T_Sim SmileS

То не е човек да иде на пикник

Дина: Тука има нещо умрялоооо. УАаааааа!
Лили: Чакай, бе, жена! Не прави така, че получих потенциален инфаркт!
Дина: И то от един Бостан. (бурен смях)

Дина:Ешшш, тфа е браотвчед ми.

Деси: Ама не се заглеждаи по момчето, бе!

Дина:Малиии, ако можех да събера всичките си братовчеди на едно...

Дес: Щеше да ги скъсаш от ... (още по-бурен смях)

Дина (говори с МЕН): .. и Мартин...

Мартин(към Лили): Тя какво каза за мен?

Лили: Не знам!

Мартин: Ш' я прибия! (гледа изненадано)

Лили: Ох, как добре духа...

Мартин: И там има пожар.

Дина: Депресант?!

Мартин: Искате ли да ви разкажа една страшна история?

(трите в един глас): Не!

Лили: Мартине, яж, щото кренвирша ти се спаружи.

Лили (се стряска от нещо) : Втори потенциален инфаркт.

Дина и Деси: Пак от един БОСТАН! ХахХахХХахХАх

Дина (крещи): Плика! Плика!

Деси(ставайки): Дръж го, че нямаме друг!
Мартин (засилва се след плика): Аз съм мъж, за това гоня пликове!

Мартин: Аз съм мъж! И съм пораснал!

Дина: Не съм сигурна.

Лили: Мартине, три сме и нито една от нас не е убедена в твоята мъжественост...

Деси: Споко, сега като идем на баира няма къде да се скрие.

(умряхме да се смеем)

Ultra Blue

For someone who I think is trying to get really far from me...

The Guano Apes Passion

OPEN YOUR EYES




PRETTY IN SCARLET

This was

This was our CHURCH. And we helt our hurts every single day. So when your friends become your enemies just try to pretend that nothing has happend. Cause when your enemies become your friends it means you have reached something that is bigger and better then what you have ever dreamt of.

Заради един инат

Понякога хората се страхуват и то от най-различни неща, като започнеш от най-малките и ежедневните и стигнеш до най-невероятни глупости. Но всяка фобия, може би е от части оправдана, от части истинска, от части нестандартна и тя прави човека уникат. Истината е, че най-кофти е когато те е страх от самия теб, от това, което си, което искаш или можеш да бъдеш, но не си позволяваш. Не от друго, а от инат. От факта, че не можеш да пречупиш себе си, да прекрачиш границата на мисълта, да престъпиш принципите си. Всеки човек изпитва малко гордост, малко вина, държи в себе си ключа за самочувствието си, но един ден от многото мисъл губи себе си. Оказва се на финалната права сам, защото е забравил да забави ход, да се огледа и да изчака поне още един човек. Когато останеш сам няма с кого да се състезаваш, нямаш конкуренция, ти си върхът, но всъщност върхът е толкова далеч от теб, че ти просто не можеш да го съзреш. А се страхуваше да не си последен... Историята на догарящата цигара, която гасне сама и се задушава в собствения си дим, и гори в собствената си жар, защото не иска да бъде използвана, не иска да я докоснат, макар да знае, че това трябва да се случи един ден. Така е и с хората, повечето знаят, че нещото трябва да се случи, и просто чакат да се случи, вярват, че може да стане. Но има и такива, които се съпротивляват въпреки всичко. Борят се докрай, докато паднат в капана на собствения си инат, на твърдоглавието си. Това е по-страшно отколкото изглежда, защото тогава вече човек наистина е сам, няма кой да го измъкне от собствените му гадости и да го върне в реалността. Подадената ръка за помощ може да бъде достигната в момента на падането, на подхлъзването, че дори и на ръба да си. Но зависи колко ще дълго ще се бориш с гордостта си, колко дълго ще си казваш, че можеш сам. Е , съжалявам, не винаги човек може сам. Човек не се ражда сам, за да живее сам, ражда се сам, за да се приобщи към другите. За да стане част от тях, да се научи да обича. Скоро четох някъде, че на света винаги има един човек, който би дал всичко за теб, без дори да го осъзнава, какво остава за теб самия. Хубаво е да има кой да те обича, да се чувстваш желан, да си нужен, да си търсен и намерен. Тогава сблъсъкът на чувствата е толкова мълниеносен, че забравяш всичко и всички, не ти пука какво ще стане утре, в други ден, не помниш вчера, защото искаш да живееш днес, да си точно там в този момент и да го запазиш завинаги. Бъдещето е нещо, което градиш, винаги ще имаш, независимо хубаво или лошо. Миналото е част от самите нас, от характерите ни, от сърцата ни. То ни е изградило. Но понякога трябва да живееш за днес, за настоящето. Да искаш, значи да можеш. Да казваш "Не мога!", значи, че просто не искаш, значи да се предадеш преди да си опитал. Ако всеки се отказваше още преди старта, никой нямаше да е успял сега. Аз ще тръгна по пътя си, ако наистина всички се разделим, то ще се старая моята пътечка да върви успоредно на тази на приятелите ми. А ако има друго нещо, ще се постарая да влизам от моята пътечка в неговата, да преплитам кръстопътищата, да чакам. Готова съм на всичко, парченцата лед ги няма, разбити са, разрушени. Най-важното е, че ми показах път.. към неизвестното, към днес, към утре, към всичко, което поискам, когато поискам. Аз мисля за бъдешето, да, знам какво искам, и да, знам какво виждам там... Само че ще си гледам сама както винаги, поне ми е по-лесно да се разбирам със себе си. Инат ли.. пуш пауза!

Placebo - Protect me from what i want

The Verve - Bittersweet Symphony

Olicetvorenieto na celiq mi jivot, nqma dumi koito da me harakterizirat pove4e... ot tezi izpqti tuk... Zashtoto veche ne e samo moqta pesen, a nashata pesen :)))

Don Juan D`ge says:

Ne moje6 da si predstavi6 kolko mnogo se radvam, 4e tazi ve4er si s men, obi4am te i utre 6te se zati4am, 6te doida vupreki rabotata, 6toto si mi po-vajna ot nekvi dokument. Po-kusno 6te otida moo qsno, to si mi e bude6teto se pak, no pak se obesnqvam, vuprosyt e, 4e mnogo mi pomogna tazi ve4er, ne sam o4akval i po malko. I za razlika ot tova, koeto bi trqbvalo da se kaje, ti mi vduhna uverenost sas svoq realizum i me podkrepi, ne me izluga, a podkrepi. Tova men me udrq ei tuk (h) i go pomnq cql jivot. Ponqkoga go zabravqm, slu4va se, no to e 6toto sam razseqn tip. Vinagi se vru6tam nazad rano ili kusno i si spomnqm za tezi koito sa bili do men i koito sa me obi4ali i s koito sme se obi4ali i tova izkarva edna ei takava :) usmivka na liceto mi. Iska6e mi si4ki hora da sa kato teb taka nqma6e nujda mnogo mnogo da se misli, no ostavam az da se obesnqvam na 7 000 000 4oveka, gorkite te. Iska mi se sega da si tuk i da te pregurna ne silno, no kolkoto si dulgo iskam, dokato ne me zabolqt bicepsite malki i ne te otpusna, no pak 6te te gu6na i s izmoreni muskuli, za6toto tati mi e kazal, 4e kogato nai-mnogo te zabolqt bicepsite ot girite, pak trqbva da gi vdigne6. I sigurno po-dulgo obesnenie ot 4ovek ne si polu4avala, no po iskreno i ot surce nqma da polu4i6. Prosto nqma drug s takova malko sladko i puhkavo... sur4ice na tozi svqt. Obi4am te !

I was part from both of you.. Am I still TherE????

