SlipKnot Vermilion part 2

I prodyljenieto na moqta euforiq za vecherta... puk na Slipi i Lili *hugs*

Slipknot Vermillion

Izobshto ne e nujno da pisha, nito da govorq.. Thanks to Lili and Slipi {}{}{}

Linkin Park With you

My favouriteeee..I surrender <3

A minute of loneliness...

Останала съм днеска у нас, съвсем сама, и ше ми се откачи ръката от писане.. Но т'фа не дава никфо значение, просто трябва да пиша! В последно време все по-често се замислям дали има поне един човек, който да ме цени, който да ме уважава истински?! Все по-често взе да ми се случва да срещам едни долни, подигравателни погледи, дори в престорените си думи хората не могат да скрият това, което съм видяла в очите им. Има обаче едни хора, които са ми "сигурни". Те ме ценят заради това, което съм, а не за нещо друго! И аз имам нужда от няк'фо разбиране, обаче до сега пълно разбиране - никакво!
В тоя кошер тука пчелата майка нещо не ме кефи... всеки фърчи кат идиот и никой не се замисля за нищо! Оффф, искам спокойствие, искам смисъл. Искма да има един човек, който да ме смята за нормална. Искам да иам човек, който ако утре умре, да ми запази място в Рая, 'щото в Рая на живота има само едно предверие и то е към...Ада! Сега се опитвам да си събера мислите, в последно време се т'фа се опитвам де! Обаче в тая минутка дето се замислям к'фо да напиша се сещам, че след малко ще ми нарушат тишината. Айде, стига "мислене за днеска" :))) Fly, fly, fly, fly butterfly! XaXaxXxa... ~SSDD~

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем

.....Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко... Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но незнаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, на замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Това е времето на бързото хрнене и лошото храносмилне, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки... Времето на по-големите семейни доходи и на повечето разводи, на по-красивите къщи и на разбитите домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал; на връзките за една нощ и наднорменото тегло; на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Запомнете:
Отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги
Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу-нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас
Горещо прегърнете човека до себе си, зашото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка
Казвайте " Обичам те" на любимите си хора, но най-вече наистина го мислете; целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето
Дръжте се за ръцете и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете, защото животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Карлин-комик

P.S. : Оттук идва тази така любима на повечето то нас сентенция, за вдишванията и издишванията..

И Бог каза...

..."На хората бих казал каква грешка правят, като мислят , че спират да се обичат, когато остареят, без да разбират, че всъщност остаряват, когато спрат да се обичат. На малкото дете бих дал криле, но бих го оставил само да се научи да лети. Научих толкова неща от вас, хората...Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за пръв път хване в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги...Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последния път, когато щях да те гледам, бих те прегърнал и бих помолил Бог да мога да стана пазител на душата ти. ...Ако знаех, че това ще бъде последния път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка.... Ако знаех, че това е последния път, когато ще чуя гласа ти, бих записал всяка твоя дума, за да ги слушам отново и отново...Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам "Обичам те" и нямаше глупаво да си мисля, че ти вече го знаеш"....

90 неща, които да свършиш преди 30-та си годишнина

Ровех се оня ден в нета и случайно го набарах тфа... Оказа се че съм минала половината от 30-те години не съм направила и една шеста от тия неща. Какво дремя тогава?! На работа :))))

