Виктори И Мирославски

Като почнахме една Бг фиеста в ЧервеноБрежко.... цели 8 дена. Май няма недоволни доколкото аз знам. Като изключим люлките, сергийте, които почти липсваха, пуканките, от които ме хващаше шапатацията, памукът дето искаше да хвръкне, лукумът, който нямаше вкус на нищо (е топченцета ставаха де, ама и те малко безвкусни бяха). Та искам да направя специално обръщение към Виктори и Малкото Братче:

"Мили дечица, вече не сте толкова малки, че да си лягаме със Сънчо и да ставаме с кокошките. Факт е, че с вас никога и за нищо не сме се карали, не сме си скубали косите, винаги сме живели в някакъв мълчалив мир един с друг. Знам, че се обичаме, ако не другото, знам и, че мога да убия човек за вас. Много заслужавате, защото имате супер възпитание, защото показахте какво е да се държиш мъжки. Не сте обикновени момчета на по 15-16 години, детското май се е изпарило доста отдавна от вас. Радвам се, че не искахте да си тръгнете, че споделихте с мен и Мими, панаира, готините моменти и това, което ви мъчеше. Радвам се, че ви хареса нашия живот, това, което правим, начинът, по който го правим. Искаше ми се да сте още тук, искаше ми се да можете да живеете с нас, да си правим харашото всеки ден. Поне ще мога да ви контролирам (НяхНях) Благодарско, че ни понесохте на гръб, и в пряк, и в преносен смисъл. Благодаря и, че не сте слепи за хората и за събитията около нас и около вас. Видяхте Плевен, Кайлъка, СДС-то, мис Червен бряг, "циганската махала", Кройфа, рожден ден по "Нашенски" (като изключим изцепките).... Може би пропускам и други неща, които лично на вас са ви били по интересни, само че на мен спомените ми с вас са толкова много, че не знам от къде точно да започна. Обещавам ви, че ще се постарая да се виждаме по-често, нищо, че аз трябва да започна нов живот, да спра да комуникирам с глупостите в тоя град. Нищо и никой не може да ме раздели с вас и с Мими. Ще бъдем заедно, винаги, както до сега. И ще се подкрепяме, защото така са ни учили! Обичам ви и двамата! И не само аз... "