Останала съм днеска у нас, съвсем сама, и ше ми се откачи ръката от писане.. Но т'фа не дава никфо значение, просто трябва да пиша! В последно време все по-често се замислям дали има поне един човек, който да ме цени, който да ме уважава истински?! Все по-често взе да ми се случва да срещам едни долни, подигравателни погледи, дори в престорените си думи хората не могат да скрият това, което съм видяла в очите им. Има обаче едни хора, които са ми "сигурни". Те ме ценят заради това, което съм, а не за нещо друго! И аз имам нужда от няк'фо разбиране, обаче до сега пълно разбиране - никакво!
В тоя кошер тука пчелата майка нещо не ме кефи... всеки фърчи кат идиот и никой не се замисля за нищо! Оффф, искам спокойствие, искам смисъл. Искма да има един човек, който да ме смята за нормална. Искам да иам човек, който ако утре умре, да ми запази място в Рая, 'щото в Рая на живота има само едно предверие и то е към...Ада! Сега се опитвам да си събера мислите, в последно време се т'фа се опитвам де! Обаче в тая минутка дето се замислям к'фо да напиша се сещам, че след малко ще ми нарушат тишината. Айде, стига "мислене за днеска" :))) Fly, fly, fly, fly butterfly! XaXaxXxa... ~SSDD~
No comments:
Post a Comment