# 100

Много исках 100-ния ми пост да е на някаква специлна дата, но се случи така, че съвсем скоро забелязах как бройката вече е стигнала 99. И реших деня да е днес. Не знам какво толкова важно открих в тоя 100 пост, може би защото сле това спираш да ги броиш, или защото затваряш един цикъл и после започваш нов... не съм много сигурна. Въпросът е, че явно съм чакала да се случи нещо по-специално, но то не се случи. Пак същият ми (не)любим празник, пак по същия (не)любим начин се развали и времето. Тоя дъжд аз го поисках, аз! Истина е, просто когато всички, е почти всички, около теб разнасят сърца, целуват се или се разбират да се напият вечерта, е чувстваш сякаш си попаднал в някой от 7-те кръга на Ада. Засмукан си от някъв водовъртеж и няма измъкване. Не, че не получих подаръци, и не, че не ме обичат хората, атмосферата ми влияе така. Та се надявам това 100 да затвори този постоянно повтарящ се кръг и да ме изведе от него. Просто не ми се седи вече на едно място.

P.S. Честит Свети Валентин на влюбените!

P.P.S Наздраве на останалите!