БОЛКАТА

Разпиляхме обичта си свята,
как исках да я съхраня.
От болка стене ми душата
без тебе искам да умра.

Надеждата отива си последна,
дори в сънят си виждам се до теб.
Събуждам се самотница и бледна
изхвърлям от сърцето късчетат лед.

Не чакам те по пътеки стари,
да те догонвам вече нямам сили.
Не си Монтеки, не съм Kаполети,
но обичта си другиму не бих дарила.