Шепнещият в тишината

Tам където е мрак..
там където демони пируват пак..
там където дяволът никому не е враг..
там където хиляди души крещят от болка...
там... във вечно горящият ад...

Tам седи същество
наречено от моя позната -
Шепнещият в тишината...

И очите му бели
показващи цвета на тази душа,
и с кожа сребриста,
сияеща вместо луна..

Там седи той,
там е неговият вечен покой..
ни демон,ни дявол го закача...
нито унищожава светлината му мрака..

Тъй силен..
толкова свят..
дали не е войн от нашият свят!?

Дали не е носил доспехи свещени,
всяка брънка от които е от смелост направена,
чиято броня, озарена от светлината,
няма равна, тук, на земята...

Дали не се е бил с меч от омраза,
с меч изпълнен с болка,
с гневни думи ,хули и обиди...
меч облян от кръв...
меч кован за герой такъв?

Там седи той..
в пъкъла адски...
вдъхва надежда за загубени някога ласки..
вдъхва надежда за любов погубена...
вдъхва надежда и за свобода изгубена..

И прониза ме с очите си бели,
изправя се.. о богове! да го бяхте видели... .
..с плащ от мъгла, със сърце изпълнено с тъга..
..с очите си празни...

Това там е той...
Шепнещият в тишината...

(By l3stat) Thanks again {}