 5 часа и повече. Оплаквам ли се.. всъщност страдам... не съм го казвала, но и за това дойде ред. Много е кофти да не можеш да владееш чувствата си, да си сам със себе си и да не можеш да кажеш, че не искаш нещо, защото ти е повече от ясно, че точно в този момент умираш за него. Все едно да газиш жаден в езеро и упорито да настояваш, че не си жаден. А на мене ми се пие.. бира, текила, от коктейлите ала д'ге. So lately been wandering... Помогнах ти и ти на мен, искам да си щастлив и .. той да е щастлив, макар че искам да съм с него, а не да сме поотделно. Един ден за толкова много неща, искам да ти кажа и ти на мен, а пък той не знам как ще се обяснява после, макар че не е нужно и нали ти казах, слънчице, не се мятай с главата надолу... ударът е по -болезнен отколкoто мислиш.. знам ли и аз какво говоря. Просто имам нужда от гушване... и да се разтреперя.. отново. Що не живея там? Щото няма да оцелея.. бахти как можах да ти кажа такова нещо?! Толкова съм тъпа. Говоря и на двама ви и се усещам как си бъркам думите, вероятно имам 21526356561326155476 грешки и после ще си ги търся с лупата. Но пък искам да ми олекне, независимо от жертвата. Мразя да си губя приятелите заради чужди хора, заради хора, които просто временно минават, казват "Аз съм велик!" и съсипват всичко... Преживях го един път, преживях го втори път.. не мога трети.. просто не ми стигат сили. И да, май най-големият кошмар се сбъдва... единият го чака работа, другия пътуване, мене учене и още някви си мижави 8 дена, които не знам как да подредя... Съжалявам, че имах три седмици, в които се мотах, можехме да се видим поне хиляда пъти, искам си ходенето за риба, тъпотиите на Cutey, оная пренабрежителна усмивка и наш'та песен.. Cause it`s a bittersweet symphony this life... Сладко ми е с вас и ми е мъчно без вас. Не съжалявам за нито един момент, за нито едно каране и викане, за нито едно малко нещо, което сме преживели. Мога ли повече да ви обичам... Малкият каза, че не можело повече, т.с. че можело, но толкова ме обичал, че не можел повече... и пак ще ми се извинява после.. Глупаааккк! Приличам ли на него?! А той на мен?! Да не би да сме си разменили ролите за една нощ и после да сме забравили да се върнем към себе си?! Идвам! Не ми пука! Трябва да говорим, да ти кажа за плановете, за това, което си мисля и сега, а пък на тебе... да ме подсетиш братовчед ми, история, да ти кажа. Аз си записвам тука, че да се подсещам... Меланхолийка... и тъжни песнички, здрав метъл, друго не ми помага... Чух ви гласовете, нещо липсваше, всички ли сме толкова сами колкото си мисля... Наистина си липсваме, вече го мисля, сериозно, макар че не го вярвам докато не го видя.. не, вярвам го, вярвам във вас, двамата, и в Англия, и в месец август, вярвам в текилата... Щото само текилата не стига явно, ама си седи де.. радвам се, че я пазиш, нищо, че ти се пие. И бира искам. И искам да пуша... Не вярваше, че ще го кажа, не вярваше, че мога да говоря така, и той не можа да повярва първия път, обаче после ме попита кога за последно съм се дънила.. 11 май.. последната ми цигара за месеца. Стихчетата ще си ги запазя, ако решиш да ги подариш на друга след това, ще те разбера, все още са вкъщи, не смея да ги чета... страшно ми е, че съм загубила нещо. И ти си сам с колелото в гората, караш си, а пък аз мисля... за теб... и за него.. и за това, че трябва да се стегна и да се постарая да не ви забравям , да не ви изпускам, да не ви захвърлям. Вие не го направихте с нас, с мен, с нея, и с Fabo (чете се Фейбоууу :) ) Избора ви? Беше ли правилен? Прецакахте ли правилния човек или избрахте неправилния... Абе, боли ме, ко тука се мъча да не рева... ще си изляза долу на стълбите прословути и ще си гледам звездичките, и ще остана сама със себе си. Прав си, имам за какво да мисля, има какво да премисля. Черна кутийка.. бях ти измислила подарък от морето и на оня, малкия, също му готвех изненада.. Зайчеее.. радвам се, че го пазиш.. сантименталности!!! Шитове колкото искаш... Почна да ми се отпуска сърцето, че ме беше стегнало, като тебе, онази вечер в апартамента, като ми изкара акъла и после се спукахме да се смеем. А пък на теб - да наистина... обичам те! Не ти го казах тогава, мисля, че го знаеш. Пък и си избрах теб, не някой друг, и врабчето с бирата... и кучето, а пък облаците, нямаше как да са по пуФкаФи. Обичкам те! Ще го изтъркаме от ползване ми се струва, ама ако е истинско, и сестра ми не ми казва как да се държа с теб, все си мисля, че тряя да си взема още един ваучер. 5 за тоя месец... пари като за двамата.. пак бих ги дала. Не знам какво да правя сега. Да чакам утре.. други ден.. или по други ден. Да си затворя очите, да кажа "Стига!" и да спра да си мисля лоши неща... Хората са ценности, камъчета, ако не си ги пазиш, може някой да ти ги вземе. Много ли съм властна? Старая се да се променя... не искам да съм майка (освен на теб, но се разбрахме, че истинската ти майка е преди мен... все пак те е родила) или да съм гадното, ревнива гадже (еее ревнива, няма как да не съм, човешко е! Освен това си й пуснал ръка!) Получи се километричен пост, ако някой се познае да ми се обади.. номерът ми е в телефонния ви указател, само чака да го наберете. "Ко стаа?"; "Тъкмо щях да те питам същото?" ; "Липсваш ми!" ; "И ти на мен..." Kiss you! Miss you! Love you! *скобичка* hug *скобичка*