1. Да си намериш самостоятелно жилище
2. Да започнеш работа
3. Да разбереш какво е секс
4. Да се научиш да караш кола
5. Да престанеш да даваш прането на майка си
6. Да започнеш да даваш прането на гаджето си
7. Да престанеш да искаш пари от баща си
8. Да правиш секс в кола
9. Да откажеш цигарите, да пропушиш пак и така няколко пъти
10. Да се научиш да задържаш преждевременната си еякулация
11. Да си изживял любовна мъка
12. Да си си счупвал някой крайник или кост
13. Да си се научил какво е, защо е и къде е клиторът
14. Да си се научил какво е, защо е и къде е простатата
15. Да си гледал стрийптиз
16. Да си стрелял с пистолет
17. Да си имал хомосексуално преживяване
18. Да си наясно със сексуалните си предпочитания, желания и интереси
19. Да видиш кумира си (ако е жив)
20. Да си написал стихотворение
21. Да започнеш да слушаш класическа музика
22. Да захвърлиш тесните си кожени панталони
23. Да знаеш как да изгладиш ризата си, да си зашиеш копче, да свариш яйце, да смениш бушона, без да изгориш електрозахранването, и да смениш спукана гума
24. Да си спал с много по-младо момиче
25. Да си спал с много по-възрастна жена
26. Да си спал с омъжена жена
27. Да си дал пари за благотворителност
28. Да си опитвал как ти стоят брада или мустаци
29. Да престанеш да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш
30. Да си присъствал на погребение
31. Да си присъствал на 4 сватби
32. Да си прекарал данъчния инспектор
33. Да си бил завързан за леглото
34. Да си си купил компютър
35. Да си се научил, че кашмирът и коприната се перат на ръка
36. Да си посетил шест европейски столици
37. Да си посетил три континента
38. Да си правил секс по време на пребиваването си на трите континента
39. Да си участвал в тройка
40. Да си се научил как се ядат стриди
41. Да си се напивал с баща си
42. Да можеш да различаваш Бордо от Бургундско
43. Да си правил секс на открито
44. Да можеш да изкараш уикенда сам и щастлив
45. Да можеш да говориш с брат си/сестра си
46. Да си бил уволняван
47. Да си си подавал оставката
48. Да си казал нещо, за което ще съжаляваш цял живот
49. Да си спасил човек или животно
50. Да си се научил как да приготвяш страхотен сос за спагети и как да ядеш спагети
51. Да си спал с известна личност
52. Да престанеш да си обличаш пижамата, преди да си легнеш
53. Да знаеш поне един световен език
54. Да си изпратил цветя на жена
55. Да знаеш кои са приятелите и враговете ти
56. Да си разплакал жена
57. Да те е разплаквала жена
58. Да се научиш да губиш
59. Да се научиш да разпознаваш доброто от посредственото и некачественото
60. Да си виждал мъртъв човек
61. Да можеш да танцуваш добре
62. Да не си спал една нощ, защото си се срамувал от себе си
63. Да си се съвзел от несподелена любов
64. Да си спечелиш добър приятел извън училищните години и местоработата си
65. Да си имал кожено яке
66. Да си пил текила....
67. ...и да си страдал от тридневен махмурлук след това
68. Да изхвърлиш дрехите, които си носил в университета
69. Да знаеш как да кладеш огън и как да го поддържаш запален
70. Да си участвал в сбиване
71. Да знаеш как да приготвиш прилична вечеря за десетима
72. Да можеш да свириш (поне малко) на музикален инструмент
73. Да можеш да се смееш над себе си
74. Да си бил на нудистки плаж или в смесена сауна
75. Да се научиш да се бръснеш прилично
76. Да си правил секс с колежка
77. Да си правил секс в офиса
78. Да си давал кръв
79. Да знаеш в кой момент да спреш да пиеш
80. Да си бил на опeра или балет
81. Да си карал мотор
82. Да престанеш да си гризеш ноктите
83. Да се научиш да лъжеш добре
84. Да определиш политическите и религиозните си възгледи
85. Да се задържиш ерген колкото се може по-дълго
86. Да престанеш да повръщаш, след като се напиеш
87. Да си кумувал
88. Да си правил секс с девственица
89. Да си имал домашен любимец
90. Да започнеш да мислиш с горната си глава

The world is changing!

