Странни неща се случват, когато човек сънува. От дълбините на подсъзнанието му изплуват много картини - дали ежедневието му, дали нещо друго, което вътрешно го терзае, дали са несбъднатите му мечти или чиста форма на въображението му. Всъщност няма значение, важно е само че във всичко това има послание, нещо много силно и мистично.Аз често сънувам страховете си или това, от което трябва да се пазя. Вътре в мен нещо ми подсказва какво трябва да търся и къде, макар в последно време да не получавам отговор на въпросите си. Знам, че мога да ги търся в съня си. Той не е вече онова спокойно състояние, в което повечето хора предпочитат да изпадат. Даже доста често ми липсва, а когато го няма мисля глупости. Не спирам да мисля...
Как се мразя заради това и как ми се иска да забранят мисленето със закон, да таксуват за него, да глобяват или поне мен! Така като започна да обеднявам драстично ще спра да мисля, пак ще заспивам и пак ще сънувам. Защото не е справедливо да нямаш покой!
Преди няколко минути чух една песен, в която се пееше: "За нищо друго не мога да мисля и нищо друго по-силно не искам..." Наистина не искам нищо друго освен спокойствие, а то , както казва мама, се намира в човека и никой не може да му го осигури, ако той самият не успее. Къде тогава се дяна моето спокойствие, къде точно да го търся???
Нямам отговор от Космоса и от Вселената, и въобще не мога да спя - ужасно, нали? Остава само да си намеря компания за дългите часове, в които така или иначе не правя друго освен да мисля, поне да мисля с още някой :)
No comments:
Post a Comment