Моята апатия

Пълна апатия, хленчеща самота, да се хванеш здраво и да се вкопчиш в съществуването. Не е смърт, а несъществуване... да си безразличен към пушека и да се изплъзваш през пролуките в пода, да се стоплиш от бученето и горчивото ежедневие.

P.S. Не знам от къде го измъкнах това, от нета ли беше, някой ли ми го писа, наистина нямам спомен. Но толкова много ми харесва, пък и ми отговаря на състоянието. Така че го слагам в Блога, с възможността някой да ми се разсърди, да кажа, просто открих себе си!