Какво мога да напиша.... в момента съм в постделириумна ситуация. Боли ме сърцето, главата, коремът, но най-много ми тежи там, някъде вътре, където никой не вижда, не пипа, не е чувал и не може да стигне. Мразя да губя хората около себе си, особено онези, които обичам и ще обичам. А всеки рано или късно поема по своя път, по същия път на живота, по който се отправяш, за са си търсиш щастието или поне това, което наричаме щастие. Понякога просто искам да спра времето или по - добре, да не се явявам въобще в настоящето или пък в бъдещето. Гадно е да преплетеш пътя с някого, с когото искаш да бъдеш, а моментът да е неподходящ, времето да е прецедент, разстоянието да е само няква двуцифрена сума, която да ти скапва деня, като се сетиш, че не можеш да се видиш с когото трябва. Жалко е да се предавам преди да съм опитала, да кажа "Не мога" преди да съм си дала и малко зор, само че пак се чувствам кофти, а сега вече съм твърде голяма, за да се грижи някой за мен, да ми тича по задника и да казва "Добре си! Ще се оправиш!" Знам, че ще се оправя и знам, че съм направила невъзможното да съм с вас, минала съм през Ада няколко пъти, била съм там, където никой не е бил, за да усети... Аромата на току що изпечени месца, бирата в пластмасови чаши, прословутата текила, *егати шибаното нанагорно и наандолно*, и огънят, и ние, и сбъдната мечта. Или разговор 1:13h, с две различни карти.. не за друго, а защото сме ние. Това ми е лошото на мене, трудно се привързвам, но направя ли го веднъж съм готова да стъпя в огъня за този човек. А вие наистина си заслужавате уважението, търпението, чакането, изпращането, посрещането ... и тая салата... с много зеле. Седенето до 7 часа да се обясняваме един на друг, или като оня малкия, сладкия, дето мисли, че е нужно да ми се обяснява, макар че ако ме беше забравил наистина щях да страдам много повече. Трябваше ли да си построя стена от морални простотии и да кажа "Не! До тук!"? И не! Тряяше ли да не се захващам въобще! Говоря си направо, като че някой ще ме разбере точно за какво става дума, макар че който трябва вече ме е разбрал, подкрепил, обича ме, уважава ме. Исках промяна - получих я. Сега идва важната част от живота ми, която се състои от 7 изпита.... за които с Веси чакахме 5 часа и повече. Оплаквам ли се.. всъщност страдам... не съм го казвала, но и за това дойде ред. Много е кофти да не можеш да владееш чувствата си, да си сам със себе си и да не можеш да кажеш, че не искаш нещо, защото ти е повече от ясно, че точно в този момент умираш за него. Все едно да газиш жаден в езеро и упорито да настояваш, че не си жаден. А на мене ми се пие.. бира, текила, от коктейлите ала д'ге. So lately been wandering... Помогнах ти и ти на мен, искам да си щастлив и .. той да е щастлив, макар че искам да съм с него, а не да сме поотделно. Един ден за толкова много неща, искам да ти кажа и ти на мен, а пък той не знам как ще се обяснява после, макар че не е нужно и нали ти казах, слънчице, не се мятай с главата надолу... ударът е по -болезнен отколкoто мислиш.. знам ли и аз какво говоря. Просто имам нужда от гушване... и да се разтреперя.. отново. Що не живея там? Щото няма да оцелея.. бахти как можах да ти кажа такова нещо?! Толкова съм тъпа. Говоря и на двама ви и се усещам как си бъркам думите, вероятно имам 21526356561326155476 грешки и после ще си ги търся с лупата. Но пък искам да ми олекне, независимо от жертвата. Мразя да си губя приятелите заради чужди хора, заради хора, които просто временно минават, казват "Аз съм велик!" и съсипват всичко... Преживях го един път, преживях го втори път.. не мога трети.. просто не ми стигат сили. И да, май най-големият кошмар се сбъдва... единият го чака работа, другия пътуване, мене учене и още някви си мижави 8 дена, които не знам как да подредя... Съжалявам, че имах три седмици, в които се мотах, можехме да се видим поне хиляда пъти, искам си ходенето за риба, тъпотиите на Cutey, оная пренабрежителна усмивка и наш'та песен.. Cause it`s a bittersweet symphony this life... Сладко ми е с вас и ми е мъчно без вас. Не съжалявам за нито един момент, за нито едно каране и викане, за нито едно малко нещо, което сме преживели. Мога ли повече да ви обичам... Малкият каза, че не можело повече, т.