Мечтаех си да ти кажа толкова много неща. Но исках да започна от най-важното и същевременно най-малкото: Обичам те! Малко трудно се произнася имайки предвид, че говоря само за мечта, и все пак ми е трудно. И си мечтаех след като ти го кажа и ти да ми отоговориш със същото. Мечтаех си за първата ни целувка, макар и осъществена вече, все пак щяхме да имаме друга първа целувка, друго първо докосване. Мечатех си за очите ти, нищо че вече ги имах, без значение, че продължавам да ги виждам и до днес, просто си мечтая да гледам през тях и да виждам сърцето ти. Но не онова сърце, което си подарил на хиляди преди мен и те са разбили само с едно докосване. Мечтаех си за малко позакърпеното ти, но цяло сърце. Мечтаех си да ме попиташ: "Ще бъдеш ли моя?", а аз да ти отвърна, че винаги съм била само и единствено твоя. Мечтаех си да се гоним по плажа, да се къпем в слънчеви лъчи. Мечтаех си да ти споделя тайните си, да ти разкрия мислите си, да изживеем мечтите си. Мечтаех си за едно недоизживяно детство, прекъснато от прекалено бързото израстване. Мечтаех си само да седя и да те гледам как спиш. Мечтаех си да плачем и да се смеем заедно. Мечтаех си да си моя опора, а аз да съм рамото ти за отдих. Мечтаех си за романтичните ни вечери, за безкрайните прегръдки, мечтаех си за усмивките ти. Мечтаех си един ден ти да си ТОЙ в живота ми. Мечтаех си да ти дам всичко без да ти искам нищо в замяна. Мечтаех си никога да не се разделим, да останем заедно завинаги. Като всяко момиче си мечтаех за сватбата ни, виждала съм я хиляди пъти. Мечтаех си да се врека във вярност на една... мечта! Всъщност аз само си мечтаех, сега вече не го правя. Защото ти не си мечта, а груба реалност, която не искам да имам до себе си!
P.S. В един момент нещата се преобръшат на 360... Миналото не може да се сравни с настоящето...
No comments:
Post a Comment