През иглено ухо

Иска ми се да кажа толкова много неща и пак се чувствам малко несигурна. Всъщност тоя пост ще бъде със задна дата, защото го мисля от отдавна, но все не намирах време да го напиша. Иначе всичко, което ми се искаше да напише не се промени с времето. Все същотото си е.... Беше невероятно! Дори и без сняг, дори и без много хора, дори и без силен бас. Беше най-готината нова година през последните ми 6-7 години. Макар че и тоя купон си имаше потенциалните "жертви". Като не говорим само за алкохолни! Не усетих кога мина 12, не усетих кога си отиде 2006, но не разбрах и как дойде 2007. Не знам, заради гостите ли беше, заради еуфорията от предстоящия купон, заради това, че бях на ръба на нервите си... всъщност знам... Беше защото плаках. За пръв път от година и нещо насам се почувствах слаба и се разплаках. В сълзите ми имаше от части унижение, от части облекчение. Нито знаех как да реагирам, когато започнаха да гърмят ракетите, нито когато баща ми ми пожела пръв успехи през новата година, нито пък когато семейството вдигна тост. Не бях там, тялото ми стоеше източено и сякаш забито в дървения паркет. Ръката ми трепереше държейки чашата, но не мислех. Не исках и не можех да мисля! Не се и стараех. Знаех, че започва нещо ново и като всяка година и тази, точно в полунощ, когато стрелките се събират на едно място, когато казвам здравей и довиждане в една и съща секунда, когато мислите и думите се сливат, тогава аз отправих моето желание желание към звездите. Но тази година реших, че не искам банални неща, защото колкото и да си ги пожелавам не мога да имам всичко. Пожелах си нещо толкова силно, колкото можех, защото сърцето ми биеше съвсем бавно и цялата треперех от студения пронизващ въздух. Бях щастлива, боже, бях... Всичкото това страдание през последните месеци си е струвало, само и само да видя през един прозорец най-любимите си същества на едно място, да знам, че са с мен, че са добре, че споделят радостта ми.
След този трогателен семеен момент се пренесохме на партеее, както му вика Jamalska. Посветих сестричката и братовчедите в "рицарството" на бурния купон, алкохолните фиести и среднощните изцепки. Те бяха с мен, всички те, които и до края ми останаха приятели, независмо лоша ли бях или добра. Имахме си нашите незабравими моменти, нашите вечни спорове, мазни кючеци, дънещи метал изпълнения, разтърсващи денс парчета. Имах миговете! Новата година започна с купон и ако вярвам на предсказанията, би трябвало да продължи така. И се надявам на всички вас, които започнахте 2007 с мен, всички вие, които влязохте в Европата с малко махмурлук ;) и много настроение, с викове и кършене по масите, дано всички вие сте почувствали колко ви обичам, колко щастлива бях с вас. За всичкио останало ще кажа само, че има време и не искам да си мисля от сега. Макар че си направих равносметката и тази година, не че имах особено желание, но я направих и открих, че няма смисъл да мразиш, няма смисъл да завиждаш, няма смисъл да не си себе си. Открито си признавам, че се страхувам от предстоящото, от това, което не виждам, не мога да усетя и помириша. За Бога, аз съм обикновено момиче... Продължавам да се страхувам, но и се радвам, че не се уплаших тогава когато всички очакваха. I survived!
Пожелавам на всички други, на абсолютно всички, да са искрени първо със себе си и след това с останалите. Да се вглеждат по-често в душата си и да се научат да прощават. Да спрат да се оглеждат в кривите огледала, да злобеят, да показват само животинското в себе си. Бъдете поне за малко хора. Кажете на хората до вас, че ги обичате, защото никой не е застрахован за вечен живот. И имайте сила да вярвате, не само на себе си, но и на другите, вярвайте, че хората се променят, времето се променя. Дайте си втори шанс... Обичам ВИ!