с. че можело, но толкова ме обичал, че не можел повече... и пак ще ми се извинява после.. Глупаааккк! Приличам ли на него?! А той на мен?! Да не би да сме си разменили ролите за една нощ и после да сме забравили да се върнем към себе си?! Идвам! Не ми пука! Трябва да говорим, да ти кажа за плановете, за това, което си мисля и сега, а пък на тебе... да ме подсетиш братовчед ми, история, да ти кажа. Аз си записвам тука, че да се подсещам... Меланхолийка... и тъжни песнички, здрав метъл, друго не ми помага... Чух ви гласовете, нещо липсваше, всички ли сме толкова сами колкото си мисля... Наистина си липсваме, вече го мисля, сериозно, макар че не го вярвам докато не го видя.. не, вярвам го, вярвам във вас, двамата, и в Англия, и в месец август, вярвам в текилата... Щото само текилата не стига явно, ама си седи де.. радвам се, че я пазиш, нищо, че ти се пие. И бира искам. И искам да пуша... Не вярваше, че ще го кажа, не вярваше, че мога да говоря така, и той не можа да повярва първия път, обаче после ме попита кога за последно съм се дънила.. 11 май.. последната ми цигара за месеца. Стихчетата ще си ги запазя, ако решиш да ги подариш на друга след това, ще те разбера, все още са вкъщи, не смея да ги чета... страшно ми е, че съм загубила нещо. И ти си сам с колелото в гората, караш си, а пък аз мисля... за теб... и за него.. и за това, че трябва да се стегна и да се постарая да не ви забравям , да не ви изпускам, да не ви захвърлям. Вие не го направихте с нас, с мен, с нея, и с Fabo (чете се Фейбоууу :) ) Избора ви? Беше ли правилен? Прецакахте ли правилния човек или избрахте неправилния... Абе, боли ме, ко тука се мъча да не рева... ще си изляза долу на стълбите прословути и ще си гледам звездичките, и ще остана сама със себе си. Прав си, имам за какво да мисля, има какво да премисля. Черна кутийка.. бях ти измислила подарък от морето и на оня, малкия, също му готвех изненада.. Зайчеее.. радвам се, че го пазиш.. сантименталности!!! Шитове колкото искаш... Почна да ми се отпуска сърцето, че ме беше стегнало, като тебе, онази вечер в апартамента, като ми изкара акъла и после се спукахме да се смеем. А пък на теб - да наистина... обичам те! Не ти го казах тогава, мисля, че го знаеш. Пък и си избрах теб, не някой друг, и врабчето с бирата... и кучето, а пък облаците, нямаше как да са по пуФкаФи. Обичкам те! Ще го изтъркаме от ползване ми се струва, ама ако е истинско, и сестра ми не ми казва как да се държа с теб, все си мисля, че тряя да си взема още един ваучер. 5 за тоя месец... пари като за двамата.. пак бих ги дала. Не знам какво да правя сега. Да чакам утре.. други ден.. или по други ден. Да си затворя очите, да кажа "Стига!" и да спра да си мисля лоши неща... Хората са ценности, камъчета, ако не си ги пазиш, може някой да ти ги вземе. Много ли съм властна? Старая се да се променя... не искам да съм майка (освен на теб, но се разбрахме, че истинската ти майка е преди мен... все пак те е родила) или да съм гадното, ревнива гадже (еее ревнива, няма как да не съм, човешко е! Освен това си й пуснал ръка!) Получи се километричен пост, ако някой се познае да ми се обади.. номерът ми е в телефонния ви указател, само чака да го наберете. "Ко стаа?"; "Тъкмо щях да те питам същото?" ; "Липсваш ми!" ; "И ти на мен..." Kiss you! Miss you! Love you! *скобичка* hug *скобичка*