Since then, the human mages, in their war against the werewolves, have been decimated, and, since then, the humanity is unprotected from the creatures of the night. In that time of shadows, the men were still only one thing: booty.
But Morglador, the last human mage, hid itself in the mountains, waiting his oportunity, for releasing the men of the curse imposed by the beasts. However, his faithful assistant attacked a vampire, and was bitten, experimenting the oldest, and most devastating plans, of the Mages - the extinction of all the unholy creatures at once by the ancient ritual of the Gods.
In a unique alliance between the oldest races of the night, the vampires and werewolves penetrated in the hideout of the mages. As Morglador was constious of the hopeless situation, he decided to shorten the ritual - instead of destroying the creatures, all their properties would desintegrate into dust, hoping that humans would raise, and fight themselves against them.
And even when his body was lacerated, Morglador was able to finish the ritual - and died.
But there was no war - the humanity didn´t raise their weapons, hiding themselves, instead, in their houses - and soon, the powers of Werewolves and Vampires renewed, if not multiplied...

Сънливка (за Little Sister)

На Мими вечно й се спи,
търка сънено очи.
Да я будиш не е лесно
затова й викам често:
-Облечи пижамата!
Разпознали банята?
Зъбите измили си?
Ръцете изтрили си?
Хей, момиче поспаливо,
я не гледай ме накриво.
Утре станеш ли отново,
пак ще чакаш на готово
чантата да ти подреждам,
в подлеза да те превеждам.
Хайде, ставай от леглото
закъсняхме за школото!

БОЛКАТА

Разпиляхме обичта си свята,
как исках да я съхраня.
От болка стене ми душата
без тебе искам да умра.

Надеждата отива си последна,
дори в сънят си виждам се до теб.
Събуждам се самотница и бледна
изхвърлям от сърцето късчетат лед.

Не чакам те по пътеки стари,
да те догонвам вече нямам сили.
Не си Монтеки, не съм Kаполети,
но обичта си другиму не бих дарила.

Мъката

Това, което искам да представя, не е просто една измишльотина, поредната приумица на средностатистическия тийнейджър. За мото на моята история ще използвам „ Няма незаменими хора, има незабравими”.
- Защо плачеш? – попита ме изцъклена Мъката, която ме беше прегърнала.
Рошавата й коса, раздърпаните дрехи, бледото лице и големите тъмни, изцъклени очи – това толкова близко и същевременно толкова отблъскващо същество ме беше заключило между слабите си пръсти и ме притискаше все по – силно. И ме гледаше по детски, неразбиращо и невинно, сякаш нищо не се бе случило. За нея може би това е поредният ден , в който нищо не е по различно от вчера. Но за мен този ден беше краят на света. Загубих част от живота си, загубих част от сърцето си. Разделих се с нещо толкова скъпо, чиято цена, никога не разбрах. А това малко същество ме питаше защо плача. Нима не беше очевидно?!
- Днес срещнах Смъртта! – отговорих й през сълзи аз. Не можех да си поема въздух. Болката в сърцето ме разкъсваше, а мъката вече се беше пропила по дрехите ми.
- Смъртта ли? – запита още по – учудено мъката.
- Да! Същата. – промълвих едва едва.
- И затова ли плачеш?
- Не само. Тя направи днешното слънце по – черно от най – непрогледния мрак. Заключи смеха в ковчег и го захвърли в най – дълбоките води на света. Тя разкъса душата ми, тя разби сърцето ми. Тя ми отне частица от живота. Превърна миговете в часове, а дните във вечност.
Замълчах. Нямах какво повече да кажа, а Mъката вече беше впила алчни, корави пръсти в сърцето ми и се опитваше да го изтръгне. Тогава аз се дръпнах.
- Какво правиш? Как смееш?
- Вземам това, което по право ми принадлежи. – изгледа ме злобно ухилена Мъката.
Усещах студа върху лицето си.
- Не. Това никога няма да ти принадлежи. Нямаш право да отнемаш спомените и обичта на хората. Нямаш право да оставяш хората с празни и сиви мисли. Не ти позволявам да заличиш лицата от спомените ми. Ta как ще си спомням за този човек, ако ти ми отнемеш всичко? Нали затова аз оставам тук, за да продължа делото му, затова се боря, за да знам, че няма да остане като безизвестен лик от стара захабена снимка. Ако ти се отдам и ме оплетеш в ужасяващите нишки на забравата, тогава и душата на мъртъвците ще крещи. Ние, живите, сме последната им надежда за безсмъртие. Те продължават да живеят в мислите ни, в говора ни, в действията ни. Вземат част от нашето сърце и в замяна дават част от своето.
Не усетих кога малката злобна Мъка се беше откопчила от мен и сега седеше и ме гледаше с недоумение. Никой ли не се беше опълчвал срещу нея до сега? Никой ли не беше търсил правото си за спомени? Или всеки беше казал, че няма да забрави и накрая беше оставил всички красиви мигове да му се изплъзнат? И накрая тя, Мъката, заплака. От големите й очи се стичаха сълзи, като на човек, който току – що беше загубил близък. Тогава аз на свой ред запитах:
- Защо плачеш?
Но тя не отговори. Седеше вцепенена, мокра от сълзи и трепереща от студ. Това е последният ми образ за Мъката. Оставих я да си седи сама, изоставена, както аз се почувствах в същия този ден, когато разбрах, че никога отново няма да видя любимия образ, да прегърна, да чуя или да се засмея за или пред този човек. Скоро тръгнах по този път, който той ми беше посочил, преди да си замине завинаги. Той. Вървях по неговите стъпки, с неговата походка. Радвах се на живота, както той преди. Усмихвах се въпреки болката и най – важното продължавах делото му. Обичам хората, така, както той го правеше, без да търся недостъци, без да променям несъвър –шенства. Определено знам, че няма да имам рамо, на което да плача или на което да се облегна, когато най – много имам нужда, но той ще е винаги с мен. Усещам със сърцето си, когато той скърби, когато се радва, защото той го прави за мен. И знам, че когато поискам, ще чуя познатия глас: „Докато аз съм тук, докато ме държиш жив в спомените си, никога няма да си сама!” За утеха ми остави снимка, а аз на него - роза!

