Това, което ми подарихте...

Не знам! Мислех си, при положение, че това е последната ми Коледа с вас, че не знам къде ще бъдем след няколко месеца, след година, след 5-6 години. Исках да запомним тази Коледа като последна, да е много магична, да е наистина величествена. И се постарах. Подаръците ви, лицата ви, когато ги отваряхте, усмивките ви, когато ви разказах, колко много ми е ковствало, за да ви направя такава изненада, свитъците с песента на Pussycat Dolls... Исках да ви покажа колко много ви обичам. Колко много ще ми липсвате. Исках да ви подаря цялото щастие на земята. Понеже знам, че не сме толкова зависими от материалните неща, макар че Цвети се шашна, Лили умря от кеф, а Веси, макар и малко прикрито, си се радваше вътре, в себе си, знам че не това, което беше в кутиите, не това което получиха, не то ви зарадва. Щастливи бяхте от факта, че не сте забравени, че не сте очаквали нещо толкова хубаво. Благодаря ви, че ми подарихте толкова много свещи за годините, в които бяхме заедно. Обещавам ви, че на всяка една Коледа оттук нататък ще си ги паля всичките и ще си мисля за вас. Ще виждам как ми се усмихвате през пламъчетата им и как плачете. Ще чувам гласа ви в тишината на падащите снежинки. Ще знам, че винаги ще сте с мен. Заслужихте си ги! Всичките усилия, всичките подаръци, всичките ми нерви и сълзи... заслужихте си ги. Радвам се, че мога да споделя с вас най-хубавите си мигове, че преживяваме заедно най-красивия празник на земята - Коледа. Вие не ми подарихте само любовта си, подарихте ми и топлинка... I`ll be always loving you <3 <3<3