...не...не съм!

...не... не съм виновна! Не съм, по дяволите! Не съм, наистина.

Не съм те оставила там, където ще си сам, ще се луташ в самотата на мислите си.

Не съм викала тъъгата за твоя спътница, не съм молила болката да се люби с теб.

Не аз сложих недоверието до теб, не аз притиснах ръката му в твоята.

Не съм те венчала за празнотата и кухотата на ежедневието.

Не съм поставяла стени пред теб, с желанието да ми покажеш, че можеш да ги прескочиш.

Не съм те молила да строиш пясъчни замъци, които после да разруша с едно докосване.

Не, не съм аз, която раздува сапунения мехур на мечтите и после с най-нагло и по детски, с усмивка, го пука.

Не съм аз тази, която не цени времето и върти стрелките на часовника, в която си посока иска.

Не, не, аз исках нещо, а всъщност не исках нищо.

Не търсих, защото не исках даоткривам.

Не съм аз тази, която най-безгрижно тръгна от старта и после безцеремонно написа "Финал".

Не съм телефонната слушалка, която можеш да затвориш, когато поискаш.

Не съм думите, които можеш да изречеш и да забравиш.

Не съм скуката, която се опитва да обладае душата ти.

Не съм животът ти, не съм частта от теб, онази, по-добрата.

Не, не съм, не съм виновна!

Не съм детето, не съм свещта, на която ще разчиташ в тъмнината на нощта.

Не, не съм!

Аз угаснах преди да се запаля...

И затова, не съм виновна!

p.s. (Хриси и Цвети)