Магията на книгите

До скоро вярвах, че компютърът не е обладал напълно тийнейджърските душа и сърце. Мислех си, че книгите все още могат да се впишат в ежедневието ни. Толкова много съм грешала, че чак се учудвам на себе си.
Преди няколко дни с приятели си говорехме кой коя книга ще прочете през лятото. Оказа се, че 20% не са го записали, 30% са го хвърлили в кошчето, 48% не си бяха направили труда дори да доидат на училище и само нищожните 2% ще четат книжлета през лятото. После си спомних как на един приятел, родителите му предлагаха да му дават по 5 стотинки на прочетена страница от книга, само и само да чете. Той каза, че докато сумата не стигне 10 няма да си мръдне пръста. Абе, хора, какво толкова не ви харесва на книгите? Ами, че аз ги предпочитам 100 пъти пред филмите, защото ми позволяват да си фантазирам на воля. Мога да си разсъждавам върху съдбовни въпроси с Хамлет, да си се обясняваме с Ромео в любов, да не говорим за приключенията с капитан Немо и всичките други готини рицари, пирати и тям подобни. Не смятат, че по каквито и да било причини книгите трябва да се заместят от филмите или компютрите.
Който е чел "Властелинът на пръстените", пълното издание, ще разбере с какво съм се захванала в момента. И то не за друго, а само защото обичам мириса на хартията, цвета на мастилото и историята на Фродо Торбинс и приятелите му. Това е магията на книгата - приключение да я прочетеш!

Мразя

Колко много обичам тази дума! Странно е как омразата изпълва човешката душа и след това е трудно да допуснеш друго чувство в нея.
Мразя хората, защото и те ме мразят! Дори сега когато го казвам изпитвам само и единствено омраза. Няма да се почувствам по-различно, ако в тъмната дупка на моя живот се появи лъч светлина. Не ме интересува, че родителите ми се борят с всички стихии в живота, за да ме предпазят. Нека ме вее вятърът на самотата, защото аз отворих вратата на неизвестността! Да аз! Погребах труда на хората преди мен, за да попреча на тези след мен. Нека и те да страдат! Това съм аз, но с лицето на злобен егоист. Егоист!
Сега мисля така, но има хора, които се надяват да променя мнението си утре или вдруги ден. Лошото е, че аз не искам да го променя. Искам както страдам аз така да страдат и всички други около мен. Защото цялата ми душа е на дупки, проядена е от злобата на егоистите като мене. Същите! По главите им се виждат следите от пепелта дето вчера си я посипаха по красивите коси. И днес положението не е по-различно!
Къде ли е прословутият ни морал, дето всички говорим за него? Или просто си замазваме очите едни на други? Един човек каза, че всички сме от една порода. Да, усещате ли миризмата на страх и лицемерие!? Не, не ви се струва! Сега вече всички сме прозрачни и приличаме на общество от порцеланови фигурки. Изваяни сме до съвършенство от изкусната ръка на омразата. Глупаци, хора, гении – не, по-скоро егоисти!

Демон в мечтите...

Живял някога, на края на света, самотен демон. Живял той сам, сам самичък в своята пещера, там накрая на света, из ледената пустош, сам в тъмната ледена пещера. Всяка нощ излизал той, летял по света и от всеки щастлив човек крадял по някоя мечта, мечта която подържа щастието на този човек. Но не за да ги продава или да се облагодетелства от тях, той просто не можел да мечтае, сърцето му било от лед и той никога не можел да почувства красотата на една мечта, било то сбъдната или не. Един ден, но по-точно нощ, той отишъл при едно малко момиче, което живеело в сиропиталище, само, сред всичката грозота на околния свят. Демонът се изненадал, че това невинно дете, има само една единствена мечта. "Нормално е за дете да има милиони ненужни наивни мечти, който даже не осъзнава колко глупави са и ненужни!" - помислил си той, но това траело само миг, който попаднал в забрава още в последвалият го миг, когато демонът отнел тази невинна мечта от невинното създание, което лежало свито на топка в тъмното и си сънувало мечтата. Той полетял из небесата отново, върнал се в своето убежище на самотата. Там той разбрал, че единствената мечта на това дете е била "Нека някой ме обича, нека някой ми даде любовта си..." той се озадачил, но усетил просто остро пронизваща болка в леденото си сърце, не искал да запази тази мечта за себе си, той не искал любов, но не могъл да я върне вече. Чувството което усетил с цялото си фантомично тяло не бил усещал той преди, не го познавал, но и не желаел да го унищожи. Той поставил детската мечта на достойно място в своята ледена пещера. На това място, той усещал неприятна топлина, която по неизвестна за него причина, той не желаел да заличи. Минали години, в които той продължавал да краде чуждите мечти. Всяка вечер когато се прибирал, той минавал покрай детската мечта и се сещал за това дете. Всяка вечер, докато един ден... когато той се прибирал, на това място нямало нищо. Нали знаете, че мечтите на човек, умират само когато той умре. Той на момента осъзнал какво е станало и просто отминал мястото, седнал озадачен в пещерата си и за пръв път... той мислил за другите. Не за другите, а за това малко момиченце, той почувствал суровата вина изпиваща кръвта му. За пръв път той чувствал нещо различно от брутален егоизъм. Така, черният демон тихо и спокойно, потънал в мислите си, умрял сам самичък в тъмната пещера, давейки се в замръзналите си сълзи. Той осъзнал, че не може да краде чуждите мечти, те не могат да му помогнат, те помагат на хората чийто творение са...

