Изкушението

Всеки нормален човек знае какво е да се поддадеш на едно моментно желание, на воляата на сърцето, а не на разума. Понякога разбираме, че сме постъпили правилно, друг път роним горчиви сълзи, но важното е само едно - да осъзнаем грешката си. Онази малка палеща искрица, което ни кара в един момент да летим от прекрасната и топлина, а в следващия да сме изпепелени като въглени то силната й жар. Знам ли, човек има натуралното, природно и законно право да греши, инетресно защо повечето от нас обаче се страхуват да се възползват от него. Нима не се учим от грешките си? Нима не влагаме частица от себе си въс всяка една от тях? Понякога само секунди са ме делили от най-големите глупости в живота ми.. и сега... сег асъжалявам. Препдочитам да съм направила грешка, защото ще знам как да реагирам следващия път. Няма да се страхувам да греша, защото това значи да се страхувам от себе си. А аз не се страхувам.. не и сега, не и в този момент, когато знам, че вече имам хора на които да се опра, ако имам нужда. Не казвам, че те ще ме дърпат за ръката или ще ми размахват гневно пръст, ако сгреша, не , те просто ще са моето "Да" в момент на нужда.
Абее хора, какво ви занимавам и аз .. Просто не се страхувайте от себе си..
Специално за *Just Ev* .... hmmm.. chokolata