Спускайки се в ада, Данте Алигиери разказва в своята "Божествена комедия" за седемте смъртни гряха, от които тръгват всички останали пороци. Грешниците са разпределени в седем кръга: за всеки грях по един. Днес, 700 години след написването на шедьовъра, биологът Джон Медина разсъждава на страниците на испанския "Ел Мундо" дали тези грехове не са "обикновени химически реакции", и дали информацията, фиксирана в гените, "въобще може да бъде смятана за вина". В нашите постъпки се усеща отзвукът от животински инстинкти, които и досега живеят в човешкото съзнание, казва Медина, който е автор на книгата "Генетичният пъкъл: тайните на седемте смъртни гряха". В същото време според учения всички наши недостатъци заедно и поотделно са част от изключителния човешки характер, като смехът е най-голямата отличителна черта на хората от животните.Кой е източникът на тези чувства, част от човешката природа? Бихме ли могли да постъпваме по начин, различен от заповедите, които ни праща мозъкът? Джон Медина се връща към смъртните гряхове и ада, описани от Данте, за да разгледа тези 7 кръга през призмата на биолога, търсещ обяснение за всеки модел на поведение.
1. ПохоттаСпоред твърденията на Медина причините за греха, свързан със сексуалната активност, се крият "в четирите физиологични системи на 11-те дяла на мозъка, в осъществяващите се по 30 различни механизма биохимични реакции и в над 100-те специализирани гени, отговарящи за тези процеси". Освен това ученият говори за заложеното в нас "чувство на ентусиазъм - здраво и инстинктивно - да предадем гените си на следващото поколение". Можем ли тогава да считаме похотта за грях?
No comments:
Post a Comment