С 5 напред :)

Пффф.. днеска ходих на тавана да ровя за едно списание, в което е бъдещата ми рокля за бала. Но понеже не го открих си скъъсах нервите и няколко, нищо неподозиращи, издания на вестник "Стандарт". Както и да е! Само се чудя защо преди 5 години не се вдъхновявах толкова от всичко това. Май беше доста далечно, роклите, нервите, нетърпението, страха, идеите, ученето, изпити.... Къде попаднах? В кой ад? И ми се иска да съм малка и да не се занимавам с всичко това, но определно връщане назад няма. И боли. И ми е хубаво, защото за 5 години ми се случи толкова много. Бях в Рая, пратиха ме в Чистилището, седях в Ада и чаках да дойде моя ред да се върна на земята. Толкова пясък изтече през пръстите ми. Искам дървени пици, тъпи тийн комедии, много бира+водка. Искам и паста за съби в замяна на един мазен кючек. Искам и торта по пода, и липсващ сутиен, и ревливи истории, искам и тайни погледи, похабени надежди. Искам вчера, не искам утре! Проклета рокля! Как ме кара да се ровя по кутиите със спомени. Счупено легло, огъната прожина, стени в бира, баня в ликьор. Бягство от затвора.. не, не става дума за сериала, а за това,че наричахме училището затвор през всичкото това време. И все бягахме от него и все се криехме. А сега не искам да си оставам в къщи. Искам да съм там, последни мигове, в които има толкова щастие и щипка тъга. Имам чувството, че сега агонизирам.. малее, и ако не я открия тая рокля. Няма Я! Оххх, Thanks за вдъхновението, Слънце {} Be kissable и големи сметки в Avon и Oriflame. :)))))))