Ако не Аз и Ти, кой?

Една планувана почивка от преди 5 века (години) взе, че се случи тази година, разбираш ли?
Та с ЛиЛи най-после си събрахме багажа и заминахме на планинка. Няма досадни хора, никой не ни казва в колко да ставаме, в колко да си лягаме, какво да ядем. Бяхме си само двете сред природата. Едни планини, едно чудо ненагледно. Важното е, че си избрахме именно това местенце да сме пак двете заедно, за да може да обмислим някои неща, да можем да си поговорим като хората, и ако някой се издъни нещо да няма къде да бяга. Точно там се събрахме прeди 6 години... не на същата дата, ама приблизително.
Колко време не се бяхме виждали, ве, Генийййй?! Точно две седмици. Най-дългият период от време, в който сме били разделени. Бррррр.. Беше си студеничко, малко не си уцелихме времето, ама за 3 дни вярно си беше чудо. Правихме си здравословното плуване на около 8 дължини на басейна, тичане под, над, във вода. Беше забавно да си мислим за бъдещето. Мръзнахме си по нощите, увити в по едно одеало, за да гледаме "Вещиците от ИистУйк" (а тоя тип как хъркашеее! *хаха*), скъсахме се да гледаме City, изрешавахме де що Судоку имаше... и пак не ни беше скучно. Нали знаеш, че не е важно къде си, а с кой си?!
Сигурно Митко с неговите порно сайтове ще ни помни още дълго, че той кой може да забрави тия футболни срещи ЧервеноБрежко - Варненско, при това проведени в Шипково. ХАхаАХахХАх и тия двамата с дългите коси... все още мисля, че не бяха толкова хубави. Лично становище.
"Автобусът минава ли през Плевен?" "Офффф, ми тряя ловим за Ловеч!"
А ти си най-големият заплес на света... два пъти да си забравиш чантата в автобуса. Първият път от вълнение, а вторият? Май наистина си била много влюбенозагубена. ;) Няма такова хилене без причина, няма по-щастливи 3 дни в живота ми. Така е, след 5 години брак най-накрая отидохме на меден месец. В къщичката ни имаше други хора, дупка на тавана и решетки анти-крадец или анти-свобода, по собствен избор. Веси само ни пишеше шантави смс-и, да ни осведомява за новости от света на бедните и кифлите (puke).
Ето ви малко снимки да го видите Шипковото, в което се оказа, че няма нито една шипка, но имаше вода, за всеки тип болест. Какво да се прави... Holiday :P

Actually Love

Трудно е да обясниш любовта, защото тя има толкова много форми, размери и настроения, че все едно се заемаш с разгадаването на абсолютно неразрешим случай. Лошото е, че колкото хубави спомени ни донася една любов, винаги остава и горчивината на раздялата, изневярата, егоизма, ревността. Винаги има и мисли, които остават дълбоко скрити в сърцето и душата ни и не желаем, или не умеем да ги изказваме. Важно е, че можем да обичаме, малко по малко се научаваме на човечност, на разбирателство, на това, че каквото и да се случи в света винаги има един човек, който е готов да даде живота и здравето си за теб. Но и може да ти отнеме всичко с един замах. Понеже не може да не минете през няколкото типа любов, то всеки знае как може да започне и как може да завърши една връзка. Не винаги имаме тежко начало и Happy End....понякога е точно обратното, стига хората да осъзнават какво печелят и какво губят във връзката.

Казвали са ми, че ако си готов да направиш компромис със самия себе си, ако си готов да забравиш поне малко за свободата си, ако си готов да разделиш живота си с друг човек, то тогава си готов за връзка, готов си да обичаш. Без да ти пука за чуждите недостатъци, без да се тревожиш, без да трепериш в ужас от самотата. Всичко това в името на любовта.

Не ги разбирах тези неща до преди време! Не защото не можех, а защото не исках. Въобще не можеше да става дума някой да ми прекрачи личното пространство, да ми отнеме това, за което съм се борила и това, което дори родителите ми не могат да ми забранят. Обаче се случва да се прехвърлиш от едната в другата крайност. Започваш да си гризеш ноктите, дали това, което правиш няма да е грешка, дали няма да засегнеш човека с това и това действие. А всичко е въпрос на време и може би малко хъс! После пък се обясняваш, точно като ученичка пред черна дъска, а накрая сам си налагаш вечерен час. Да не би случайно да мине Сънчо и ти да не си там. За жалост колкото и глуповати да са тези неща те са просто неизменна част от бъдещата връзка на всеки еидн от нас или вече са част... Кой да ти каже?! Важното е, че като затворя очите си мога да отворя сърцето си и то да ме води вместо тях. Може да не виждам всичко, а пък и не смятам, че ми е нужно, обаче пък мога да чувствам... ФАКТ!

