In memorium...

5 години. Кога минаха точно и аз не разбрах, но факт е, че дупката, която се отвори тогава в душата ми едва ли някога ще бъде затворена. Струва ми се толкова невъзможно, колкото и да стана космонавт. Всичко ме връща назад, всичко ме връща към онзи момент, когато ме излъгаха, че не се било случило нищо, че имало малък инцидент. Никога няма да забравя как сънувах некролога ти, как исках да се избавя от зловещия образ и не можех. Може би, защото вече знаех истината макар и да не ми бе казана. От тогава вървя по старите пътечки, ала връщане назад няма. Искам да се докосна до спомените, да си върна детството, да си спомня какво е да си щастлив, да помириша пролетта, седейки в каруцата. Искам много неща, но най-много искам да върна времето, да поправя грешката, която някой допусна, но не можа да поправи. Знам, че си някъде наблизо, че може би не си само спомен както си мисля понякога. Опитвам се да не плача, когато си мисля за теб. Опитвам се да не забравя лицето ти, но най-много се страхувам, че ще забравя гласа ти. Ако той се изплъзне от спомените ми, тогава ще те забравя. Тогава ще спра да си мисля за теб. А не спирам. Толкова важна роля имаше в живота ми, и не само в моя. Нали помниш какво исках, точно преди да си отидеш. Исках да отидем само двамата до къщата в село. Исках да се кача на каручката и малкото магаренце да ни заведе до мястото, което толкова много ми напомня за теб. Исках да ми разказваш истории, исках да ме милваш по косата, както правеше когато бях малка. Не можахме да се порадваме на това ми желание. Не ми се искаше да те пускам, без да си го изпълнил, но осъзнавам, че не мога да те вържа с него. Трябва сама да си сбъдвам мечтите. Лошото е, че без теб нищо не е същото! Няма зима, няма лято. Няма нищо. Всичко е пусто и зловещо, обвито в тишина. Искам сняг, искам дъжд, за да не си личат сълзите ми. За това не идвам при теб, за това не идвам до вечния ти дом. Защото винаги плача, а ти си ми казвал, че не трябва. И пак не мога да не ти кажа всичко това, просто защото има чувството, че никога няма да го преодолея. Никога няма да те пусна от сърцето си. Дедииииииии, мили дядо, скоро ще ти пратя писмо. Ще ти го пратя с балонче, за да знаеш, че е от мен. Ще ти пратя една снимка в него - снимката на моето щастие...