Простички неща...неща...

За мен нещата седяха много просто.. Исках една елементарна, нормална и практически изчистена от лицемерие връзка. Понеже си затварям очите за много неща или поне така казвам, този път гледах толкова внимателно, че не съм пропуснала и един детайл от цялостното развитие на събитията. Няма думичка, която да съм забравила, поглед, който да съм пропуснала, няма нещо, което да не ми е направило впечатление. Явно, толкова се бях вманиачила по едно време, че чак ми казаха, че приличам на този човек. Е, може би малко, без да искам да съм влязлва в роля, ама чак пък толкова... Както и да е, това са неща, на които пак не можах да намеря отговора. Искам или не ми е ясно, че трябва да задам един съдбоносен въпрос, който може да ми ковства много, може да ме вкара в играта или да ме извади от там завинаги. Не се отказах, даже май го споменавах това доста честичко, да не би сама да забравя за решението си. Това определено са неща, които трудно се забравят, но никога не е сигурно. Понеже времето, което прекарахме заедно не е никак малко, ми се струва, че е трябвало доста отдавна да разбера някои неща. Ама аз разбираш ли не съм го поискала... и ето пак, аз виновната! Не, че не разбирам какво се случва и не вземам предвид всичко, което е възможно да се случи, но човешката психика е устроена така, че първо се сеща за възможно най-лошото и след това за всичко останало. Като знам, че съм инат и като знам, че когато искам нещо го постигам, то тогава май е време да те оставя в по задните планове и да видя как ще се развивам. Подчертавам факта, че нямаше да искам кой знае какво и, че компромисите щяха първо от мен да идват, но след като няма желание за консенсус, аз се оттеглям за малко от сцената, като пускам само едната завеса.
Извънредно ясно ми е, че нещата можеха да се получат и по-добре и сега да не съм на този етап от живота си. Елементарните факти, които някой така и не пожела да пренабрегне, поради причини, които напълно разбирам, но вече не подкрепям, направиха нещата абсолютно невъзможни. И в опита си да ти кажа, че изпитвах страшно силни чувства, които са ме обърквали до болка, изписах цяла плеяда от думи, в който има повече смисъл отколкто изглежда.
Приятно четене! Дано се сетиш и какво имам предвид и защо ти го казвам...просто вече съм готова да се сблъскам с истината очи в очи...

All al0n3 & l0n3lY

Аз си седя сама... фактът, че и те са сами, не!, по-скоро самотни, ме изгаря и ме боли двойно повече. Казах го точно преди 8 дни: "Никога не сме се делили. Сега вече ще усетим липсата си една на друга." На теб ти харесват съквартирантките, на нея пък не. Другата се оплакваше от латинския, а аз мрънкам, защото вас ви няма. Сигурно моето положение е доста за предпочитане прес вашето. Факт е, че видях и на трите ви събрания багаж... кашони, сакове, чанти, пликове. Животът ми свърши точно на три пъти. Ако е истина, че имам девет, то дано само следващите 5-6 не са толкова тежки и ужасни като тези. Каня ви да копаме ягоди, нищо, че ягоди не се копаят и, че им мина сезонът. Няма с кого да си говоря, не е същото по телефона, макар той да е единствената ни връзка сега. Не ви виждам само докато съм с отворени очи, затворя ли ги просто е неизбежно да не ви видя. Сънувам ви, плача за вас, тежко ми е. Останах ме ли сами накрая? Хората около нас са просто никои... те не са вас, няма и да бъдат. Желанието ми е да имам машина на времето или по-скоро да открия една академия на пъпа на Червен бряг. Може би градът е малък и не струва, може хората в него да са ужасни, но това е дом. Домът на човек е там, където са приятелите му. Следователно аз вече нямам дом, щом вас ви няма. Ще дойде време да се приберете и аз ще тръгна... ужасно болезнено, но непреодолима истина. Просто се надявам да издържим, да можем да стискаме зъби, да успеем да намерим мястото си... другото е само въпрос на време. Обичам ви!

Малко останахте тези, които обичам....

Със огъня си слънце ще ти влея

от топлата си кожа дъх солен -

ще вдишваш сила с мойта нежност...

С мечтите ми ще се родиш за мен.

Живея във магията съдбовна -

в смеха ти търся своята звезда.

Закриляй ме от демони... от Бога!

(За теб и пъкъла във Рай ще претворя.)

09.09.2007

Неслучайно двете 9-ки в датата се дублират, просто и рождениците днес са двама. Та по тоя повод да им кажа, че деля поста на две и им пожелавам няколко общи банални неща, като:

ЗДРАВЕ

УСПЕХ В РАБОТАТА (забележете и двамата са работни)

МНОГО ЩАСТИЕ

ДА НЕ ВИ НАПУСКА ЛЮБОВТА

СУПЕР ЯК КУПОН...