C ya for Christmas Alligator {}

Не исках да ти пиша прощално писмо. Не ми се ронеха нова кофа сълзи. Нали знаеш колко много те обичам. За пореден път мога да ти го кажа и пак няма да ми писне, благодаря ти. Когато ми се обади онази вечер и каза, че вече си в Бг, щах да се побъркам от кеф. А като те видях ми се доплака... от щастие. Мислех си, че няма да те видя, че няма да успея да си поговоря с теб, че няма да мога да те гушна. Но за жалост ;) ти ми направи най-яката изненада на света. Ти беше слънцето за мен, за изтерзаната ми душица тогава. Исках само и единствено да те видя, да те чуя. С теб си направихме незабравими спомени, снимки, имаме супер изцепки заедно, КифЛоооооо. Ще се опитам да сбъдна и другите ти мечти догодина, или не, още зимата като си дойдеш пак. Няма да можем да идем на пикник с Мартинището, или да си топим задниците на басейн, ама ще те овъргалям в снега. Не знам какъв подарък ще ти взема (стига с тия маймуни и патици, че сигурно и у ввас вече е зоопарк) Благодаря ти, че беше до мен, в онзи супер труден и кофти момент, че искаше да се включиш активно в побоя над оназ пача..грррр.... Съжалявам, че трябваше да ти се случат и толкова гадости, защото ти най-малко ги заслужаваш. Дано всичките амулетчета и всичките религии те пазят... Обичам те, Дино, Бустан, Слънчице, Маймуно, D number 1, My BF, my everything. <3

Хубавото свърши

Нали много се натисках за ваканция, не че не ми беше забавно по изпити и насам натам, ама айде де! Нямаше как да не помириша морето и тази година. Слънчице, пясъчец, който ми влиза къде ли не, ама какво ти дреме. Важното е да играеш плажен волейбол, да те носят на рамене и да те пуснат във водата, когато най-малко очакваш. Бе забавление голямо си е. Нямаше как да се мине и без инциденти - уверих се за пореден път, че ако в Бг падне човек на улицата и умре, никой няма да разбере докато не се спъне в него. Злощастни инциденти колкото искаш, май и това с изливането на акитата в морето също беше инцидент. Казват хората: "Не се къпете! Водата е мръсна! Стомашни разстройства..." Кой да те слуша, ве, братче. И плажа мръсен... стъпвах на клечки, фасове и пакетчета от "Слънчо/Зрънчо" по 30 стинки. Пак ми беше забавно обаче, нямаше кой да ми скапва деня, нямаше кой да ми играе по нервата, бях flushed всички файлове от главицата си. Извинявам се за което, може би са имали мирис на мокра котка ;) И "рибе, рибе" и "Метлите по левче".

"Познай какво ти пускам сега..."

"Борис Дали?

"Не! Славка Калчева. ХахХахХХахХах"

Благодарско на тия вече не"хлапета", който просто ми помогнаха да разтоваря: Пич Бюкянън и Коцето (без Преслава), и на сестра ми, и на М2, и на магазините със сувенири, и на Енчо, на малките кифли... бяха две на брой.

Кофти ми е само, че си заминавам, че трябва пак да кажа чао на място, което обичам, на хора, които обожавам...

Ех, моренце, аз ще се върна! Влака потегли. Време е Варна, морето, сините вълни , да дойде в Чб. Waiting....

За най -дългата връзка... е, за някой де ;)

Продължаваш напред независимо от всичко. Бориш се до последно, макар и понякога да не си заслужава. И падаш само, ако искаш да се нараниш, дори да не го осъзнаваш.

Няма смисъл да си тъжен, ако не можеш да плачеш. Ако не можеш да си там, където искаш бъдеш, то бъди там където си! Кафе 1.80 и некви бири и сандвич, баце. Гръмнал шейкър и некви хартийки с тайни по пода. Не стъпвай, ве! Не ми пресичай границата на леглото, щото не е с гънка по средата, а с двоеточие. Кой ти каза... За три дни толкова, като всяко друго чудо... Да Ра ДУ дАм!ХА!

И на третия месец кво ще стане? Ще сме: Първи номер на дъската в Свищов, втори нейде из щандовете на Kaufland, трети... еба ли му майката! Предполагам, че ще е на Търново, а английският ергенин вече си показа рогата. А пък ние - там, където можем.

Кой ще покори небето? Само този, който има крила... размахваш ги и политаш без да ти пука...

P.S.: За всичко се оказах права. А, и BTW.... Happy 3... Months ;)

Кандидат-студентскаааа... какво ли не....

