Не съжалявам!

Много ми е мъчно, защо да лъжа! И ми е криво, а знаете ли не тряя да е така, щото с нищо не сте го заслужили. Вие, всичките, използвачи и предатели, които ме търсехте само когато знаехте, че мога да ви измъкна, че съм ви достатъчно полезна, за да ме цедите, като пиявици! Защо си мислите, че хората не се променят, и че всеки се стреми да ви се подмаже точно на вас? Не сте нито най- важните, нито най-ценните! Напротив, хора, които вие смятате за много под вашето ниво са хиляди, милиони, милиарди пъти по-добри от вас. И знаете ли защо? Защото могат открито да говорят за себе си и не се страхуват от хорското мнение. За това ги ценя тия хора, и за това с времето такива като вас започнаха да стават все по-малко, или поне тези, които ми се пишеха за приятели. Не намерих смисъл в безкрайното ви цупене и недоверие, не намирам смисъл и днес. Не оценихте нищо от това, което ви дадох и от това, което ми взехте. Залагала съм си хиляди пъти главата в торбата, заради хора, които просто се обръщат и казват: "Не искам да те познавам!". Вие сте страхливци! И колкото и да се доказвам пред вас ще е все тая. Само че аз все още съм убедена в едно - ТРЯБВАМ ВИ! Било то за да решите малък проблем или за да покажете пред другите колко сте велики, когато унижавате някого. Много сте забавни! Нима не се усещате, че рано или късно хората ще ви разкрият, ще разберат, че нито сте толкова велики, нито сте толкова големи и известни. Всичко това е само, за да се избият няколко комплекса. Казвам си го открито - кофти ми беше. Да се опитвам да се върна назад, да се променям, да си поправям грешките, не ми ли станахте малко много тия с желанията? Ако бях продължила да живея заради вас, а не заради себе си никога нямаше да се осъзная и да видя нещата от друга страна. Разбрах не само, че нямам желание вече да говоря с вас, но и, че ми е все тая дали сте тук или някъде другаде. Защото аз нямам приятели вече, нямам и претенции да ви имам... Достатъчно познати имам, и с нетърпение чакам да се махна от тук и да започна живота си от начало. Не си мислете, че ви заплашвам, не ми и трябва, защото достатъчно добре знам, че както на мен, така и на вас ви е все тая. И няма да се променя, само защото на някой си не му изнася, това че не съм типичната курва или тъпанарка, и че не се влача по задниците на всички. Сама съм си добре! Нали и вие сте така? Нека всеки си живее сам за себе си, и да не се връща в миналото, защото нищо не се постига. И спомените ми не струват, като се замисля... Но нищо, аз все още имам хора, които ме обичат! Може да остана сама след време, може да съм старата дама с котките и плетките, обаче въобще не ми пука! Няма смисъл да се обърна след няколко години и да кажа, тука и тука не ми харесва кво е станало, и да ми тежи на съвестта. Мерси! Имам си собствени проблеми, собствени нужди, не съм парцал, не съм играчка, и не позволявам да ми се подиграват! Вървете където искате, правете каквото искате, всичко си е само и единствено за вас, останалото.. то си е за мене! Не съжалявам, че казах всичко това, не съжалявам за нищо, което съм или не съм направила, Важното е, че успях да порастна. Надминах очакванията си, надминах себе си. Елементарните неща са за бебетата! И пак не съжалявам!