VessyLacious

Отиваме с Веси в понеделник у тях, с нагласата, че ще пием кафе, ще видя някви снимки и ще решaваме задачите за класното по математика, което, да подчертая, беше днес. Всичко точно, нямаме проблеми, обаче в момента, в който седнахме да пишем по математика, е казвам ти, човече, такъв хилеж няма! То не бяха простотии, не бе чудо! При което на мене ми идва на ум, че след като не мога да запомня всичките и простотии, ще ги записвам. Без майтап! Записах ги.. и наистина имаше опасност да умрем.. от смях! ;)

(сочи си главата с пръст и ми казва) " Това, тука, е бял дроб!"
" И може да е грешно, ама аз така съм го решила!"
"... върху ХЕКС от 3..."
"Ааах, ООооох, Аооао... Мале, чакай, че тати може да е долу в кухнята..." (тук имитира оргазъм с пълен глас)
- Веси, забавляваш ме, душа!
- Природен талант... :))))
"Чаки си погала скъсанкото." (аз, след поредната и простотия си скъсах тетрадката)
" Ше надраскаш плочките и ща прибия! (в опита ми да избягам от нея, влачейки стола си по пода)
" Тя се прай, че я няма!" (в разговор с милото й, описва как се крия зад една тетрадка)
" Чупих са от училище и от смях се чупих!" (в СМС до милото й)

P.S. :Кажи ми сега, че не си забавна! <3>