LoFfffFF Din4uveCyYyYy

Through Glass by Stone Sour

I'm looking at you through the glass
Don't know how much time has passed
Oh God it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like I'm sitting all alone inside your head

How do you feel, that is the question
But I forget, you don't expect an easy answer
When something like a soul becomes initialized And folded up like paper dolls and little notes
You can't expect to bitter folks
And while you're outside looking in
Describing what you see
Remember what you're staring at is me

'Cause I'm looking at you through the glass
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

How much is real, so much to question
an epidemic of the mannequins
Contaminating everything
When thought came from the heart
It never did right from the start
Just listen to the noises
(No more sad voices)
Before you tell yourself
It's just a different scene
Remembering is just different from what you've seen

I'm looking at you through the glass
Don't know how much time has passed
And all I know is that it feels like forever
When no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

And it's the stars
The stars that shine for you
And it's the stars
The stars that lie to you

I'm looking at you through the glass
Don't know how much time has passed
Oh God it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

'Cause I'm looking at you through the glass
Don't know how much time has passed
All I know is that it feels like forever
But no one ever tells you that forever
Feels like home, sitting all alone inside your head

The stars
The stars that lie!

Изкушението

Всеки нормален човек знае какво е да се поддадеш на едно моментно желание, на воляата на сърцето, а не на разума. Понякога разбираме, че сме постъпили правилно, друг път роним горчиви сълзи, но важното е само едно - да осъзнаем грешката си. Онази малка палеща искрица, което ни кара в един момент да летим от прекрасната и топлина, а в следващия да сме изпепелени като въглени то силната й жар. Знам ли, човек има натуралното, природно и законно право да греши, инетресно защо повечето от нас обаче се страхуват да се възползват от него. Нима не се учим от грешките си? Нима не влагаме частица от себе си въс всяка една от тях? Понякога само секунди са ме делили от най-големите глупости в живота ми.. и сега... сег асъжалявам. Препдочитам да съм направила грешка, защото ще знам как да реагирам следващия път. Няма да се страхувам да греша, защото това значи да се страхувам от себе си. А аз не се страхувам.. не и сега, не и в този момент, когато знам, че вече имам хора на които да се опра, ако имам нужда. Не казвам, че те ще ме дърпат за ръката или ще ми размахват гневно пръст, ако сгреша, не , те просто ще са моето "Да" в момент на нужда.
Абее хора, какво ви занимавам и аз .. Просто не се страхувайте от себе си..
Специално за *Just Ev* .... hmmm.. chokolata

Opredeleno taq pesen me pobyrkwa ot kefff...

Lucky You

by Asle Bjorn Pr Leya Ft Anne K

You Lucky You (x4)
Silly You Where Are you going You Don`t Need To Leave
Check Yourself Your Thoughts Are Showing
What`s Up Your Sleeve
Silly You Who Are You Fooling It`s OK To Leave
Forgot Yourself You Need Some Schooling You`re already free
I Had A Talk With You In My Head, You Lucky You
A View Of You From Your Bed I`m Lucky Too(x2)
I Listen Up When You`re Speaking What`s Behind Your Lies
What A Sign Is That You`re Seeking When The Inside Shines
I Look At You When You Are Sleeping You Are Far Away
You Must Have Gone Now Into The Deep End I`m At Your Feet
I Had A Talk With You In My Head, You Lucky You
A View Of You From Your Bed I`m Lucky Too(x2)
Silly You Where Are you going You Don`t Need To Leave
Check Yourself Your Thoughts Are Showing
What`s Up Your Sleeve
I Had A Talk With You In My Head, You Lucky You
A View Of You From Your Bed I`m Lucky Too(x2)
I Had A Talk With You In My Head, You Lucky You
A View Of You From Your Bed I`m Lucky Too(x2)
You Lucky You(x4)

Нещо като нищоооо

Ще започна с това, че орпределено му виждам края.. Не знам как, но знам, че идва. След една седмица ще направя последните "входни" в живота си. Звучи страшничко, но нямам сили да се боря. И сега като съм заседнала тука над една книга, и с Ботев се борим за равноправие на собствената свобода. Много зле и ако не беше братоФчеда днеска малко да ми дигне настроението щех да си умра.. Гррр отивам да уча. Стига ми за днеска, ако намеря време за всичко, което искам да напиша.. Евала на мене ми! ХахХахХахХах