Monday, February 09, 2009

The Beauty of the pure evil или В какво се крие красотата на човека

Виждам едно чудовище, един обезумял от глад звяр. Виждам очите му толкова ясно, колкото и той вижда моите. Усещам настървението му, толкова добре, колкото той усеща страха ми. Напрягам се, за да не изпитвам болката от нокти, която ми оставя.

Да причиниш болка с финес, да накараш жертвата да трепери от ужас, да усеща всеки сантиметър, който се забива в кожата й, все по-дълбоко и по-дълбоко. После тръгва надолу, оставя кървава вада след себе си, която все още се стича по здравата кожа. Миг на остра болка, който се повтаря неколкократно и всеки нов замах оставя все по-дълбоки белези... (Хайде, бягай!) Конвулсиите на мускулите се засилват, вече всеки малък къс месо усеща какво се случва там. Космите настръват, дишането се учестява, очите придобиват изцъклен и ужасен вид. Всеки кръвоносен съд е готов да се спука. Ритъмът на сърцето се забързва. Ударна доза адреналин минава през мозъка, замъглява съзнанието, стича се по гръбначния стълб.


Усещам болката върху всеки един прешлен, май нарочно се застоява толкова дълго там. Като малко дете, неуверено в стъпките си, притиснало ръцете си към парапета, забива крачетата си едно по едно в цимента на стълбището. Болката от забитите в пергаментената кожа нокти, е много също толкова стабилна. Ръцете се сключват в странен знак, наподобяващ молитва. Болката вече е слязла в краката, подкосила е коленете, разтрепериал е бедрата по пътя си. Стекла се е до пръстите, но там няма изход и тя не може да излезе на повърхността. Няма къде да отиде, може само да се върне обратно по цялата нервна система и да предизвика.. писък.


Това е последното, което чуваш преди да разбереш, че ти си перфектната машина за убиване. Ти си звярът и той не е в теб, а самото теб. Това, което всички държат заключено в себе си е чистото зло, от което сме произлезли - хищникът. Той не е нищо друго освен най-ценното - възможността да оцелееш. Той е сила - неограничавана и неконтролируема. Звярът прави само това, което може най-добре - убива! Не се бори за нищо, за това няма и какво да губи. Единак е по природа, не е създаден да живее с други. Адаптивен, безскрупулен, жесток. Най-хубавото му качество е, че не може и не се страхува. Няма от какво да бъде зависим, няма какво да замъгли съзнанието му, защото той не притежава такова. Никога не се изморява. Тишината е най-доброто му скривалище. Има цялото време на света и не смята да го губи.


Този хищник е там, където е сърцето на всеки един от нас. Той дебне всеки удар, миризмата на кръв го влудява, колебанието го крепи до момента, в който успее да вземе надмощие, да си проправи път през плътта и да се освободи от всички бариери. Тогава застава пред огледалото, там където до преди минути стоеше човек. Хората са слаби, подвластни на емоци, зверовете не се притесняват от такива неща. За тях те просто не съществуват. Всичко е просто, първично, нечовешко. Такова би трябвало да бъде и сега, а не каквото се опитва да го направи цивилизацията. Никога не е било необходимо нещата да са сложни, всичко е висша форма на фикция, дезориентация и страх.


И аз се страхувам, защото звярът взема надмощие в мен. Все по-често се случва да не мога да го укротя, защото знам, че иска да се освободи от обвивката си. Признавам си, че аз също искам да го освободя, да го оставя да властва, да бъде това, което аз не съм. Анимализиране...


Връщам се пред огледалото, но той не си е тръгнал. Виждам го и той мен... Тогава усещам болката от забиващи се нокти.


Жертвата не си тръгва...

No comments: