Actually Love

Трудно е да обясниш любовта, защото тя има толкова много форми, размери и настроения, че все едно се заемаш с разгадаването на абсолютно неразрешим случай. Лошото е, че колкото хубави спомени ни донася една любов, винаги остава и горчивината на раздялата, изневярата, егоизма, ревността. Винаги има и мисли, които остават дълбоко скрити в сърцето и душата ни и не желаем, или не умеем да ги изказваме. Важно е, че можем да обичаме, малко по малко се научаваме на човечност, на разбирателство, на това, че каквото и да се случи в света винаги има един човек, който е готов да даде живота и здравето си за теб. Но и може да ти отнеме всичко с един замах. Понеже не може да не минете през няколкото типа любов, то всеки знае как може да започне и как може да завърши една връзка. Не винаги имаме тежко начало и Happy End....понякога е точно обратното, стига хората да осъзнават какво печелят и какво губят във връзката.

Казвали са ми, че ако си готов да направиш компромис със самия себе си, ако си готов да забравиш поне малко за свободата си, ако си готов да разделиш живота си с друг човек, то тогава си готов за връзка, готов си да обичаш. Без да ти пука за чуждите недостатъци, без да се тревожиш, без да трепериш в ужас от самотата. Всичко това в името на любовта.

Не ги разбирах тези неща до преди време! Не защото не можех, а защото не исках. Въобще не можеше да става дума някой да ми прекрачи личното пространство, да ми отнеме това, за което съм се борила и това, което дори родителите ми не могат да ми забранят. Обаче се случва да се прехвърлиш от едната в другата крайност. Започваш да си гризеш ноктите, дали това, което правиш няма да е грешка, дали няма да засегнеш човека с това и това действие. А всичко е въпрос на време и може би малко хъс! После пък се обясняваш, точно като ученичка пред черна дъска, а накрая сам си налагаш вечерен час. Да не би случайно да мине Сънчо и ти да не си там. За жалост колкото и глуповати да са тези неща те са просто неизменна част от бъдещата връзка на всеки еидн от нас или вече са част... Кой да ти каже?! Важното е, че като затворя очите си мога да отворя сърцето си и то да ме води вместо тях. Може да не виждам всичко, а пък и не смятам, че ми е нужно, обаче пък мога да чувствам... ФАКТ!