И да си мина на нещата, които искам да ви кажа лично, макар че вече го направих... няколко пъти:

Ред на дамата - Sea Sun Яна. Истината е, че не познавам толкова изтънчен и префинен човек като теб. От теб лъха на ягоди.. как го измислих само ;) Имаш вкус за нещата, имаш страхотно, голямо сърце, в което може да се побере и най-тежката мъка на света. Имаш невероятно позитивно излъчване, страхотен чар и характер. И аз се "влюбих" в теб още на курса. От тогава знам, че твоята чувствителност е неизмерима. За това ти пожелавам да си по-силна от всякога, да можеш стойчески да издържиш на всички гадости, които ти се изсипаха на главата. Да продължаваш да си купуваш бели блузки ;) да пиеш уиски, да ходиш тайно на дискотека и да се бориш с Еленчето за Бат Серго. Ти си звездата на шоуто и макар да не го осъзнаваш, винаги ще си останеш Красавицата с невероятна усмивка, и тази скормност, която те краси. Пожелавам ти да си вземеш самочувствието от закътания ъгъл на стаята и да си го сложиш на лицето, пожелавам ти да си заобиколена само от истински приятели и от хора, които наистина те обичат. Те ще ти го докажат, няма само да ти го казват. Аз съм с теб - винаги, за всичко, навсякъде! Make a wish.... {}

Дами и господа, Г-н Росен Георгиев... за мен просто Ричко ;)

Всичко започна на морето с рекламата за бара на плажа. За 4 месеца разбрах, че наистина си човек, който като си помисли нещо и го прави. Разбрах, че наистина може да се разчита на теб, че не познаваш лъжата и най-важното, че още не си минал на тъмната страна :) Ти си страхотен човек, с невероятна усмивка, интересно е, че си съвсем истински, съвсем земен. Дано реалността бъде малко по-благосклонна към теб, защото си тип, който трябва да види и хубавото в живота. Ако работата ти беше жена, нямаше да те пуска да си идеш, макар че Kaufland работи само, ако ти си там. Всъшност искам да ти пожелая културни клиенти, които не ти пречат да сложиш етикетчета на намалените стоки, успехи на АНТИ Клуба, на който имам честта да съм почетен член. И ти пожелавам никога да не си сам. HaPPy 19... Една "Маргарита" моля {}

Виктори И Мирославски

Като почнахме една Бг фиеста в ЧервеноБрежко.... цели 8 дена. Май няма недоволни доколкото аз знам. Като изключим люлките, сергийте, които почти липсваха, пуканките, от които ме хващаше шапатацията, памукът дето искаше да хвръкне, лукумът, който нямаше вкус на нищо (е топченцета ставаха де, ама и те малко безвкусни бяха). Та искам да направя специално обръщение към Виктори и Малкото Братче:

"Мили дечица, вече не сте толкова малки, че да си лягаме със Сънчо и да ставаме с кокошките. Факт е, че с вас никога и за нищо не сме се карали, не сме си скубали косите, винаги сме живели в някакъв мълчалив мир един с друг. Знам, че се обичаме, ако не другото, знам и, че мога да убия човек за вас. Много заслужавате, защото имате супер възпитание, защото показахте какво е да се държиш мъжки. Не сте обикновени момчета на по 15-16 години, детското май се е изпарило доста отдавна от вас. Радвам се, че не искахте да си тръгнете, че споделихте с мен и Мими, панаира, готините моменти и това, което ви мъчеше. Радвам се, че ви хареса нашия живот, това, което правим, начинът, по който го правим. Искаше ми се да сте още тук, искаше ми се да можете да живеете с нас, да си правим харашото всеки ден. Поне ще мога да ви контролирам (НяхНях) Благодарско, че ни понесохте на гръб, и в пряк, и в преносен смисъл. Благодаря и, че не сте слепи за хората и за събитията около нас и около вас. Видяхте Плевен, Кайлъка, СДС-то, мис Червен бряг, "циганската махала", Кройфа, рожден ден по "Нашенски" (като изключим изцепките).... Може би пропускам и други неща, които лично на вас са ви били по интересни, само че на мен спомените ми с вас са толкова много, че не знам от къде точно да започна. Обещавам ви, че ще се постарая да се виждаме по-често, нищо, че аз трябва да започна нов живот, да спра да комуникирам с глупостите в тоя град. Нищо и никой не може да ме раздели с вас и с Мими. Ще бъдем заедно, винаги, както до сега. И ще се подкрепяме, защото така са ни учили! Обичам ви и двамата! И не само аз... "

Любовна Бележка.. От Веси

Как пък няма да ти пиша нищо! Луда ли си? :) Аз та обичам, леко - далеко, много май! :P Или поне така мисля :)

И Ками е КИФЛА :P Владо е ГЕЙ, а Пинко е с МАЛЪК!

Това е, защото те "мразя" та не мое те гледам в очите :)

By VEsS