Простички неща...неща...

За мен нещата седяха много просто.. Исках една елементарна, нормална и практически изчистена от лицемерие връзка. Понеже си затварям очите за много неща или поне така казвам, този път гледах толкова внимателно, че не съм пропуснала и един детайл от цялостното развитие на събитията. Няма думичка, която да съм забравила, поглед, който да съм пропуснала, няма нещо, което да не ми е направило впечатление. Явно, толкова се бях вманиачила по едно време, че чак ми казаха, че приличам на този човек. Е, може би малко, без да искам да съм влязлва в роля, ама чак пък толкова... Както и да е, това са неща, на които пак не можах да намеря отговора. Искам или не ми е ясно, че трябва да задам един съдбоносен въпрос, който може да ми ковства много, може да ме вкара в играта или да ме извади от там завинаги. Не се отказах, даже май го споменавах това доста честичко, да не би сама да забравя за решението си. Това определено са неща, които трудно се забравят, но никога не е сигурно. Понеже времето, което прекарахме заедно не е никак малко, ми се струва, че е трябвало доста отдавна да разбера някои неща. Ама аз разбираш ли не съм го поискала... и ето пак, аз виновната! Не, че не разбирам какво се случва и не вземам предвид всичко, което е възможно да се случи, но човешката психика е устроена така, че първо се сеща за възможно най-лошото и след това за всичко останало. Като знам, че съм инат и като знам, че когато искам нещо го постигам, то тогава май е време да те оставя в по задните планове и да видя как ще се развивам. Подчертавам факта, че нямаше да искам кой знае какво и, че компромисите щяха първо от мен да идват, но след като няма желание за консенсус, аз се оттеглям за малко от сцената, като пускам само едната завеса.
Извънредно ясно ми е, че нещата можеха да се получат и по-добре и сега да не съм на този етап от живота си. Елементарните факти, които някой така и не пожела да пренабрегне, поради причини, които напълно разбирам, но вече не подкрепям, направиха нещата абсолютно невъзможни. И в опита си да ти кажа, че изпитвах страшно силни чувства, които са ме обърквали до болка, изписах цяла плеяда от думи, в който има повече смисъл отколкто изглежда.
Приятно четене! Дано се сетиш и какво имам предвид и защо ти го казвам...просто вече съм готова да се сблъскам с истината очи в очи...