13 юли - Български език и литература (СУ) - 4.25 (Йовков RulZZZZZ)
15 юли - Английски език (УНСС) - 3.93 (Гаден преразказ!)
19 юли - Английски език (СУ) - 2.00 (Да толкова е!)
23 юли - Писмен журналистика (УНСС) - 4.63 (Малеее не може да бъде ;) )
27 юли - Писмен журналистика (СУ) - 3.75 (УжасТна тема!)
28 юли - Устен журналистика (УНСС) - 5.25 (Милен Велчев = Министър на финансите *бивш*)
3 август - Устен Журналистика (СУ) - 6.00 ( И сега?!)

Mission Accomplished - Първо класиране.. Първо Желание - Журналистика Софийски Университет.
Официално съм студентка от 08.08.07. Имам си всякакъв тип документи.. :))
Факултетен номер: 17482
Факултет по журналистика и масова комуникация... Here i COME!

Да подпалиш сцената

Датата е 3 август, часът е около 7 и 20 българско време. И ние вече сме вътре, благополучно сме се набутали на оградите отпред и чакаме да се случи нещо, ама много грандиозно. След последния изпит, толкова огромното ми търпение да стигна до Плевен д'ге, после да се довлека до стадиона с един *Гарсон* :D да вземем на Лили билета и всякви такива неприятни неща от сорта на "Свалете си капачките!", "Дай си билета!", "На тая провери ли й чантата..." се домогнах до стадиона. Разквакнахме се най-отпред с компанията от 5 момичета и 1 момче, видяхме се с другите познати, които зорко следяха някой да не им заеме местата и се почна чакането. Толкова много исках да дойда на този концерт, че им е бедна Фантастиката на тея около мен *БиГ БрадъР ис уочинг*! А това да си там, пред сцена заемаща около 316 кв. метра площ, която има два огромни екрана, около 1000000 прожектора и още толкова хиляди озвучителни тела, е нещо велико. Усещането е като да се качваш на самолет, за който не си особено сигурен, че ще кацне. Но адреналина е толкова висок, че те хваща и те хвърля много надалеч, спираш да чуваш и да виждаш и се потапяш в музика и еуфория.
На сцената се появяват първо финалистите от Music Idol... един по един. Не са точно такива каквито ги помня от телевизора, променили са визията си, чарът им на живо е още по-голям, нищо, че те самите изглеждат миниатюрни в сравнение със сцената на която пеят. Публиката остава без дъх, няколко човека се опитват да ми проглушат ушите крещейки: "Пламен", "Кремена", "Валя", "Тео", "Невена". А айдълите си знаят работата. От тях лъха професионализъм от километри, сигурно и на скамейките отзад го усещат. Върховен момент на наслада от високоговорителите и публиката вече не може да търпи.
"Слави! Слави!" Съдираме си гърлата да крещим, ръцете на всички ни са много високо горе. Някои успяха да запалят цигари. И изведнъж всичко угасна. На големия екран се появява таймер, който отчита секудите преди великия старт... 3..2..1 И на сцената прозвучава великото "АЗ СЪМ И АД И РАЙ!" Вече не си усещам дланите от ръкопляскането, гълрото ме сърби от викане и кръста ме сецна малко. Това обаче са дребни, нищожни, мизерни кахъри. Защото шоуто си струва всичко това. Нямаше песен, която да не пеем, нямаше един човек от екипа на Слави, който да не беше посрешнат с аплодисменти и силно свиркане. На баладите във въздуха освен хилядите ръце се появяваха и светещи пръчки и запалки. Не знам как стана, но за 2 часа се бяхме изместили с няколко метра от първоначалната си позиция. Сега виждахме още по-добре. Светлини, фойерверки, огньове, танциорки, Метин... Това момче няма врат! Въртя се на глава има няма 2 минути. После с другите участници от "Танцувай с мен" направиха страхотно шоу на едноименната песен.
Една песен на мен ми остава в сърцето, а начина, по който я изпълниха Борис и Нели беше по-велик от всичко, което съм чувала до момента. Бели тоалети, приглушена светлина, балет МагаДанс и култовото "Дали съм жив". Красота! Нямам друга дума в речника си, която да описват по-добре случващото се. Следваше "Моя страна, Моя България", която доведе до сълзи всички предни редици на публиката. Слави се поклони, представи екипа си, благодари ни, че сме дошли и си тръгна, но.... само за да се появи 10 минути по-късно и да каже "Купонът започва сега!". Последва всичко, за което можете да се сетите. От "Комбайнеро-интелигентска", през "Досиетата Х" до "Кажи на майка си".
Като си спомняте скечовете от всеки понеделник и вечерта на актьорите, то умножете емоциите си и утроете радостта си... е да, тоталната сума е Гацо Бацов на живо и Станиславчо, който доведе кака си Гугутка Заспалова. Евала, евала *смях*
На излизане от стадиона някои нямаха глас, други не си усещаха ръцете и краката, трети искаха да изкарат още един концерт... Аз ли? Аз си изкарах емоциите и събрах позитивна енергия. ;)